nabore.bg

След края на войната в Испания Димо Дичев организира евакуацията на 100 известни интербригадисти от цял свят 

 Димо Дичев е първият шеф на отдел "Държавна сигурност" в МВР

(Продължение)

Сред партизаните на отряд „Гаврил Генов се откроява името на Димо Дичев. Той е роден на 10 януари 1902 г. в с. Обручище (тогава Обруклий), Старозагорско. Завършва прогимназия в родното си село и мъжката гимназия в Симеоновград. Още 17-годишен участва в създаването на организация на БКП в селото заедно с 35 души, сред които и баща му. В края на 1919 г. е избран за секретар на младежката комунистическа организация. От същата година е член на БКП и делегат на партийния конгрес и на конгреса на БКМС.

Генерал лейтенант Щерю Атанасов и генерал полковник Димо Дичев (вдясно)

През 1922 г. сключва брак с Жечка Желева, също член на БКМС и веднага заминава на курс в Централната партийна школа в София, където преподаватели са били Георги Кирков, Христо Кабакчиев, Георги Димитров, Георги Бакалов, Тодор Павлов и Антон Иванов. От 1924 година е секретар на Районния комитет на БКП в Стара Загора. По поръчение на Станке Димитров и Трайчо Костов става пълномощник на ЦК на БКП за Южна България със задача да прилага новия курс на Коминтерна.

Митинг в Испания в легендарната Долорес Ибарури-Пасионария. Крайният вдясно е Димо Дичев

През 1936 г. е изпратен в СССР, където учи в Международната ленинска партийна школа заедно със Съби Димитров, Владо Тричков, Ранчо Кеменчеджиев, Любчо Баръмов, Апостол Колчев, Нинко Стефанов и др. От 1937 до 1939 г. участва в Испанската гражданска война. След нападението на Германия над СССР към ОК на БРП (к) е създадена военна комисия с ръководител Димо Дичев и членове Ангел Цанев и Руси Христозов. През юли 1941 Дичев е привлечен за член на Централната военна комисия към ЦК на БРП (к) под ръководството на Антон Югов. През 1941 г. е интерниран в Кръсто поле и Гонда вода. На следващата година бяга и става пълномощник на ЦК на БРП (к) за Враца и областта и политкомисар на Дванадесета врачанска въстаническа оперативна зона. Изпратен е в Сърбия да търси оръжие и боеприпаси, като с този цел установява контакти с ЮНОА. На 2 септември 1944 г. в района на Добро поле Димо Дичев, Щерю Атанасов, Иван Винаров, Денчо Знеполски, Димитър Гилин, Боян Михнев, Петко Кацаров, Евтим Рангелов, Илия Денев и др. решават да сформират Първа българска партизанска дивизия с 3 бригади и с командир Славчо Трънски, но той е ранен и затова Димо Дичев става временен командир на т. нар.Софийска народоосвободителна дивизия.

Дичев със съпругата си Жечка, сина Дичо и снахата Гергана

След 9 септември 1944 г. застава начело на формирания към Дирекция на народната милиция отдел „Държавна сигурност“ (ДС). По негово време се поставят основите на разузнаването и контраразузнаването на новата власт. От 1945 до 1982 г. е член на ЦК на БРП (к) и на БКП. През 1947 – 1949 г. е завеждащ отдел „Кадри“, а от 1949 до 1957 г. е председател на Комитета за държавен контрол. В периода 1957 – 1967 г. завежда отдел „Външна политика и международни връзки“ към БКП. Два пъти е председател на ЦК на БПФК (Съюз на борците против фашизма и капитализма) от 1959 до 1962 и от 1967 до 1982 г. Член е на Президиума на НС на Отечествения фронт и член на бюрото на Общонародния комитет за българо-съветска дружба. Дичев е почетен гражданин на Мездра (1971), Стара Загора (1972) и Враца. Става герой на социалистическия труд (1964), герой на Народна република България (1972), получава 4 ордена „Георги Димитров“ (1959, 1962, 1964, 1972). Написва спомени, озаглавени „Живот за революцията“. Бил е депутат в 9 състава на Народното събрание. Умира на 13 юли 1982 г. в София.

Решението на Политбюро на ЦК на БКП от 1947г. за назначаване на Димо Дичев за завеждащ отдел "Кадри" при ЦК на БКП. Виждат се подписите на Георги Димитров, Георги Чанков, Вълко Червенков, Антон Югов и др.

След Септемврийското въстание Димо Дичев поддържа връзка с нелегалната чета "Христо Ботев" от Хасковско. Той осигурява прехраната и въоръжаването на четата. Полицията успява да попадне на следите му – арестувани са Димо Дичев, Йордан Илчев, Страти Димитров и още двама от с. Навъсен. На състоялия се през юли 1924 г. т.нар. Навъсенски процес те са осъдени на смърт. В България започват масови протести против тежките присъди. Акцията придобива международен характер. В нея се включват видни научни дейци и писатели - между тях са Ромен Ролан, Анри Барбюс, Алберт Айнщайн, Максим Горки и др. Под тоя силен международен натиск през март 1927 г. смъртните присъди са заменени с доживотен строг тъмничен затвор.

Журналистическа карта от Unión Radio Madrid. Комунистическата партия на Испания организира в Мадрид радиопредавания на различни езици за интернационалните бригади, сред които и на български. Излъчването е от предавателя на Unión Radio Madrid (EAJ-7, 274 m, 3 kW). Българските емисии се реализират от комунистическите дейци Райко Дамянов и Димо Дичев и излизат в ефир под името Радиостанция „Демократична България“. По време на гражданската война в Испания на български език излъчват още Радио CNT-FAI от Барселона и Радиото на Испанската фаланга от Валядолид.

Поради буйния характер на Димо Дичев, той често е местен от затвор в затвор - през Хасковския, Пловдивския, Старозагорския, Шуменския и Плевенския затвори. Тежко заболява. Близо 3 години е прикован на легло, неподвижен, без елементарна медицинска помощ. През март 1935 г. Дичев е помилван и освободен от затвора, като човек без надежда за живот. Топлата, сърдечна семейна обстановка, грижите на близките помагат на Димо Дичев бързо да се възстанови, да захвърли патериците и да се захване за работа.

Две фотографии на Димо Дичев от Испания

На 18 юли 1936 г. генерал Франко и група генерали от бившето испанско монархическо управление започват метеж срещу младата Испанска република. Монархистите, начело с генерал Франко, са подпомагани с жива сила и техника от фашистките държави Германия, Италия и Португалия. А републиканците - от международни доброволчески бригади, в които влизат бойци почти от всички европейски страни. От България като доброволци в интернационалната бригада заминават Димо Дичев, Съби Димитров, Владо Тричков и др.

Две мемоарни книги на Дичев - "Живот за революцията" и "Окървавено време"

На Димо Дичев е присвоено званието капитан. След като Испанската републиканска армия е разбита, на 10.II.1939 г. той получава строго секретно нареждане от ЦК на ИКП да осигури евакуацията от Испания във Франция на 100 отговорни партийни дейци интербригадисти от различни страни. Димо Дичев успешно изпълнява тази отговорна задача.

Генералът от артилерията Мицо Гетовски умира едва 38-годишен

След 1944 г. партизанинът от отряд „Гаврил Генов” Мицо Гетовски също става професионален военен. Той е роден на 8 август 1924 г. в с. Борован, Врачанско.  Учи в родното си село и в белослатинската гимназия. Член на РМС от 1940 г., а на БКП от 1945 г. През 1943 г. завършва гимназия във Враца. Преминава в нелегалност от март 1944 г.

Гетовски завършва мъжката гимназия във Враца

След 9 септември 1944 г. участва като доброволец във войната срещу Германия. След завръщането си от фронта постъпва в Школата за запасни офицери и във Военното училище.  Завършва през 1945 г. От 15 май 1945 до 8 септември 1947 г. е взводен командир във втори армейски артилерийски полк.

Генерал Мито Гетовски завършва Генерал-щабната академия в Ленинград (Санкт Петербург)

После служи в отдел „Бойна подготовка“ на Командването на артилерията. Учи в артилерийската академия „Феликс Дзержински“ (1948 –1949). От 1949 до 1951 г. е помощник-началник на отделение в отдел „Бойна подготовка“ на Командването на артилерията. После е заместник-началник на разузнавателен отдел в командването.

Московската артилерийска академия "Феликс Дзерджински" (днес "Петър Първи"), където учи Гетовски

От 1951 г. до 1958 г. е началник на щаба на артилерията. След това до 1959 г. е началник на артилерията на трета армия. Завършва Генералщабната академия в Ленинград (1961). Получава военно звание генерал-майор (1962). Командващ артилерията на българската армия (1959 – 1962). Създател и първият командир е на Ракетните войски на БНА (1959 – 1964). Умира на 16 февруари 1963 г. В с. Борован има негов паметник.

(Следва)

В следващата част на поредицата четете:

 Бивш участник във видинския отряд „Георги Бенковски” налага наказания срещу провинили се по време на „възродителния процес” комунисти и умира от инфаркт