nabore.bg

Висши военни от МНО и Софийския гарнизон били привлечени в готвения преврат срещу Тодор Живков през 1965 г.

Ген. Цвятко Анев разказва за преврата в интервю, 1995 г.

 (Продължение)

В организацията на заговора срещу Живков първоначално съмишлениците на Горуня смятат, че в ЦК има достатъчно противници на първия секретар, за да го свалят с гласуване. Скоро обаче става ясно, че партийното ръководство има подкрепата на мнозинството. На пленум на ЦК на БКП през декември 1964 г. ген. Иван Бъчваров, завеждащ административния отдел на ЦК на БКП, предлага Живков да бъде свален от поста ръководител на партията, защото няма необходимите качества. Дори в една тоталитарна комунистическа партия това не е незаконно. Затова Бъчваров е атакуван на първо време само словесно, критикуват го на пленума. Скоро след това обаче той е отстранен от поста си, който му дава известен контрол върху армията и милицията. Изпращат го посланик в ГДР, което е понижение. На 24 ноември 1966 г. на път от София за Берлин Бъчваров загива при самолетна катастрофа край Братислава. И до днес някои смятат, че е убит.

Генерал Иван Бъчваров критикувал Т. Живков на пленум, след това загинал в авиокатастрофа

Бъчваров няма нищо общо с групата на Горуня, но опитът му показва на заговорниците, че тиранин не се сваля с мирни средства. Изразът е на един от съмишлениците на Иван Тодоров. Горуня се свързва първо с бившия си партизански командир Цоло Кръстев. Той е със средно образование, но заради старите си партийни заслуги е на дипломатическа работа. Двамата заедно решават да привлекат на своя страна висши военни. Ядрото на заговора са “гаврилгеновци”. Комендантът на Софийския гарнизон генерал-майор Цвятко Анев е бил някога заместник-командир на отряда; началникът на кабинета на министъра на отбраната полк. Иван Велчев е бивш командир на чета в отряд “Гаврил Генов”. Военният министър ген. Джуров, както и Тодор Живков, са партизани от отряда “Чавдар”, чиито бивши членове заемат възлови постове в партията и в държавата. Така че борбата за власт се води фактически между два партизански отряда.

Генерал майор Мичо Ерменов

В конспирацията са привлечени ген. Мичо Ерменов, заместник-началник на Главното политическо управление на армията, и началниците на отдели в министерството на отбраната ген. Любен Динов и споменатият вече полк. Цанков. Планът предвижда на заседание на ЦК Тодор Живков да бъде сменен под военен натиск. Предложението трябва да направи ген. Динов, който след свалянето на Хрушчов настоява да се действа веднага. Ръководителите на заговора обаче предпочитат предпазливо да подготвят почвата за своята военнополитическа акция.

Делото от генерал Анев от Плевенския затвор преди 1944 г.

Решено е да се действа на пленум, насрочен за съботен ден. Силите на Тодор Живков през празниците се разпиляваха по резиденции и вили разказва ген. Анев. Военните и милицията имаха само дежурни и щеше да им бъде трудно да организират противодействие. Новият ЦК на БКП и правителството през тези дни щяха да имат време да стабилизират положението. Ген. Анев със сили на столичния гарнизон трябва да овладее партийния дом и да парира охраната, вярна на Живков. Полк. Велчев има задачата уж от името на министъра да повика командирите на армии и да ги задържи, а на тяхно място да изпрати посветени в заговора офицери. Представителната рота на столичното комендантство и охранителният батальон на военното министерство трябва да овладеят щаба на Първа армия и министерството. Подполковник Димитър Костов от Главния команден пункт на ВВС е натоварен да блокира всички летища и да предотврати излитането на бойни самолети. Самият Живков трябва да бъде арестуван.

Част от полицейското досие на Цвятко Анев

В цялата група на Иван Тодоров се спазва строга конспиративност, основана на медицинската терминология. Горуня е наричан Доктора, а Велчев Болното момче. За да не стане провал, заговорниците се срещат само когато "кашлят малко", т. е. когато опасността да ги заподозрат е нищожна. Предпочитат да намират служебен повод за среща.

Младият Иван Тодоров-Горуня

Когато около тях става напечено, те говорят за "вдигане на температурата", а мерките, които трябва да се вземат, наричат аспирин, хинин и т. н. Разговорите в закрити помещения се избягват. В краен случай се говори шепнешком при пуснато радио или чешма или на отворен прозорец, така че уличният шум да заглушава думите. Никой освен Горуня не знае какво правят другите заговорници и с кого са свързани.

През 90-те години на миналия век генерал Анев издаде книга със спомени за заговора през 1965 г.

Участниците са опитни конспиратори, работили дълго в нелегалност до 1944 г. Скоро след започването на операция “Дураци” те усещат, че са под наблюдение. Самият полк. Цанков им съобщава, че са разкрити. Тъй като от Държавна сигурност вече са го разпитвали след разговора му с ген. Стефанов и са го предупредили да не казва нищо, по-късно това е окачествено като предателство към ДС. На свой ред заговорниците успяват да установят наблюдение над преследвачите си. С оглед на положението Цоло Кръстев настоява да се бърза. Според ген. Динов акцията е насрочена за пленума на 14 април 1965 г. 25 години по-късно той казва, че не им е достигнала само една седмица.

Тодор Живков отправя едно доста прозрачно официално предупреждение. На пленума на ЦК на 23 март 1965 г. той казва, че след октомврийския пленум на ЦК на КПСС (т. е. след свалянето на Хрушчов) някои авантюристични елементи искали да променят партийния курс. На жаргона на комунистическата номенклатура смяна на курса значи смяна на ръководството. Живков инспирира критики срещу Горуня в партийния орган в. "Работническо дело", което го принуждава да поиска среща с Първия. Живков твърди, че Горуня бил въоръжен и охраната не искала да го пусне, но той все пак го приема.

През 1965 г. Тодор Живков кани Горуня на сраща в Партийния дом. Първият секретар на ЦК на БКП се страхувал, че затоворникът ще дойде въоръжен на срещата, но аудиенцията все пак се осъществява.

Срещата е взаимно разузнаване. Според Живков Тодоров бил нервен, личало, че нещо крие. С държането си се постарах да го успокоя твърди Живков. Той лукаво му обещава да се публикува опровержение на писаното във вестника и дори кара Горуня сам да го напише. По това време заговорниците вече подозират, че са разконспирирани и дори съветват своя ръководител да използва срещата, за да си признае и да избегне репресиите. Горуня обаче не дава признаци на разкаяние.

На 5 април 1965 г. Горуня казва на ген. Анев, че са разкрити. Двамата решават, че главното е да запазят в тайна останалите конспиратори. Ген. Анев унищожава писмения план на заговора и вариантите за действие, където се съдържат много имена на офицери. Горуня и Анев се уговарят да минат в нелегалност. Уговарят си среща на 10 април вечерта във Врачанско, откъдето смятат да избягат в Румъния. При разминаване е предвиден резервен вариант. Горуня казва: Не знам дали ще можем да се откъснем, защото обръчът около нас е стегнат. Опасността да ни ликвидират е голяма.

Молба на Цвятко Анев да му се издаде документ, че е изтърпявал присъда в Плевенския затвор

На 6 срещу 7 април Анев се измъква от наблюдението на ДС, замаскиран в един камион, и се укрива при кума си Борис Коларски на Горнобанския път в София. Държавна сигурност обаче отдавна е набелязала вероятните явки на генерала.  На 8 април по обяд той е арестуван, без да успее да окаже съпротива. В него са намерени два заредени пистолета и 52 патрона.

Цвятко Анев е роден на 18 декември 1911 г. в село Столник, Софийско. Военната служба отбива в Първа инженерна дружина. По професия е шофьор. Членува в РМС. На 26 януари 1938 г. е заловен от полицията в Свети Врач. На 30 януари успява да избяга от Свети Врачкото околийско управление в Гърция. Осъден е задочно от Горноджумайския окръжен съд по ЗЗД за това, че през пролетта на 1937 г. е бил сред създателите на „нелегална група на комунистическата партия, подбуждаща към насилствено изменение на установения от конституцията държавен и обществен строй“ и подбуждане „към вражда и омраза спрямо отделните класове и слоеве на населението и установените власти“ по ЗЗД на 12 години и 6 месеца строг тъмничен затвор и 275 000 лева (които могат да бъдат заменени с 6 месеца тъмничен затвор), като наказанието му влиза в сила от 18 октомври 1940 г. Тъй като престъплението е извършено преди 16 юни 1937 г., присъдата е намалена до три години. В Гърция е осъден на 7 месеца затвор, които прекарва в Солунския затвор. След това около година и половина се занимава със земеделска работа на остров Крит. На 15 август 1940 г. е заловен от югославската полиция край Крива Паланка при опит за влизане в България и на 11 септември 1940 г. е предаден на българската държава.

Плевенският затвор, където Цвятко Анев е затворен и откъдето успява да избяга на 14 юли 1943 г. След 1944 т. затворът става Завод за ядрени прибори

Присъдата от 1938 г. изтърпява в Плевенския, Горноджумайския и Софийския затвори. В затвора поддържа близки отношения с Иван Тодоров-Горуня. На 14 юли 1943 г. бяга от Плевенския затвор след къпане в близката река и става заместник-командир на партизанския отряд „Гаврил Генов“. След 9 септември 1944 г. е генерал-майор от БНА и комендант на Софийския гарнизон. След ареста му за участие в заговора срещу Живков генерал Анев е осъден на 8 години затвор. Знае се, че генералът е подслушван от ДС с монтирани микрофони във фуражката му. На 15 юни 1990 г. е реабилитиран. Цвятко Анев умира през 2002 г. в София – тогава е 90-годишен. Погребан е в родното си село.

(Следва)

В следващата част от поредицата четете:

След самоубийството на Горуня на 8 април 1965 г., плъзват слухове, че той е ликвидиран от Държавна сигурност