nabore.bg

Данчо Димитров от отряд "Гаврил Генов" участва в създаването на пионерската организация „Септемврийче”, после е секретар на ЦК на БКП и 2 пъти министър на транспорта

Генерал полковник Дико Диков

(Продължение)

Роденият на 15 ноември 1910 г. в Берковица Дико Диков също е от състава на отряд „Гаврил Генов”. Той завършва Старозагорската гимназия (1929) и Школата за запасни офицери. Остава на служба в Българската армия. Член на БРП (к) от 1930 г. През август 1933 г. е арестуван с обвинения в заговор и осъден на смърт по ЗЗД. По-късно присъдата му е заменена с доживотен затвор. Освободен през 1941 г. Подновява работата си за БРП (к). По процеса срещу Централния комитет на БРП (к) получава задочна смъртна присъда (1942). От август е изпратен във Враца и става партизанин. Командир е на Дванадесета врачанска въстаническа оперативна зона (1943 – 1944). След 9 септември 1944 г. служи в армията. Заместник-командир по политическата част на Първа гвардейска пехотна дивизия (1945) и на бронетанковите войски (1946 – 1947). През 1947 – 1949 г. завършва Военната академия „Михаил Фрунзе“ в СССР. След завръщането си в България е повишен във военно звание генерал-майор и е назначен за командир на Първа армия. Генерал-лейтенант и член на Централния комитет на БКП от 1954 г. През 1955 – 1957 г. завършва Генералщабната академия „Климент Ворошилов“ в СССР. Заместник-министър на отбраната е (1957 – 1959) и завеждащ Военния отдел в ЦК на БКП (1959 – 1962). Генерал-полковник от 1962 г.

Министърът на вътрешните работи Дико Диков (в средата) с колеги от министерството

В навечерието на отстраняването на Антон Югов през 1962 година Диков е поставен от диктатора Тодор Живков за министър на вътрешните работи в кабинета на Югов, след като предшественикът му Георги Цанков е отстранен. Запазва поста си и в правителството на Тодор Живков (1962 – 1966). След Заговора на Горуня предизвиква недоволството на Живков, както заради някогашните си връзки с някои от ръководителите му, така и заради неспособността на вътрешното министерство да разкрие замисляния преврат. Така през 1965 година Държавна сигурност е отделена от Министерството на вътрешните работи, а през 1968 година Диков е отстранен от министерството. Бил е народен представител в 6 парламента. Автор е на книгата „Ленин, Сталин и Фрунзе за единоначалието”. През 1969 – 1972 г. Дико Диков е посланик в Куба, след което се пенсионира. През 1981 година е обявен за Герой на социалистическия труд. Умира на 14 април 1985 г. в София на 74-годишна възраст.

Когато Диков е дипломат в Хавана той завързва лично приятелство с Фидел Кастро. Разказват, че като пристигнал на посещение у нас лидерът на Куба веднага искал да види своя български приятел. Дори веднъж избягал от своята охрана и отишъл на частно посещение в софийския апартамент на Диков.

Страници от предложението на Диков до Политбюро

През 1963 г. тогавашният министър на вътрешните работи ген. Дико Диков предлага да се върне личната охрана на всички членове на Политбюро на ЦК на БКП и да се засили режима на охраняване на партийния дом в София. Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност. Тогава висшите държавници са охранявани от Пето управление на ДС, известно като УБО (Управление за безопасност и охрана). Засилването на охраната на висшето партийно ръководство става в годината, след като първия секретар на БКП Тодор Живков е избран и за министър-председател. Основанието за засилване на личната охрана на членовете на Политбюро през 1963 г. е инцидентно влизане в партийния дом на обикновени граждани. Според министър Диков, единият от гражданите е бил психично болен, а другият бил допуснал за среща със сътрудник на ЦК, но обикалял по кабинетите, докато не е бил спрян от охраната и при задържането му в него е открито хладно оръжие.

Емблемата на пионерската организация „Септемврийче”, в чието учредяване е участвал партизанинът Данчо Димитров

Друг по-известен боец от отряда „Гаврил Генов” е Данчо Кънев Димитров. Димитров е роден на 31 декември 1911 г. в с. Саламаново, Шуменско, в средно селско семейство. До 1930 г. учи в Средното педагогическо училище „Цар Борис III“ (Ловеч), а после е преподавател, между 1930 – 1934 г., в с. Златар, Преславско (днес в Шуменска област). Същевременно от 1926 г. е член на РМС и на БРП (т.с.) от 1932 г. Между 1934 – 1935 г. е студент в София в Свободния университет (днешен УНСС), и по същото време секретар на комсомола в университета. От 1936 г. е в нелегалност и член на ръководството на БОНСС. Разкрит е от полицията, но е освободен. След 1936 г. продължава да учи в София и Варна. През тези години работи по линия на БОНСС. Дипломира се и е приет на работа като чиновник в Районен кооперативен съюз и Българска земеделска и кооперативна банка – Шумен, във време на което е секретар на окръжния комитет на БРП (т.с.). Пълномощник на ЦК на РМС във Врачанско. От 1941 г. е в нелегалност. Между 1942 – 1943 г. е партизанин и секретар на ОК на РМС и член на ОК на КП във Враца. Бил е зам.-политически комисар на отряд „Гаврил Генов”. След 9 септември 1944 г. е член на ЦК на РМС и участва в създаването на пионерската организация „Септемврийче“, а после - на работа в апарата на БРП (к.). Подпредседател е на комисията по Държавен контрол между 1947 – 1949 г. На V конгрес на партията е избран за кандидат-член на Централния комитет на БКП. В периода 1950 – 1962 г. е министър на транспорта и съобщенията, а от 4 март 1954 до 25 април 1971 г. е пълноправен член на ЦК на БКП. Бил е и секретар на ЦК на БКП от 1957 до 1958 г. Между 1963 и 1966 г. е посланик на България в ГДР. Излиза в пенсия през 1986 г. Многократно е избиран за народен представител – в 9 парламента. Първи подпредседател е на Президиума на Народното събрание от 12 март 1966 до 18 май 1971 г. Носител е на 3 ордена „Георги Димитров“.

Данчо Димитров е награден с 3 ордена „Георги Димитров”

Партизанинът от същия отряд Иван Митов Велчев (Илчо) също доживява победата на 9 септември 1944 г. Той е роден на 11 януари 1920 г. в с. Градешница, Врачанско. Като студент по стопански науки е активен деец на БОНСС. През 1940 г. става член на БРП (к), а от 1942 г. на РК на БРП (к). През войната прекъсва образованието си и преминава в нелегалност като командир на чета в отряд „Гаврил Генов“. След 1944 г. е офицер в БНА, полковник. Завършва военна академия в СССР. Кандидат на военните науки. Служи в Главния щаб на Варшавския договор (Полша), щабен офицер в Министерството на отбраната, началник на кабинета на военния министър Добри Джуров (1965). Включва се в заговора на Иван Тодоров-Горуня срещу Тодор Живков, за което е осъден на 15 години затвор. През 1995 г. е избран за народен представител от Враца. Бил е и главен секретар на Българския антифашистки съюз. Умира през 2005 г. (на 84-годишна възраст).

(Следва)

В следващата част от поредицата четете:

В заговора срещу Тодор Живков през 1965 г. участват най-известните антифашисти от Врачанския край