nabore.bg

24-годишният поет Иван Нивянин умира от раните си в землянка в местността Усоето край с. Буковец, Врачанско 

Иван Нивянин

(Продължение)

Поетът Иван Нивянин (Иван Недков Върбанчов) е едно от знаковите имена на отряда „Гаврил Генов”. Той е роден на 26 декември 1919 г. в с. Джурилово (днешно име Нивянин), Врачанско. Отрано заживява с неволите на своите съселяни и с мечтата за по-човешки живот. Като студент във Варненската търговска академия, взема активно участие в борбите на студентите от БОНСС. След това участва във всички студентски акции в София. Работи по читалищна и кооперативна линия, пише стихове и статии, става куриер между ЦК на БРП (к) и Врачанския областен комитет. През цялото време поддържа връзка и с ремсистките организации и в родното си село. След нахлуването на германците в СССР, заработва още по-усилено сред младежта в своя роден край.

Поетът следва във варненската Търговска академия (днешният варненски Икономически университет)

Сътрудничи на сп. „Българска реч” и „Ученически подем” със стихове. Още като ученик се проявява като агитатор и масовик. От 1939 г. е студент в Търговската академия във Варна, където е председател на дружество „Стопанска мисъл” и редактор на вестника му. Участва в ръководството на читалище „Христо Ботев” и поддържа връзки с Окръжния комитет на партията. Разпространява забранения в. „Работническо дело”. От 1940 г. е редактор и член на редакционната колегия на в. „Завой”, а от 1941 г. - на в. „Литературни новини”. Бил е и уредник на читалищната страница на в. „Заря”. Преминава в нелегалност през 1943 г., участва в редактирането на нелегалния в. „Отечествен зов”. Разнася комунистически пропагандни материали, намира квартири за нелегални дейци, събира помощи за затворници и концлагеристи, участва в нелегални срещи и конференции, организира снабдяването на партизанския отряд „Гаврил Генов“ с храна, облекло и медикаменти.

Нивянин сътрудничи на списание „Българска реч”

През 1943 г. преминава в нелегалност и се присъединява към партизаните с нелеганото име Сергей Жаров. От декември 1943 г. е помощник-комисар на ІІІ чета и член на агитпропа на щаба на отряда. На 28 май 1944 г. е тежко ранен при нападение на с. Соколаре. Умира в партизанска землянка на 29 май 1944 г. в местността „Усоето“ в околностите на с. Буковец, Врачанско. Тогава той е едва 24-годишен.

Иван Нивянин е член на редакционната колегия на вестник „Завой”

Поетът Матей Шопкин разказва за Нивянин: „На 22 юли 1941 година Иван Нивянин пише от родното си село сърдечно писмо до младия поет Николай Зидаров, което завършва с една паметна строфа:

Довиждане и не скърби,

не падай като стрък под злото.

Бъди на поста и войник,

войник на светлото в живота!

Идва времето, когато думите за личен подвиг трябва да се превърнат в дело... Иван Нивянин е пронизан от ветровете на времето, от барутния мирис над села и градове, от бойните тръби. И когато дългът го повика за личен подвиг, Иван Нивянин не се уплашва, не потъва в кабинетен покой, не избягва жаравата на безпощадната борба. Младият поет тръгва с пушка по партизанските пътеки.”

Музейна сбирка за поета партизанин

А в спомена си, наречен „Динамичен живот”, Ангел Мирчанов ще напише: „По характер Иван бе добър, общителен, скромен, весел е най-важното – голям масовик. Всички наши младежи и девойки го обичаха и го чувстваха много близък. В работата той беше много сериозен, а когато трябваше да се весели, настроението му биваше чудесно, заразително. Като конспиратор Иван имаше голям опит и бе много внимателен.

Паметникът на Иван Нивянин в родното му село

По улиците се движеше умело, когато носеше нелегална литература. Никога не можеше да го видиш мрачен. Стиховете му не галят ухото и не навяват сънни размишления. Това са стихове-призиви, стихове – зов за борба с враговете на народа! Той страда за шестимата разстреляни в Гарнизонното стрелбище в София, сред които е и Никола Вапцаров; той живее с мечтите на бъдещето, където „слънцето ни все така ще свети”...

В село Добролево, Врачанско детската градина се нарича „Иван Нивянин”

Иван Нивянин ни е оставил десетки стихотворения. След народната победа на 9 септември 1944 г. те са издадени в няколко томчета от различни издателства. Днес съществуван литературен конкурс на името на поета партизанин. Някои от стихотворенията Нивянин е написал в Балкана и той специално го отбелязва на белия лист. Днес ви предлагаме едно от тези стихотворения, написано през далечната 1944 година:

В такава хищна, звездна вечер

 врагът ще стреля стръвно в мен;

ще лайне куче надалече

 и аз ще бъда повален.

За мен другарите ще страдат,

ще ме накичат със венци;

на почет ще стои отряда -

ще бдят един след друг бойци.

Самичка мама ще узнае,

сиротна в бедната ни къща -

на сън вретено ще мотае

 и нишката му ще се скъса.

Тя в тоя миг ще се събуди

 и вече няма да заспи:

тъй цял живот ще бъде будна -

за мен ще плаче и скърби.

В такава хищна звездна вечер

 врагът ще стреля стръвно в мен;

ще лайне куче надалече

 и аз ще бъда труп вдървен.

Ще минат дни - в строеж огромен

 народът ни ще е зает;

но той за мен ще пази спомен,

за мен - героя, млад поет!

(Следва)

В следващата част от поредицата четете:

След края на войната в Испания Димо Дичев организира евакуацията на 100 известни интербригадисти от цял свят