nabore.bg

Сержантът от САЩ Хералд Джеймс през 1944 г. се сражава във Втора средногорска бригада „Васил Левски”

 Бомбардировачът Б-17 „Либърейтър“, на който сержант Хералд Джеймс е бил картечар

(Продължение)

ПАРТИЗАНСКИЯТ ОТРЯД „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ (ПЛОВДИВ) е подразделение на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона на НОВА (1941 – 1944). Действа в района на Западна Средна гора. Първите партизански групи в западното Средногорие се създават през 1941 г. През 1942 г. след разрастването им се формират Голямоселската, Левченската, Вайняговската и Богданската чета. На 14 август 1943 г. в местността „Страчовец“ след обединението на четите и няколко бойни групи се създава отряд „Васил Левски“. Подразделя се на три чети. Командир е Запрян Фазлов (Леваневски), политкомисар Коста Мандраджиев, заместник-командир Гънчо Койчев.

Същият месец напада и разрушава 6 мандри, работещи за хитлеристката армия. На 25 август I-а чета провежда шесторна акция срещу ж. п. спирките Калофер, Свежен, Борисово, Габарево, Осетеново и Голямо село. Запалва гатерите по река Тъжа и устройва засада на полицейско подразделение. През есента на 1943 г. броят на партизаните в отряда достига 250 бойци. Командир е Дечо Бутев. През октомври 1943 г. напада армейско подразделение при с. Енина, разрушава германските предаватели на връх Юмрукчал. Провежда четворната акция в Карловско и с. Климент, напада дъскорезницата в с. Богдан, разгромява полицейско подразделение при с. Войнягово и много др. На 27 октомври 1943 г. отрядът попада в блокада, организирана от армията, вследствие на която понася тежки загуби в Сопотската, Богданската и Войняговската чета, I- а и III-а дружина. През пролетта на 1944 г. оцелелите партизани се възстановяват, масовизират и прегрупират в три чети „Добри войвода“, „Пенчо Дворянов“ и „Стефан Караджа“. Командир е Делчо Симов. На 21 май нападат войнишкия пост на връх Юмрукчал и се снабдяват с оръжие. Провеждат акции в с. Старосел, с. Климент, с. Старо Железаре, с. Ново Железаре, двойната акция в оръжейната фабрика на Сопот и фабрика „Братя Милеви“ Карлово. На 15 юли 1944 г. отрядът се масовизира и прераства във Втора средногорска бригада „Васил Левски“.

Борбата на партизаните години наред вдъхновяваше художниците в социалистическа България

Първоначално командир на пловдивския отряд „Васил Левски” е Дечо Петров Бутев (Щокман) - роден на 26 юни 1911 г. в с. Чехларе, Пловдивско. Той учи в родното си село. Активен член на РМС. За политическа дейност е интерниран в Горна Джумая (Благоевград). Без присъда е затворен в Кюстендилския затвор след преврата на 19 май 1934 г. След като е освободен, работи по строежите в София. Помощник е на Цвятко Радойнов във Военната комисия към ЦК на БРП (к). Избягва ареста при провала и процеса срещу военната комисия. Става партизанин в Чехларската чета. Командир на най-значимото партизанско подразделение през 1942 г. - отряда „Христо Ботев“ь а през 1943 г. оглавява отряд „Васил Левски“ (Пловдив). Под неговата команда се извършват множество бойни акции от антифашистката съпротива. Загива на 3 декември 1943 г. при сражение с армейски и полицейски подразделения в местността „Байра“ от землището на село Васил Левски, Карловско заедно с Васил Гънчев (Любчо) и Колю Котовски (Лозан). Тогава Щокман е на 32 години.

ВТОРА СРЕДНОГОРСКА БРИГАДА „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ продължава делото на отряд със същото име. В състава са включени вече разрастналите от чети в отряди „Добри Войвода“, „Пенчо Дворянов“ и „Стефан Караджа“. Командир е Делчо Симов, политкомисар Вера Начева, заместник- командир Петър Стоянов, началник щаб – Гънчо Койчев. Бригадата действа в района на Карлово, Сопот, Калофер и Казанлък. В състава ѝ има около 330 партизани. Провежда акции в села и железопътни гари и увеличава съства си. Лагерува под връх Богдан, като държи района около него под контрол, въпреки честите акции на полицията и войската. На 8 и 9 септември 1944 г. завзема и установява властта на ОФ в с. Божидар (днешно Розино) и Клисура.

Сред партизаните на бригадата е Иван Петров Босев, израснал по-късно до чин генерал-лейтенант в армията. Той е роден на 15 май 1924 г. в пловдивското село Неделево. От 1939 г. членува в РМС, а от 1944 г. и в БКП. През август 1944 г. става партизанин. На 27 септември 1944 г. е назначен за помощник-командир на 8-ма дивизионна свързочна дружина. След войната продължава да служи като политически офицер в дружината. Издига се до заместник-командир по политическата част на дивизия. След това е назначен за инспектор в Главното политическо управление на Българската народна армия (ГлПуна).

1983 г. Генерал-лейтенант Иван Босев (на горният ред, най-вдясно), като ръководител на българска военна делегация в Куба

Там отговаря за политическите органи на ПВО и ВВС. После Иван Босев е началник на отдел в „Организационното управление“ на ГлПуна. След това е заместник-началник на управлението. Завършва политическия факултет на Военната академия. През 60-те години е член на Военния съвет и началник на политическия отдел на първа армия (от 1961). От 1964 г. е генерал-майор. От 1983 г. е заместник-началник на Главното политическо управление на БНА. От април 1986 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП Награден е с орден „За храброст“.

Паметникът на Пенчо Дворянов и загиналите антифашисти в с. Богдан, Пловдивско

Американският военнослужащ Хералд Джеймс през войната също попада в българската антифашистка съпротива. Сержантът става партизанин във Втора средногорска бригада „Васил Левски“. Джеймс е роден в Чикаго, САЩ. В началото на Втората световна война е студент по инженерни науки. Мобилизиран в армията на САЩ. Служи на самолет Б-17 „Либърейтър“ като картечар. На 15 юни 1944 г. със самолета излита от военното летище на Бари, (Италия) и участва в поредната бомбардировка на нефтената рафинерия в Плоещ, (Румъния).

Американски летци от военното летище в Бари (Италия) преди полет за бомбардировка

Машината е повредена от германската противовъздушна отбрана. На връщане губи височина и се разбива, а Хералд Джеймс успява да скочи с парашут. Приземява се в землището на с. Сърнегор, Пловдивско. Няколко дена се укрива и след предателство е арестуван от полицията в с. Сърнегор. Едновременно селото е нападнато от партизанско подразделение с командир Запрян Фазлов (Леваневски). Хералд Джеймс е освободен и по свое желане се присъединява към българските партизани. Декларира участието си в българската съпротива чрез публикувано в партизанския вестник „Народен глас“  свое „Отворено писмо“.

Партизанският вестник "Народен глас", където американецът публикува своето "Отворено писмо"

Сержантът говори френски език и започва да учи български. Води си походен дневник. Въоръжен е с руска трилинейна пушка. По съображения за сигурност е местен в различни партизански части. Понася стоически трудностите. На 9 септември 1944 г. с бригадата влиза в Пловдив. Предаден е на американски офицери от Съюзната контролна комисия в София, след което се завръща в родината си.

Народният представител Пенчо Дворянов

Функционерът на БРП (к) и депутат на левицата Пенчо Дворянов (в Деветнадесетото обикновено Народно събрание) става патрон на една от партизанските чети в отряд „Васил Левски” (Пловдив). Той е роден в през 1881 г. в с. Дерелий, Карловско.  (днешното село Богдан). Член е на БРСДП (т.с.) от 1903 г. Мобилизиран и участва във войните за национално обединение (1912 – 1918).  Избран е за кмет на комуната в село Богдан (1919). Народен представител е в периода 1920 – 1923 година. Дворянов е и делегат на III-я конгрес на Коминтерна в Москва. Председател на IV-я конгрес на БКП. Ръководи Юнското въстание (1923) в Карловско. Тогава е арестуван и осъден по ЗЗД. След атентата в църквата „Света Неделя“ е осъден на смърт по ЗЗД.

Затворници от концлагера Еникьой (Кръсто поле), където е бил въдворен Дворянов прз 1941 г.

По-късно е амнистиран. По време на Втората световна война през август 1941 г. е интерниран в лагера Еникьой. Тук се разболява и умира (на 60 години) в болницата на Ксанти, Гърция на 22 април 1942 г. Четата „Пенчо Дворянов” по-късно е в състава на Втора средногорска бригада „Васил Левски“.

(Следва)

В следващата част от поредицата четете:

Началник-щаба на отряд "Гаврил Генов" Гено Андреев-Чавдар става първият комендант на мавзолея на Георги Димитров