Бивш участник във видинския отряд „Георги Бенковски” налага наказания срещу провинили се по време на „възродителния процес” комунисти и умира от инфаркт

Командирът на отряд "Георги Бенковски" е Живко Пуев

 (Продължение)

Партизанският отряд „Георги Бенковски“ (Видин) е подразделение на Дванадесета врачанска въстаническа оперативна зона на Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА) по време на антифашистката съпротива в България (1941 – 1944). Действа в региона на Видин. Първата партизанска група във Видинско се сформира през септември 1941 г. През март 1942 г. тя прераства в Макрешка партизанска чета. Извършва наказателни и диверсионни акции. След нейното разрастване през април 1943 г. е създаден отряд „Георги Бенковски“. Командир на отряда е Живко Пуев, а политкомисар – Иван Зурлов. Отрядът извършва нападение на село Княз Александрово (днес град Димово), с. Рабиша и с. Урбабинци (днес Тошевци).

В боевете в местността Вълчешки дол край с. Вълчек падат 17 жертви от видинските партизани

През юни 1943 г. част от отряда се прехвърля в Пиротско (Югославия) и съвместно с Пиротския партизански отряд на ЮНОА завзема с. Топли дол и с. Църни връх. На 1 юли 1943 г., след завръщането си от Югославия, група партизани от отряда водят тежък бой с жандармерийско подразделение при с. Стакевци.

Политкомисарят на отряда Иван Зурлов е роден през 1912 г. в с. Макреш. От ученическите си години се включва в съпротивителното движение. Партизанин и политкомисар на отряд „Георги Бенковски“ /1942-1944/. След 1944 г. заема ръководни постове във Видински окръг, а по-късно става политически офицер в Българската народна армия. През периода 1953-1957 г. е военен съветник в българското посолство в Москва.

Спомените на Иван Зурлов "Записки на политкомисаря

От 1957 г. до 1961 г. Иван Зурлов е организатор в ЦК на БКП – София, а след това, до пенсионирането си през 1972 г., е легационен съветник в Министерството на външните работи. Зурлов е автор на документалните повести – „Записки на политкомисаря“ /1948,1949, 1952, 1969, 1983/, „Те минаха през школата на РМС“ /1980/, „Летопис на борби и победи“ /1980/, „Повест за Бако /Веселин/“ /1981/, „Това се казва комита“ /1986/ и „Първият на десния фланг“ /1990/.Иван Зурлов умира през 1989 г.

Иван Зурлов/1912-1989/ - политкомисар на отряда

Загиналият командир Живко Пуев е заменен от Витко Иванов (Бако). На 15 – 17 януари 1944 г. отрядът е блокиран от многократно превъзхождащи го по брой и въоръжение войскови и полицейски части между с. Бойница и с. Синаговци. В местността Липака край с. Ивановци се е намирало скривалището на отряда. В боевете в местността Вълчешки дол край с. Вълчек падат 17 жертви.

Партизани от видинския отряд „Георги Бенковски”, 1 май 1943 г.

Сред тях е и заместник-командирът на отряда Тошо Младенов (баща на члена на Политбюро на на ЦК на БКП и външен министър Петър Младенов, а по-късно и държавен глава). След възстановяване и прегрупиране провежда бой с полицейско подразделение при с. Макреш и наказателна акция в с. Граничак. На 20 август 1944 г. отрядът напада карааулните помещения на погребите на Белоградчишкия гарнизон.

Снабдява се с много оръжие. На 8 и 9 септември 1944 г. установява властта на ОФ в с. Чупрене и градовете Белоградчик, Видин и Кула. На 11 септември германска разузнавателна рота с един танк преминава през Кула и стига до село Войница без да срещне съпротива, опитвайки се да установи присъствието на съветски войски в района, след което се оттегля на сръбска територия, водейки ариергардни престрелки с български войници, доброволци и партизани от отряда.  В по-късно един от бившите партизани, Нино Зурлов (брат на политкомисаря на отряда Иван Зурлов), е застрелян от свой съселянин в „битова свада“.

Паметен знак за пътя на отряд „Георги Бенковски” (Видин)

Живко Еленков Пуев (Димо) е първият командир на видинските партизани. Той е роден на 26 януари 1903 г. в с. Александрово (днешен град Димово). Много рано суровият живот го изтласква от училищния чин, за да стане шивашки чирак. Член на БКМС (1918). Работи като шивач в Белоградчик, Лом, София, Видин и родното си село. Като член на БКП участва в Септемврийското въстание (1923). След неговото потушаване е задържан 4 месеца във Видинския затвор. Продължава политическата си дейност.

Видинския затвор. Намирал се около сегашният "Паметник на съпротивата"в крайдунавския парк. Тук Живко Пуев е затворен за 4 месеца след Септемврийското въстание през 1923 г.

През 1931 г., след провеждането на партийната конференция край с. Макреш, той е задържан, зверски бит и изхвърлен от полицията полумъртъв край Кула. По време на изборите през 1932 г. е интерниран в Неврокоп (Гоце Делчев). При провала на Ломската конспирация през 1935 г. той се отървава с бягство от затвора. Близо една година се намира в нелегалност и едва след дадената амнистия се легализира. Във връзка с приближаващите избори през 1939 г. е интерниран в Ивайловград. През 1940 г. отново е арестуван и интерниран в Несебър. Неукротимият му дух, блестящият му организаторски талант, безпримерната му самопо-жертвувателност го издигат като любим партиен ръководител. Секретар е на РК, а по-късно и член на окръжния комитет на партията. Настъпват тревожните месеци на 1941 г. Член е на Окръжното ръководство на БРП (к) (1941). Преминава в нелегалност на 6 август 1941 г. и поставя началото на партизанското движение във Видинско. Осъден задочно на смърт по ЗЗД (1942). Поради предателство групата му е обкръжена от жандармеристи. В завързалата се престрелка падат убити трима партизани, а неколцина се спасяват. Изживял целия ужас на разгрома, станал свидетел на гибелта на свидни другари, тежко ранен, Димо е заловен жив от фашистките палачи, които го подлагат на нечовешки мъчения и гаври. На 2 юли 1943 г. вбесените садисти го доубиват и хвърлят тялото му в една яма край с. Стакевци. Така загива Живко Пуев (Димо), първият партизанин във Видински окръг. Бившето му родно село днес носи името на неговото партизанско име - град Димово.

Братската могила за партизаните във видинското село Макреш. Могилата-паметник е изградена в памет на загинали членове на партизанския отряд "Георги Бенковски", загинали в бой с полицията през 1944 година. В могилата са положени техните кости.

Бъдещият депутат в два парламента Велко Семков също е партизанин от отряд „Георги Бенковски (Видин). Той е роден 5 февруари 1923 г. в Кула. Започва работа още като ученик като пече тухли, чука камъни, носи вар и тухли. От 1940 г. е член на РМС, като само за 1 година влиза в нейното ръководство. Завършва гимназия през 1942 г. и влиза в казармата като войник от трети пехотен бдински полк. Там е разкрит и арестуван и разпитван. Осъден е на 1,5 години затвор, които излежава във Видин. През 1944 г. е освободен и влиза в нелегалния околийски комитет на РМС и става ятак на партизаните, а после – през август 1944 г. излиза в Балкана. На 9 септември участва в налагането на властта в Белоградчик, Видин и Кула, както и в защитата на Кула от немските войски. Същият месец е избран за първи секретар на Околийския комитет на РМС в Кула. По-късно е част от Областния комитет на РМС във Враца, а после ръководи военния отдел на комитета. През 1947 г. е избран за първи секретар на Околийския комитет на БКП. От 1951 г. е секретар по организационните въпроси в Областния комитет на БКП във Враца. Скоро след това е назначен за първи секретар на Околийския комитет на БКП в Кула.

Награден знак на Комитета за държавен и народен контрол. Негов първи заместник-председател през 1969 г. става бившият партизанин Велко Семков.

През 1957 г. завършва Московската висша партийна школа. От септември 1957 г. е секретар на Областния комитет на БКП във Враца. От 1958 г. е председател на Окръжния народен съвет във Видин, а от 1960 г. е първи секретар на Окръжния комитет на БКП във Видин. В периода 1962 – 1976 г. е член на ЦК на БКП. На 1 август 1969 г. е назначен за първи заместник-председател на Комитета за държавен и народен контрол. От 1986 г. е заместник-председател на Централната контролно ревизионна комисия на БКП. Умира на 6 август 1989 г. във Варна.

Родната къща на Живко Пуев в Димово

Ето какво пише за Велко Семков вестник „Дума”: „Като войник в  Трети пехотен бдински полк е осъден е на 18 месеца затвор, които той излежава в стария турски зандан в крепостта Баба Вида.... След победата на 9 септември 1944 г. Семков е отново върнат в Кула като първи секретар на Околийския комитет на БКП. Причините - станали са така наречените „кулски събития”. Разстроена е народната власт в няколко от селата по границата с Югославия. Негова задача е час по-скоро населението да се успокои. Да се укрепят кооперативните стопанства, да се стабилизират местните органи на народната власт. Дни и нощи, делник и празник отиват силите на Семков за изпълнение на тези задачи. Само след две години "кулските събития" са загърбени.”

Паметник на Пуев, първият командир на видинските партизани

Колегата на Велко Семков – С.Бешков пише в свой спомен: „Него никога нямаше да го видиш на гощавки, на ядене и пиене с компании. Веднъж насила заведох Велко Семков на един мач. Не поиска да отидем на трибуните за официалните гости ... За съжаление неговата упоритост, работа без отдих, взискателност, трудолюбие, скромност дадоха отражение на здравето му. Сърцето му не изтрая - заболя. По настояване на бюрото най-после го убедихме да отиде на преглед. Епикризата - болно сърце, с негово съгласие отнесох в ЦК при др. Б. Велчев. След консултация с управителя на правителствена болница Политбюро освободи Семков. Даден му бе 2 месеца отпуск и от 1 август 1969 г. той вече беше първи зам.-председател на Комитета за държавен и народен контрол, а после бе избран за зам.-председател на Централната контролно ревизионна комисия на БКП. През август 1989 г. той е командирован в Разградски окръг. Там през възродителния процес няколко партийни дейци в нарушение на устава на партията и въпреки забраната на ЦК на БКП с взлом вземат няколко къщи, заключени от тръгналите да се изселват собственици. Велко прави цялостна проверка и е категоричен - само изключване от редовете на партията е най-малкото наказание. Изключването е изпълнено в негово присъствие. След доклад по телефона в ЦК на БКП за свършената работа, на 5 август Семков тръгва за Варна. Там от 3 дни е семейството му - чакат го. Привечер той е при тях - уморен ляга, заспива, призори неговото сърце спира да тупти, получен е разрив.”

(Следва)

В следващата част от поредицата четете:

Бившият външен министър и президент на републиката Петър Младенов остава сирак на 8 години, когато убиват баща му – антифашиста Тошо Младенов