nabore.bg

Иван Радев-Ефрем сражавал се в гръцката антифашистка съпротива, след победата става шеф на пивоварната „Каменица” и председател на Ловно-рибарския съюз

(Продължение)

Сред българите участници в партизански отряди на Гръцката антифашистка съпротива е Иван Атанасов Радев с псевдоним Ефрем. Той е роден през 1902 г. в голямото костурско село Нестрам, което тогава е в Османската империя. В 1912 г. родното му село попада в Гърция. Радев работи като тютюноработник в Ксанти. В 1921 г. става член на Гръцкия младежки комунистически съюз. В 1923 г. се изселва в Пловдив и взима дейно участие в дейността на местните профсъюзи и македонски емигрантски организации. В 1927 г. е сред учредителите на Работническата партия в Пловдив. Секретар е на Пловдивския районен комитет на БКП (т.с.) от 1929 до 1932 г., а в 1932 – 1934 г. работи в пловдивската секция на МОПР (Международната организация за помощ на революционерите).

Членска значка на МОПР

Организира нелегален канал за прехвърляне на хора в СССР през Гърция. През ноември 1934 г. е арестуван в Перник и осъден на 12 години затвор. През август 1935 г.а успява да избяга от затвора в Пловдив и в края на годината емигрира в Гърция. Работи като технически сътрудник в Централния комитет на Гръцката комунистическа партия. Ръководи техническата дейност в Пирея, а от септември 1937 г. – в Солун. Арестуван е на 24 септември, осъден на 1 година затвор и експулсиран в България, където е изпратен да излежава старата си присъда. През 1942 г. е в лагера „Българово”, от който бяга през юли 1943 г. Преминава в нелегалност и е партизанин в чета „Петър Ченгелов“, на която е политкомисар. От октомври 1943 г. до 26 август 1944 г. е командир на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона на НОВА. Организира взаимодействието на българските партизани с ЕЛАС, гръцките андарти на Андониос Фостеридис и британски военни мисии.

Старата сграда на пивоварната "Каменица" в Пловдив

След 9 септември 1944 г.  работи до 1951 година в Българската армия. На 11 септември 1944 г. е назначен за помощник-командир на ІІ Български корпус. Участва в преговорите с ръководството на Съюзническата военна мисия в Беломорието.

Има военно звание подполковник. От 1951 до 1952 г. е директор на пивоварна „Каменица“ в Пловдив, от 1952 до 1953 г. е директор на „Каменни кариери“ в София, а от 1953 до 1954 г. работи в ЦК на БКП. От 1954 до 1963 г. е председател на Българския ловно-рибарски съюз. Търговски представител на България в Кипър. Умира през октомври 1969 г. на 67-годишна възраст в Кипър.

Поетът партизанин Кръстьо Хаджииванов

 С необичайни обрати е съдбата на Кръстьо Хаджииванов, също проявил се с участието си в гръцкото партизанско движение. Той е роден на 25 декември 1929 г. в Капатово, Петричко. Започва да пише стихове от шестгодишна възраст. Учи в петричката гимназия „Пейо Яворов“. Ненавършил четиринадесет години, става партизанин, герой от минните полета на линията „Метаксас“ в Гръцка Македония и митингите в Сяр и Демир Хисар.  След 9 септември 1944 г. е преследван за свободолюбивите си възгледи. Романтик и идеалист по природа, той е такъв и в своите стихове, често рецитирани по селски мегдани, седенки и читалищни сцени. Преследван е още в гимназията и по-късно изпратен на работа в урановите мини до с. Сеславци (Софийско). По време на стачка в забоя е убит негов приятел. Тогава избягва в нелегалност из Пирин с цел да премине държавната граница. Убит е от засада до с. Чучулигово от милицията. Според една от версиите на Държавна сигурност е убит като диверсант от Гърция. Обявяват го за „изменник на родината“ и „враг на народа“. Всяка година на 27 юни много поклонници честват пред мемориала му на това място.

Част от книгите с поезия на Хаджииванов

Посмъртно, с помощта на чехословашки активисти на нежната революция, стиховете на талантливия поет излизат в „Стихотворения и поеми“ през 1990 г. През 2003 г. с финансиране от словашкото правителство се издават стиховете на Кръстьо Хаджииванов - „Plamene lásky k slobode“. У нас се издават книгите му „Еделвайс на кръста“ (1996), „Възкръснали песни“ (1998), „Нечути песни“ (1999), „Орлови песни за свободата“ (2006), „Подзвездни мисли“ (2007). От 2006 г. е учредена ежегодна международна награда на името на поета Кръстьо Хаджииванов. Поетът пророкува в лириката си сриването на „всякаква злина“, робства и диктатура, включително хитлеризма и сталинизма - като още като младеж сатирата „Победата на Хитлер“ (1944) и по-късно в шедьоврите си: „Безумецът“ (1948), „Пари и власт“ (1949), „Сибир“ (1950), „Не искаме ни робство ни война“, „Убийците“, „Против робството“ и др. През 1999 г. под патронажа на вицепрезидента Т. Кавалджиев се чества „70-годишен юбилей на поета“, а през 2009 г. е приета програма за чествания от Инициативен комитет „80 години Кръстьо“ с председател земляк и поетичен събрат Е. Евтимов и почетен председател Тодор Кавалджиев. Датата на смъртта му е 27 юни 1952 г. , а мястото – село Чучулигово.

Какво е МОПР? Иван Радев-Ефрем в период от 2 години е представител за България на Международната организация за подпомагане на революционерите (МОПР). Тази международна институция в периода между двете световни войни е основана през 1922 година. Тя действа малко след края на Втората световна война – закрита е през 1947 г. В сощнвостта си тя е благотворителна организация, която финансово подпомага революционери комунисти и антифашисти от различни страни. Нейни лидери през години са били Юлиан Мархлевский (1922—1925), Клара Цеткин (1925—1927) и Елена Стасова (1927—1937).  Създадена е от Комунистическия интернационал и е изградена по подобие на Червения кръст.

Сградата на МОПР в Москва

МОПР е имала представителства в десетки страни по света и е оказвала финансова и материална помощ на осъдени от властите революционери. През март 1923 г.  ЦК на МОПР обявил Денят на Парижката комуна (18 март) за свой праздник. През 1924 г. организацията е имала секции в 19 страни.

Към 1932 г. МОПР вече обединявала 70 национални секции, в състав около 14 милиона души. МОПР е организирала международни кампании за помощ на арестуваните Антонио Грамши, Георги Димитров, Сакко и Ванцетти и др. У нас представителството на МОПР се е наричало Организация за помощи на жертвите на капиталистическата диктатура.

(Следва)

В следващата част от поредицата четете:

Политкомисарят на отряд "Яне Сандански" Борис Цветков става първи заместник министър на външните работи, 8 години е наш посланик в ООН