nabore.bg

Роди се нова каста – една от възловите за прехода – кастата на мутрите

„Когато се наливаха основите” едно великолепно стихотворение на Пеньо Пенев, посветено на строителите на новия живот в социалистическа България. Тогава има знакови обекти – Димитровград, заводи, проходи, пътища, язовири. Но демокрацията също има свои  основи и знакови обекти. Един от най-знаковите е „Магурата” – не става дума за пещерата, а за една модерна, за времето си, сладкарница на бул.”Витоша” недалеч от НДК. За тези, които нямат спомени от онези години ще припомним, че там първо започнаха да се събират не любителите на хубав сладолед, а чейнчаджийте. Имаше търсене на валута, защото още преди „историческия” пленум на ЦК на БКП бе разрешено да се пътува зад граница и по тази причина се търсеха предимно долари. Младежи вещи в операциите с пари, задължително обути в дънки и с кожени якета, това бе „униформа”, се настаняваха и обменяха валута срещу левове на ръка. Курсът на банката се знаеше, те взимаха по-скъпо, но пък имаха долари. Чейндж бюрата още бяха мечта. Та тези млади, компетентни финансови  спекуланти намериха своята нова професия и добре печелеха от нея. Колко хора изгърмяха с фалшиви банкноти, при броенето на парите, при уреждането на сделките това няма значение, просто, защото бе част от самата обменна схема. По-съществено е другото, че не далеч от тях бяха паркирани автомобили на тогавашната, „Народна милиция”, които зорко бдяха. Над какво бдяха ли? Над обществения ред. В смисъл, да могат магураджийте да си вършат спокойно работата. Да няма скандали, разправий. Те добре знаеха, че почти всеки вход, около който стояха спекулантите, има изход на друга, съседна улица. Защото момчетата с доларите казваха, „ето сега ще ти донеса останалото” и през задния двор на кооперацията изчезваха, без да дадат цялата сума или с взетите вече левове, но за по-малко валута. Тогава на тези неща не се обръщаше внимание, но никой не прие това съвместно съжителство на открити престъпници с милиционери, като ясен знак за едно, продължаващо и досега, близко сътрудничество. Престъпникът си върши работата, полициаят го пази, като получава своя пай. Така „Магурата” стана място за първите съвместни операции на бъдещите групировки и органите на реда. Има и нещо символично, че „Магурата” е всъщност пещера в чиито тъмни входове, отверстия и тунели се крият тайни от времето на прачовека. Така сладкарницата се превърна в символ на тайна измама и гешефти със знанието на властите, с тяхната благословия и естествено традицонните такси. Но стенописи от тези демократически, пещерни практики няма, то няма и как да има...Останаха измамени, неизвестен брой трупове и светли спомени от далаверите...

            Тази позабравена картина от „наливането на основите” на демократичните промени има и свое продължение, независимо, че сериозни творци не й посветиха такива възторжени стихове, както това направи незабравимият Пеньо Пенев за изграждането на социализма. 

Не много след това се създаде групировката СИК, начело с Васил Илиев, а после и останалите. Организираха се отрядите „нинджи”, от бивши спортисти, повечето борци и боксьори. Те се разпределиха по групи и специалности, физическата саморазправа ставаше всекидневие. Заредиха се взрирове на магазини и жилища, започна и стрелбата. Да не повтаряме фактите, те са достатъчно известни – убити, взривени, изчезнали, измамени...

            Момчетата от ченча се приемаха просто като предприемчиви млади хора. Това, че купуваха тайно валута от банките в значителни размери, което не бе позволено по тогавашните правила, ясно показваше, че банкови служители са замесени във финансови престъпления. Частната обмяна на пари тогава също не бе законна. Само при наличието на тези два факта е ясно, че има нарушение на закони. Но това не бе достатъчно основание за тогавашната власт, за да вземе съответните мерки и да се спре спекулата. Иначе казано органите на реда, МВР като „юмрук на партията” гледаше, акушираше и отглеждаше престъпници. Нещо повече, тогавашните стражи на реда се учеха как се правят пари от пари – непозната  дотогава дейност, защото парите се печелеха с труд, такъв бе социалистическият морал. При соца такива мошеници, които реално печелеха от нуждите и доверието на хората,  бяха презирани от обществото и логично намираха своето място в затвора. Подобни кримиистории гледахме само по филмите за капиталистическият начин на живот. Сглобката на полицията с мафията бе тема на Запада. Но дойде и тук.

            Какво се случваше след това го видяхме, знаем го, то е вече част от дните и нощите ни. Въпросът е кой, как, защо допусна престъпността да се превърне в модел на  поведение, в реален източник на доходи, а самите престъпници да ни управляват? Това е основен въпрос за истината в тази демократическа реалност. Ако не си отговорим на него, няма да стигнем до темела на днешното беззаконие, съдебен произвол и властваща мафия.

            И както някога са се наливали основите, така от „Магурата” се зараждаше нова каста – една от възловите за прехода – кастата на мутрите. После някой ще твърди, че една сладкарница не можела да бъде двигател на мощни обществени процеси. „Магурата” доказа, че е сладолед и още нещо...

            Но нека сме наясно, мафията не се създаде сама. Тя имаше свои влъхви – спецове от службите, експерти юристи, финансисти, банкери и бе повита в пелените на властта, както на предишната, така и на тогавашната-сегашна. Не бива да си въобразяваме, че момчетата с дебели вратове и ланци имаха толкова умствен багаж и възможности. Те бяха олицетворение на дисциплина т.е. безусловно послушание, физичека сила, бърз адреналин, никаква пощада,  усещане за противник и мигновена реакция при опасност. Тези качества придобити в спорта ги направиха услужлива гвардия на „белите якички”. Докато не започна взаимното самоизбиване...

            Така криминалният контингент заслужено спечели  своето място в законодателната и изпълнителната власт, закрилян от органите на реда. Тази сплав роди зловещият Франкенщайн на днешното ни време. „Магурата” остана като място на зачеване, а и като процес  на зараждане на „нетоталитарната” демократическа власт.  Останалото сме го видели в новините.

Или както казва обикновеният гражданин Бай Онзи: Днеска стана една не е за приказка – крадец да те пази, лъжец да се бори за правдините ти, сатрап да ти дарява щастие...

Георги АПОСТОЛОВ