nabore.bg

С 3 смъртни присъди Славчо Трънски командва най-голямото съединение през антифашистката съпротива, арестуван и изтезаван е по делото на Трайчо Костов през 50-те години

Несъмнено Славчо Трънски ще остане в историята като най-популярният наш партизански командир

(Продължение)

Нека видим официалната биография на командира на Софийската народоосвободителна дивизия. Славчо Трънски (Славчо Стаменов Савов) е роден на 22 октомври 1914 г. в с. Бохова. Член на РМС е от 1929 г. Завършва гимназия в София през 1936 г. Встъпва в редиците на Българската работническа партия (к) (1938). Многократно е арестуван от властите в периода 1929 – 1941 г. заради политическите му убеждения. Трънски минава в нелегалност през 1942 г. Организатор и командир е  на Трънския партизански отряд. По време на съпротивата той поддържа връзка с британски военни мисии. Три пъти задочно е осъждан на смърт по Закона за защита на държавата. По-късно последователно става командир на Първа софийска народоосвободителна бригада, Първа Софийска въстаническа оперативна зона и Софийската народоосвободителна дивизия. След 9 септември 1944 г. Славчо Трънски

участва в първата фаза на войната срещу Германия.

 Командир е на Първа гвардейска пехотна дивизия. Известно време завежда отдел „Военен“ на Областния комитет на БКП в София. След войната заминава за Съветския съюз, където учи във Военната академия „Михаил Фрунзе“ (1945 – 1947). Командир на Първа дивизия на БНА (1947 – 1949), а след това командва Трета българска армия (1949 – 1951).

През 1951 г. е назначен за началник на Военната академия „Георги Раковски“. От 24 април 1951 г. до 26 април 1952 г. генерал Славчо Трънски е арестуван по обвинение, че е съмишленик на Трайчо Костов. Изтезаван е в затвора, но в крайна сметка не признава обвиненията и е освободен. След освобождаването му е назначен за заместник-директор на Търговско предприятие „Дървопласмент“ и членството му в БКП е възстановено.

Младият Славчо, за когото в Трънско се пеят народни песни

През 1954 г. е реабилитиран и отново е назначен за началник на Военната академия „Георги Раковски“ (1954 – 1962). Става и заместник-министър на народната отбрана (1962-1982) и командващ противовъздушната отбрана и военновъздушните сили от 1962 до 1969 г. От 1964 г. е със звание генерал-полковник. Многократно избиран за народен представител (1962 – 1990). През 1982 г. става председател на Комитета за солидарност с народите на Азия и Африка. Член е на Националния съвет на ОФ. Участва в отстраняването на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. На 17 ноември 1989 г. на сесия на Народното събрание държи остра нападателна реч, в която обвинява Живков в злоупотреба с власт и шуробаджанащина.

Участва в заседанията на Кръглата маса

 (3 януари 1990 – 14 май 1990). Славчо Трънски е автор на книгите „Неотдавна“ (1957), „Посвещение“ (1967), „Невъзможни истини“ (1994). Сценарист е на филмите: "Страстна неделя" (1986), "Игра с огъня" (1982) и "Нощните бдения на поп Вечерко" (1980). Генерал Трънски многократно е награждаван с многобройни отличия: Герой на Народна република България (1979), Герой на социалистическия труд на България (Указ № 3540 от 19 октомври 1984), 4 ордена „Георги Димитров“, Заслужил деятел на културата (1981), орден Червено знаме (СССР, 10.08.1945), орден Червено знаме (СССР, 08.09.1969). Награден е посмъртно с Руската обществена награда „Великая победа (1941 – 1945)“ (2007).

Трънски умира на 17 октомври 1999 г. (на 84 години) в София.

Протоколи за подслушването в ареста на Славчо Трънски, което е осъществявало следствието на Държавна сигурност през 1952 г.

Съвремениците на онези години разказват, че месец след преврата на 9 септември 1944 година Славчо Трънски произнася пламенна реч в защита на българското население. Този път адресира критиката си не към фашизма, а онези “честни и доблестни партизани“, които не спират да притесняват и тормозят населението с набезите си дори след 9 септември 1944 г. "Спрете грабежа", обръща се той към тези "черни овце" сред партизаните в слово, излъчено по радио "София" в началото на ноември 1944 г.

Снимка на Тодор Живков и Леонид Брежнев с български политически и военни дейци. Генерал Трънски е вдясно от съветския лидер

В историята несъмнено ще остане изказването на Славчо Трънски, което той прави само седмица след 10 ноември 1989 г. в залата на Народното събрание. То изцяло е насочено срещу току-що падналия от властта Тодор Живков. Нека цитираме речта на генерала:

Другарки и другари народни представители! Аз съжалявам много, че отсъства Тодор Живков и ми е неудобно да говоря зад гърба му. Но аз очаквах, че той ще има доблестта да бъде на това заседание на Народното събрание и както е свикнал досега, да слуша само суперлативи, да чуе и някои критични бележки за неговата работа.

Поставен е въпросът пред Народното събрание за освобождаването на Тодор Живков от поста председател на Държавния съвет. Ако до вчерашния пленум някой е имал съмнение дали да му благодари и пожелае щастливи старини, то след изказванията на редица другари, които разкриха неговия истински лик на ръководител, у никого не ще остане съмнение, че той не заслужава такава чест. Той стои на кормилото на партията и държавата и 35 години тормози нашата икономика с какви ли не концепции, реорганизации и най-различни измишльотини.

35 години той насажда последователно и настойчиво командно-бюрократични методи, обявява съвсем произволно и неудачно етапите на социализма, наричайки го ту зрял, ту реален, ту толкова развит, че родил две Българии, а ние сега виждаме, че няма нито една, каквато сме искали и мечтали. Груб волунтаризъм, безпределна самонадеяност, високо самочувствие и редки пръсти – ето с какво се характеризира неговото дългогодишно ръководство. Ние тепърва ще разберем как са вземани решения за строителството на заводи гиганти, за които са изразходвани милиарди, и тези пари са почти закопани в земята, тепърва ще чуем за неговите методи на ръководство, за недопустими подходи на човек от този ранг; как е противопоставял един на друг своите колеги, как е налагал своето мнение, как е премахвал неудобните или тези, които е подозирал, че ще му вземат мястото. Свидетел съм на много неща и аз.

Неведнъж пред целия команден състав на Българската народна армия

той е унижавал министъра на народната отбрана ген. Добри Джуров, наричайки го въшкар.

 Може и на шега да е било, но един президент, един генерален секретар не може да си позволява подобна шега пред целия личен състав на Българската народна армия.

В последно време той не можеше да се владее и често губеше равновесие. Толкова беше уверен в своята несменяемост, та на три пъти подхвърляше на шега, а това беше едно предупреждение, че баща му е живял до 105 години, с други думи: мислете му, няма скоро и аз да умра… Малко са ръководителите в света, които си издигнаха приживе паметник и нали е хитрец, уж от скромност, нареди тихомълком на милицията да вдигне паметника от родното му село. После се разбра, че го е вдигнал не от истинска скромност, а защото не го е харесвал. Тази фалшива скромност се разкрива на всяка крачка.

Погледнете колко са трудовете му, те дори не могат да се преброят. Какво са Достоевски, Балзак или Вазов при световноизвестния „писател“ Тодор Живков и жалко е, че неговият послушник Любомир Левчев не го прие за член на Съюза на писателите – това е голям пропуск! Че къде ли не се издадоха неговите трудове? Няма кътче в света, където да не са издадени. Но, разбира се, за издаването им плаща не някой друг, а негово величество българският народ. При това плаща с валута за най-фина хартия и най-скъпа подвързия. Може да запитате кога ли ги пише? Имате това право. Пише ги един колектив от 20-30 души, а той само се подписва.

Едно време цар Фердинанд, а сетне и синът му Борис са имали всичко на всичко 4 резиденции – Врана, Кричим, Боровец и Евксиноград. А колко има нашият цар, когото сме направили Герой на Народна република България и на социалистическия труд, и от фалшива скромност не пожела да му присвоим и трето геройско звание? Сега Тодор Живков има не по-малко от 30 резиденции и не напразно хората се шегуват, че по броя на резиденции на глава от населението България е на първо място в света. Поне да се използват! А те стоят с години и чакат или президента, или някой гостенин, за да преспи, а разходите по поддържането им си вървят. Да не говорим пък за ловните стопанства. Почти цяла България е превърната в резервати, в които ловува президентът, и естествено е той да има и най-богатата колекция от сърнешки и еленови рога и свински зъби и който не ги е видял, да отиде в Ловно-рибарския съюз да ги види. Пита се кога намира този човек време и дебели книги да пише, и концепции да разработва, и на лов да ходи, и речите да си готви?

Нашият президент е майстор, дори ще кажа, страшен майстор на реорганизациите. И той съсипа България с тези чести реорганизации. Ама че някаква организационна структура още не е изявила своите хубави и лоши страни, няма никакво значение. И ако днес е предложил някаква организационна структура и след като преспи му хрумва друга, отменя старата и въвежда нова. Ние в България сме станали за смях пред другите страни с тези реорганизации. Но и тук се иска майсторлък и шопска хитрост. Хем нищо съществено да не правим, хем да се създава впечатление, че правим нещо ново и много голямо.

Нашият президент е страшно злопаметен човек и преследва, да се изразя с тази лоша дума, „до дупка“. И аз съм му сърбал попарата. И нещо още по-лошо – опитвал се е да вбива клин между мен и най-близките ми бойни другари, да създава вражди. Той неведнъж инсценираше сложни обстановки около мен и когато нещата идваха до моето разпъване на кръст, той се явяваше изведнъж в ролята на мой ангел спасител. Нали всичко трябваше да е негова заслуга, да е негово дело! Той не търпеше и не можеше да търпи край себе си хора, които са имали по-голям актив от неговия или са по-популярни от него. Най-характерно за неговия стил и подход е старата максима – разделяй и владей. Той не само че противопоставяше хората един на друг и подбираше най-верните нему, но и забележеше ли някои от апарата на ЦК много да се сближават, той незабавно ги разгонваше. Страхуваше се очевидно от преврат. В стила му беше да създава такива ситуации, че накрая да дойдат работите до него. Той да ги реши – да се подчертае, че именно той, а не някой друг, го е решил. Пак благодарение на неговия душеприказчик Милко Балев.

Славчо Трънски като депутат в Народното събрание

Другарки и другари, нашата страна беше много близко до обстоятелството да стане наследствена социалистическа република. И това не бяхме чували и виждали в света. Към това Тодор Живков се стремеше с всички сили. Знаете, че той направи член на Политбюро дъщеря си, а преди около два месеца разбута един отдел в ЦК, за да направи от него три, единият от които за неговия Владко. Е, сигурно е мислил най-напред да го направи завеждащ отдел, а следващият скок – или секретар на ЦК, или направо член на Политбюро.

И все пак ме вълнува въпросът: какво научихме от нашия президент и с какво ще го запомним? С оглед да се увековечи личността на Живков и фамилията му се разсипаха луди пари в Правец. Помня едно време той разказваше как Хрушчов при едно негово посещение го попитал: „Тодоре, ти направи ли нещо в селото си?“ Живков отвърнал: „Не съм.“ – „Е, това ти е грешката.“ – рекъл Хрушчов. Но Тодор Живков бързо поправи грешката си и превърна Правец в дворец и втора столица на България, начело с неговия монумент.

Че нали заради увековечаването на фамилията бе и създаването на фондацията „Людмила Живкова“, която се предава по наследство, и „Знаме на мира“, и „Камбаните“, и много други неща.

Целта е всяка вечер по телевизията да се чува фамилията Живкови.

 На всичко това шопът би казал: „Боже, Боже, аз ли ти се криво молих или ти ме криво разбра?“ Той съчини версията, че в навечерието на 9 септември е оглавил някакво оперативно бюро, което осъществило въстанието. Това нещо се оспори преди известно време от другарите Югов, Чанков и Драгойчева в доклад до ЦК, в който твърдяха, че такова бюро не е имало. И така, благодарение на подлизурковците, всичко се свързва с името на Тодор Живков – и въстанието, и победата, и строителството на социализма. Но ще се вдигне завесата и в края на краищата ще се научи истината. Хората се стараеха да му угаждат и свързваха едва ли не цялото съществувание на България – от основаването ѝ до днес, с неговата особа.

Добре е, другарки и другари, че ни се отдава възможност да му кажем тия неща, докато е жив и е сред нас, за да чуе и се убеди във фалша на своето божество. И когато говорим за тези неща, ние същевременно напомняме и на новия председател на Държавния съвет, и на другите другари да бъдат внимателни, да не се поддават на хвалби и суперлативи, защото ласкателите са сигурни, че от това ще имат лична полза.

Другарки и другари народни представители, това, което казах, е само една малка част от онова, което трябва да се каже за Тодор Живков, за неговия стил и живот. Съгласен съм той да бъде освободен от поста председател на Държавния съвет. Поддържам предложението да бъде избран за поста председател на Държавния съвет др. Петър Младенов и всички останали предложения и ще гласувам за тях. Казвам това, за да не вземам втори път думата. (Ръкопляскания)

(Следва)

www.nabore.bg

 Очаквайте в следващата част от поредицата: Как Държавна сигурност инквизираше Славчо Трънски в следствието, след абсурдното обвинение, че е помагал на американците да хвърлят атомна бомба над София