nabore.bg

Средната възраст на народните борци в антифашистката съпротива е около 25 години

 

Вляво е един от командирите на антифашистките сили у нас, по-късно висш офицер от армията и член на Политбюро на ЦК на БКП полковник Боян Българанов (1896-1972), а до него е партизанският командир  Ж. Николич-Бърко от Югославската народноосвободителна войска. Срещата е в Цариброд /Димитровград/ на 1. Х. 1944 г. Фотографията представя епизод от началото на краткотрайното българо-югославско приятелство, 1944-1948 г. Интересно е, че на фона на Българанов и Бърко освен транспарант на Тито има такъв и на "Генерал Славчо" (т.е. Славчо Трънски, прославеният командир на трънските партизани).

(Продължение)

 

Според изследване на Националния комитет на Отечествения фронт партизаните в периода 1941 – 1944 г. са, както вече бе посочено, около 10 000 души. От тях над 8000 са били в отряди, а 1948 в бойни групи. От оцелелите до народната победа 7593 партизани около 620 са жени. Най-много са партизанките в Първа въстаническа оперативна зона – 185.

Повечето от партизаните са млади хора на около 25 години

 

По народностен признак 577 партизанки са българки, 40 еврейки и 3 арменки. В партизанските формирования участват и деца. Над 7% от състава на Първа родопска бригада „Георги Димитров“, например, са партизани, ненавършили 18 години при постъпването си.

 

По отношение на социалния си състав

 

 партизанското движение има отчетливо селски характер, като делът на селяните и наскоро преселилите се в градовете е около 80%. Сред родените в градовете относително висок е делът на евреите, подложени по това време на дискриминационни мерки. Средната възраст на народните борци е около 25 години, като голямата част от тях са родени непосредствено след разгрома на България в Първата световна война и израстват в тежката стопанска и културно-обществена атмосфера след националните катастрофи и по време на Голямата депресия.

Значителна част от дейността на партизаните е пропагандата, като отрядите често разполагат с пишещи машини и дори циклостили, с които печатат позиви и други пропагандни материали. Когато е възможно, партизаните завземат за кратко малки населени места, за да провеждат митинги

 

и да създават местни комитети на Отечествения фронт.

 

 При такива акции често са унищожавани данъчни и други архиви, раздавани са на селяните открити реквизирани продукти. Партизаните редовно изпращат заплашителни писма до местни чиновници, свързани с властта и хитлеристите, като за тази цел дори разполагат със стандартни бланки, като има случаи, в които след такива заплахи кметове и данъчни чиновници напускат селата, в които са назначени.

В съвременната история са описани акциите на следните партизански части (подразделения):

Софийска народоосвободителна дивизия.

Партизанска бригада „Георги Бенковски“.

Партизанска бригада „Георги Димитров“.

Партизанска бригада „Чавдар“.

Партизанска бригада „Чепинец“.

Първа родопска бригада „Георги Димитров“.

Втора родопска бригада „Васил Коларов“.

Първа софийска народоосвободителна бригада.

Втора софийска народоосвободителна бригада.

Първа средногорска бригада „Христо Ботев“.

Втора средногорска бригада „Васил Левски“.

Партизански отряд №4.

Партизански отряд „Август Попов“.

Партизански отряд „Ангел Кънчев“.

Партизански отряд „Анещи Узунов“.

Партизански отряд „Антон Попов“.

Партизански отряд „Асен Златаров“.

Партизански отряд „Васил Левски“ (Варна).

Партизански отряд „Васил Левски“ (Плевен).

Партизански отряд „Васил Левски“.

Партизански отряд „Васил Левски“ (Пловдив).

Партизански отряд „Гаврил Генов“.

Партизански отряд „Георги Бенковски“.

Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг).

Партизански отряд „Дунав“.

Партизански отряд „Дядо Вълко“.

Партизански отряд „Народен юмрук“.

Партизански отряд „Никола Калъпчиев“.

Партизански отряд „Никола Парапунов“.

Партизански отряд „Панайот Волов“.

Партизански отряд „Петър Момчилов“.

Партизански отряд „Смърт на фашизма“.

Партизански отряд „Стефан Караджа“.

Партизански отряд „Хаджи Димитър“.

Партизански отряд „Христо Ботев“.

Партизански отряд „Христо Кърпачев“.

Партизански отряд „Христо Михайлов“

Партизански отряд „Яне Сандански“.

Брезнишки партизански отряд.

Габровско-Севлиевски партизански отряд.

Горнооряховски партизански отряд.

Дупнишки партизански отряд.

Ихтимански партизански отряд.

Кюстендилски партизански отряд „Драговищица“.

Омуртагски партизански отряд.

Поповски партизански отряд.

Радомирски партизански отряд.

Рило-пирински партизански отряд.

Родопски партизански отряд „Антон Иванов“.

Средоречки партизански отряд.

Трънски партизански отряд.

Търговищки партизански отряд.

Царибродски партизански отряд.

Шопски партизански отряд.

Войнишка партизанска бригада „Георги Димитров“.

Войнишки партизански батальон „Димитър Благоев“.

Войнишки партизански батальон „Христо Ботев“.

Босилеградски партизански отряд „Георги Раковски“.

Войнишки партизански батальон „Васил Коларов“.

Интернационален войнишки батальон.

Баташка партизанска чета.

В следващите редове ще разгледаме подробно действията на всеки един от посочените партизански отряди.

 

Софийската народоосвободителна дивизия

 

е най-голямото партизанско формирование в България през 1941 – 1944 г. Създадена на 6 септември 1944 г. на югославска територия, в района на Добро поле и Кална при обединението на Трънския, Радомирския и Брезнишкия партизански отряд, Интернационалния войнишки батальон и войсковото подразделение на поручик Гено Йовев. При създаването си наброява около 2000 души. Командир е Славчо Трънски, политкомисар Здравко Георгиев, заместник-командир Денчо Знеполски, заместник-политкомисар Борис Ташев. В нея влизат 3 бригади: Първа - с командир Денчо Знеполски, политкомисар Димитър Гилин; Втора - с командир Боян Михнев, политкомисар Илия Денев и Трета - с командир Евтим Рангелов, политкомисар Петко Кацаров.

Здравко Георгиев е политкомисар на Софийската народноосвободителна дивизия

 

Дивизията е въоръжена с оръжие на Червената армия, спуснато с парашути. На 8 септември към дивизията се присъединява разбунтувалата се войскова дружина на връх Тумба в планината Черна гора. С напредването към Трън численият състав на дивизията се увеличава. След 9 септември 1944 г. дивизията е снабдена с тежко въоръжение и е преименувана в Първа пехотна гвардейска дивизия в състав три пехотни и един артилерийски полк. Към края на септември 1944 г. наброява около 7000 души. Взема участие в първата фаза в участието на България във войната срещу Третия Райх. Води боеве с германски части при Власотинци, Сурдулица, Бояновац и Куманово.

 

(Следва)

 

www.nabore.bg