nabore.bg

След самоубийството на Горуня на 8 април 1965 г., плъзват слухове, че той е ликвидиран от Държавна сигурност

Начело на Държавна сигурност през 1965 г. е Ангел Солаков

(Продължение)

Горуня узнава за бягството на Анев на 7 април 1965 г. На обяд той праща по сина си бележка на един от конспираторите, в която му определя среща следващата вечер близо до врачанското село Горна Кремена. Вечерта на 7-и той се среща в собствения си дом на бул. “Димитър Благоев” 2 в София с полк. Велчев. Понеже знаят, че ги подслушват, разговарят мълчешком, с бележки. Горуня пише: „След разкриването ни положението сега ни се усложнява.” Велчев добавя: „Усложнява и утежнява”. Той предлага на Горуня да поиска среща с Политбюро на ЦК на БКП. Горуня обаче се опасява, че ако излезе, ще го арестуват. Затова се двоуми между минаването в нелегалност и отиването в ЦК. В 4 часа сутринта на 8 април се чува изстрел. По-малкият му син Виктор открива баща си застрелян в спалнята. Ръцете му са покрай тялото, на гърдите му е неговият пистолет "ТТ". Изстрелян е един куршум в дясното слепоочие. Намерено е предсмъртно писмо със следния текст, в който се намеква очевидно за Тодор Живков: „След като подготви идейния разгром на партията, се започва физическата кървава разправа с кадрите. Жив в ръцете на враговете на партията не съм свикнал да се предавам. Блокиран съм! Умирам, но не се предавам.”

Предсмъртното писмо на Иван Тодоров-Горуня

Дори в първите часове след смъртта на Горуня партийната върхушка още не е сигурна, че опасността е отминала. По заповед на ЦК Горуня е погребан тихомълком в родното му село Горна Кремена. Още по онова време плъзват слухове, че е убит. Анев и полк. Велчев са убедени в това. Според Петко Цонев в линейката на път към болницата той бил още жив, но Мирчо Спасов го пронизал с нож. През 1989-1990 г. е образувано следствие, дори ексхумират трупа му. Разпитани са пенсионираните вече Тодор Живков, Ангел Солаков, Мирчо Спасов и служителите на ДС, участвали в следенето и подслушването на дома му. Те също чуват изстрела. Графологичната експертиза доказва, че предсмъртното писмо е написано и подписано от Тодоров. Повторното следствие заключава, че се е самоубил.

Мирчо Спасов

Веднага след смъртта на Горуня и ареста на ген. Анев ДС прибира и другите известни заговорници. От 8 до 26 април са задържани още 14 души. Ангел Солаков отива с Мирчо Спасов да уведомят Тодор Живков, който е на почивка. Солаков пише: „В дългата разходка из планината ние го информирахме за приключване на следствието срещу заговорниците и поискахме неговия съвет за ликвидирането на това дело (със съд или само с партийни наказания). Решението на Тодор Живков беше делото да завърши със съд на главните заговорници (колкото се може обаче те да бъдат по-малко).”

Иван Тодоров-Горуня с баща си

Девет от конспираторите са осъдени. Най-тежки присъди получават полк. Велчев - 15 години затвор, и ген. Ерменов - 10. Анев, Динов и Цоло Кръстев получават по осем. Всички военни са разжалвани. Интернирани са 11 души, а на 192 са наложени партийни и административни наказания. Във Врачанския край, откъдето са повечето от ръководителите на заговора, са изключени от партията 189 комунисти, а някои са интернирани. В армията се извършва голяма чистка. Около 250 офицери са уволнени по подозрение, че имат негативно отношение към Тодор Живков. Командният състав е разместен. Разжалвани са 19 старши офицери от армията и трима от милицията. Уволнен е даже началникът на Софийското управление на МВР ген. Съби Стефанов, от когото тръгва разплитането на заговора, тъй като забавил информацията с една нощ. Уволнен и разжалван е началникът на политотдела на Танковата бригада в Горна баня подполковник Йордан Воденичарски, защото разговарял няколко пъти със своя началник ген. Ерменов, един от главните заговорници. В тези разговори Ерменов много внимателно опипвал почвата дали Воденичарски ще ги подкрепи, но без да му разкрива конспирацията и своята роля в нея.

Горуня се самоубива с личния си пистолет ТТ („Тулски Токарев”)

Никога повече военен не става заплаха за партийното ръководство. Според полк. Велчев заговорът несъмнено е удобен повод за Тодор Живков да се разправи с опозицията в собствената си партия. Ето защо на партийните членове, които са смутени от станалото, се поднася една силно преувеличена, на места алогична версия. Танковата бригада от Горна баня например щяла да заеме позиция срещу Партийния дом, където заседава ЦК. Пак според официалната пропаганда групата на Горуня била на маоистки позиции. Последното очевидно е съчинено, за да стресне Кремъл и да му докаже верността на Живков. По онова време съветско-китайските отношения са много изострени, а Брежнев и Мао Цзедун водят борба за съюзници сред страните от социалистическия лагер. Както заговорът, така и разкриването му остават в тайна цели 25 години. Известна информация получават единствено партийните членове, а сред обществеността бродят само слухове, може би пуснати нарочно от властта. Първите сведения са съобщени публично едва след падането на Тодор Живков от власт през 1989 г. На 15 юни 1990 г. военната колегия на Върховния съд реабилитира осъдените заговорници. Любопитни са мотивите на съда. Той не отрича подготовката на преврат, но я оправдава със следните аргументи: Тези деяния са били общественополезни и необходими, насочени към събарянето на един режим, за който вече е абсолютно доказано, че е бил диктаторски... Групата на Горуня... се противопостави с риск на живота си на неправилни, вредни за страната и народа решения, макар и обвити в мантията на закони.

Сватбена снимка на по-малкият син на Горуня - Виктор Тодоров (в центъра с тъмния костюм), който открива мъртвото тяло на баща си на 8 април 1965 г.

Заговорът на Горуня е най-големият в новата българска история. Участниците в него според Държавна сигурност са общо 105 души, макар че това число вероятно е преувеличено. Самият Ангел Солаков признава: „За много от тях аз нищо не зная и оставам учуден от големия им брой. Учуден и в същото време озадачен къде е истината за заговора? Или той е бил много голям (по броя на хората, замесени в него), или военното контраразузнаване и партийната комисия към министерството на отбраната са се престарали в търсене на “заговорници”. А офицери, които бяха против Т. Живков, имаше много!”

След разкриването на групата ДС се обособява като отделна структура към Министерския съвет Комитет за държавна сигурност (КДС по примера на КГБ в Съветския съюз). В КДС се създава нов отдел за борба с прокитайските и проалбанските настроения сред комунистите. През 1974 г. той получава номер шест в Шесто управление (политическата полиция) на ДС и се занимава със следене на партийни членове. За да се предотврати изтичането на информация, е въведено правилото служителите на сигурността да не знаят и да не се интересуват над какво работят колегите им. В ДС се отчита като грешка липсата на агентура във висшите сфери на обществото. Започва масова вербовка на "агенти на контраразузнаването" в армията и в други среди.

Когато се разкрива заговорът срещу Тодор Живков във Врачанско министрите на вътрешните работи и на отбраната повикват първия секретар на Врачанската окръжна партийна организация Цветко Божков в София. След години проф. Божков разказва: „От тях научих, че Цветко Анев е избягал и го търсят. От мен те се интересуваха откога и как познавам Цоло Кръстев, Иван Тодоров и Анев, какви са техните лични качества на смелост, жертвоготовност, авторитет и връзки сред масите. На връщане от София в района на с. Люти дол, Ребърково и Мездра срещнах няколко джипки на МВР. ДС и милицията бяха вдигнати на крак, да не би, както се казваше, Анев и другите да използват старите яташки връзки и да направят опит да се прехвърлят в Румъния.”

Един от трудовете на проф. Цвятко Божков, първи секретар на ОК на БКП във Враца

Божков, който е бивш партизанин от отряд „Гаврил Генов” е роден на 17 януари 1923 г. в с. Сърбеница, Оряховско. Учи в Оряховската гимназия. От 1942 г. е член на гимназиалното ръководство на РМС. През април 1943 г. е арестуван, но избягва от полицията и става партизанин. Тогава е и секретар на Районния комитет на РМС, член на Районния комитет на БКП в Оряхово и член на ОК на РМС във Враца. От септември 1944 г. до декември 1946 г. е завеждащ отдел „Учащи се“ в Областния комитет на РМС във Враца. По-късно е председател на Младежката областна комисия. От декември 1946 до юли 1947 г. учи в школата на ЦК на БКП. След това е инструктор и организатор в ЦК на РМС и ДСНМ. В края на 1948 г. е завежда отдел „Кадри“, а от септември 1940 г. е секретар на ЦК на ДСНМ. После е член на ЦК на РМС и на ЦК на ДСНМ. Между 1952-1953 г. е помощник-министър на външната търговия. От 1956 до 1958 г. завежда отдел „Партийни, профсъюзни и младежки органи“ в ОК на БКП. От 1956 до 1959 г. е секретар на ОК на БКП във Враца, а от 18 март 1959 г. е първи секретар на Окръжния комитет на БКП във Враца.

Проф. Цветко Божков написа и интересната ктига "Японският феномен и човешкият фактор"

От 1962 до 1971 г. е член на ЦК на БКП. Цветко Божков е баща е на радиожурналиста Георги Божков. Бил е народен представител в Петото народно събрание. Професор и преподавател, автор е на десетки трудове по икономика на социализма: „Производителност на труда в ТКЗС и фактори за нейното повишаване”, „Икономическата интеграция на България със СССР”, „Проблеми на научно-техническия прогрес в националния аграрно-промишлен комплекс”, „Японският феномен и човешкият фактор” и др. В края на живота си Цветко Божков написва интересни спомени, където е запазено следното негово изказване за Тодор Живков: „За кратък период той изгони всики ония, които го подкрепяха... Изстиска ги като лимон, а след това – на боклука!”

(Следва)

В следващата част от поредицата четете:

Писателят антифашист Васил Воденичарски от отряд „Гаврил Генов” загива едва 26-годишен