nabore.bg

В заговора срещу Тодор Живков през 1965 г. участват най-известните антифашисти от Врачанския край

 Главният организатор на заговора е Иван Тодоров Ванкински с псевдоним Горуня

(Продължение)

С партизани от отряд „Гаврил Генов” е свързан и заговорът срещу Тодор Живков през 60-те години на миналия век, познат от литаратурата като „Заговорът на Горуня”. Ето защо ще се спрем на този опит за държавен преврат по-детайлно.

Как започва всичко?

На 11 февруари 1965 г. един полковник от военното министерство отива при шефа на Софийското градско управление на МВР генерал Съби Стефанов. Двамата се познават още от партизанския отряд и от стария си другар генералът научава, че има план за свалянето на Тодор Живков министър-председател и първи секретар на Българската комунистическа партия.

Делото на Горуня в Държавна сигурност

Полк. Цанко Цанков с партизанско име Бончук разказва, че задачата, поставена му от заговорниците, е да вербува генерала и така да осигури за преврата подкрепата на столичното управление на МВР. Дали Цанков е искал да изпълни ангажимента си към конспираторите, или да ги предаде, остава неясно и до днес. Главните заговорници, когато бяха още живи, не бяха на едно мнение. Според някои издайникът е Бончук, според други провалът е дошъл от Пловдив, според трети конспирацията е разкрита по сигнал на сътрудничка на ДС, която предала мъжа си, посветен в заговора.

Горуня с майка си...

... и с баща си

Самият ген. Стефанов прекарва тежка нощ в двоумене как да постъпи. Отначало той решава, че разказът на Цанков е провокация, за да се провери лоялността му към Живков. Все пак на другия ден генералът докладва на ръководството на МВР. Министърът на вътрешните работи ген. Дико Диков и първият му заместник Ангел Солаков, по-късно председател на Комитета за държавна сигурност, веднага се затичват при Тодор Живков. В спомените си Ангел Солаков разказва: "Направи ми впечатление, че Тодор Живков го посрещна с голяма тревога. Той нареди да оставим всяка друга работа и да го информираме всекидневно за направеното от нас по изясняване на сигнала. Така започва контраразузнавателната операция “Дураци”, с която се разкрива най-сериозната конспирация срещу властта през комунистическата епоха в България."

Полк. Иван Велчев е шеф на кабинета на военния министър Добри Джуров

Свръзката на Цанков със заговорниците е полковник Иван Велчев, началник на кабинета на военния министър Добри Джуров. Той веднага е поставен под наблюдение от Държавна сигурност. Подслушан телефонен разговор разкрива контактите му с ген. Цвятко Анев, началник на Софийския гарнизон.

Генерал Цвятко Анев

Едва на 6 март, т. е. след близо месец, Държавна сигурност установява, че ръководител на заговора е член на правителството Иван Тодоров с прякор Горуня. Горуня, по това време на 49 години, е член на ЦК на БКП и началник на правителственото Главно управление на водите с ранг на първи заместник-министър. През Втората световна война той е политкомисар на партизанския отряд "Гаврил Генов", действал в Северозападна България. Там той се радва на изключителна популярност, тъй като е първият партизанин от Врачанско (от септември 1941 г.). През 1943 г. е осъден задочно на смърт. Убеден комунист, Тодоров иска да се смени партийният курс, а следователно и държавната политика, но не в посока на демократизация, както става преди това в Унгария и малко по-късно в Чехия. Горуня по-скъро е сталинист, който иска да върне България към “правоверния” комунизъм и опонира на Живков от крайно леви позиции. Заради това още през 1959 г. е осуетено избирането му за ръководител на Врачанската окръжна партийна организация и известно време му е забранено да посещава този район.

Смъртният акт на Иван Тодоров. Около самоубийството му още има мистерии

Главният организатор на заговора е Иван Тодоров Ванкински с псевдоним Горуня е политкомисарят на партизанския отряд „Гаврил Генов“). Той е роден на 5 януари 1916 г. в с. Горна Кремена, Врачанско. Занимава се с каменоделство. Член на РМС (1932). Активен член на БРП (к) (1939). За политическа дейност е осъден на 7,5 г. затвор по ЗЗД. За изтърпяване на присъдата е изпратен в Сливенския затвор, откъдето бяга през 1941 г. Той е първият партизанин във Врачанско (1941). Осъден задочно на смърт по ЗЗД (1943). След 9 септември 1944 г. е партиен ръководител във Врачанско. Кандидат-член и член на ЦК на БКП. Заместник-министър е на земеделието. Като специалист, познаващ добре проблемите на селото, се противопоставя на създаването на АПК. Горуня смята, че това ще отчужди хората от селския труд, ще съсипе дребните стопанства и селата. След разбиването на заговора според официалната версия на тогавашната власт Иван Тодоров-Горуня се самоубива в 4 сутринта на 8 април 1965 година, точно преди ареста. Официалната власт запазва заговора в тайна.

Паметникът на Горуня в родното му село

По примера на Хрушчов Живков идва на власт през 1956 г. с критика против “култа към личността”. Отначало той застава начело на БКП, която контролира целия държавен апарат, а през 1962 г. заема и поста министър-председател. Живков намалява репресиите и либерализира режима, а в плановото стопанство се опитва да въведе пазарни принципи. Сталинистите в България, които по това време не са никак малко, смятат, че Тодор Живков прави недопустими отстъпки пред капитализма. През април 1965 г. Горуня казва на своя ятак Петко Цонев: „Два пъти в годината... масонски клуб събира президентите на най-богатите и развити страни като Америка, Англия, Франция, Германия, Япония, Италия и Канада. От представителите на тези държави масоните искат отчет и им поставят нови задачи... Затова аз смятам, убеден съм, че Тодор Живков е вече заклет масон и върши това, което те му нареждат.”

Никита Хрушчов и Тодор Живков в София. Съветският лидер детайлно е информиран за заговора, акцентиране е, че той има "маоистки" характер.

Политиката на Хрушчов разцепва световната комунистическа система. Мао Цзедун в Китай остава на сталинистки позиции и влиза в конфликт със Съветския съюз. Албания застава на страната на Китай, Чаушеску в Румъния се дистанцира от СССР. На 14 октомври 1964 г. в Москва Хрушчов е свален. Новото ръководство на КПСС начело с Леонид Брежнев поема, без да го афишира, курс към частична реабилитация на Сталин. Българските опозиционери на властта решават, че е настъпил удобният момент да свалят Живков.

(Следва)

В следващата част на поредицата четете:

Висши военни от МНО и Софийския гарнизон били привлечени в готвения преврат срещу Тодор Живков през 1965 г.