nabore.bg

В един кюп се оказаха трудолюбивите и талантливите с мързеливите и бездарните – един социален миш-маш

След 1989 г. площадите се напълниха с хора. Да видим кои бяха първите?

Някои и досега твърдят, че комунистите са виновни. Нека не си кривим душите. В това твърдение има истина. Една от основните причини е уравновиловката. Лекари, учители, научни работници, интенерно-технически персонал,  всички млади специалисти – висшисти, започваха с една и съща стартова заплата и получаваха едно и също възнаграждение, независимо от приноса си. Тук изключвам специалните производства и тежките отрасли с категоризиран труд. Но останалите бяха в една и съща кошница – било потребителска, било – служебна. На много места талантливите и всеотдайни млади специалисти не бяха оценявани според уменията, приноса и възможностите си. Имаше атмосфера на интригантство, даваше се път на деца, чийто родители имат участие в антифашистката борба, без да са доказали истински професионални качества. За ръководни длъжности се изискваше непременно членство в БКП. А в същото време предимство за приемане в партията имаха работещите в производството. Непреднамерено се създаваше атмосфера на интриги, разделяне по партиен признак и оценяване според това чии човек си. Голяма част от тази интелигенция се чувстваше пренебрегната, недооценена и незаслужено унижавана от ръководствата и управляващите държавата тогава. Предимството според произхода създаде неравностойни ситуации, когато талантливият, можещ млад човек бе ръководен от професионално слаб, без авторитет и качества ръководител, само защото стоеше на пиедестала на заслугите на родители и близки. Случаите бяха фрапантни. По такива признаци се назначаваха хора в специалните служби, в партийни комитети и ръководства на предприятия и институти. Недоволството тлееше, но нямаше своя отговор от страна на властта и то оставаше скрито, макар и закономерно и аргументирано, мотивирано от добрите професионални качества, на онези, които нямаха място в комсомолската и партийната йерархия. Ето, че 10 ноември 1989 г. отпуши това скрито недоволство и мнозина от тези хора се оказаха естествено на площадите, търсейки справедливост в оценката на своя труд и професионални качества. Затова мнозина лекари, инженери, учители, научни работници бяха в първите редици на това недоволство. Те се чувстваха лично засегнати, недооценени и търсеха своето истинско, полагащо им се място в професионалната си кариера и изява, както и в обществения живот.

Идва другият въпрос? Кого завариха на площадите в тези бурни дни?

Авантюристи, хора със слаби професионални качества, но с големи амбиции, други, които са наследили миналото на роднини и близки, участвали в репресии срещу комунистите, откровени мързеливци и дребни мошеници, които търсеха своите нови възможности и терен за изява, хора попадали в затвора за престъпления срещу обществото, и такива, които се смятаха за репресирани просто защото нямаше за каква друга дъска да се хванат та да се качат на кораба на демокрацията. По всякакви поводи се търсеха доказателства за лошо отношение на властта, които да бъдат представени като репресия, недооценяване, незаслужена обида и унижение. Сълзи се лееха дори пред екраните.

Така в един кюп се оказаха трудолюбивите и  талантливите, и амбициозни, мързеливи и с нискък професионален статус люде. Социален миш-маш, обединен, обаче под един и същи лозунг: Долу властта, 45 години стигат, свобода, равенство, демокрация.

Дали тези две групи се харесаха? В началото дори се прегърнаха, но това бе само в началото, когато се видя истинското лице на амбициозните, бездарници, които с лакти изтласкаха, излъгаха и елиминираха онези, които имаха своите правилни, законни и нормални искания. За съжаление това бе резултат на национално и областно, общинско равнище, което видяхме всички. Много от интелигентните хора дори напускаха партии, общински съвети и групи, отдръпнаха се и не пожелаха повече да се бутат в политиката. Бяха омерзени, защото прозряха лъжата.

След това кадърните хванаха през границата, там ги чакаха заплати, признание, добър социален статус. Останалите тук бяха просто разочаровани и се оттеглиха без особено достоинство, но с идеята да припечелват за хляба. Познайте кои от митингуващите останаха тук? Останаха онези, които нямаха качества да заминат, които навън нямаше как да бъдат признати и обезпечени за труд, талант и професионални качества. Какво стана с тях ли? Те самоотвержено влязоха в политиката на национално, регионално и местно равнище. Мнозина се опрофесориха в новосъздадени, измислени институти, без научен потенциал, оглавиха  фондации, комитети, съвети и лъснаха по екраните.

Сега се питаме какво става в държавата? Ами какво да става като ни управляват малоумници с купени дипломи, някои дори от неизвестни университети и колежи, тези хора законотворят, решават казуси, грижат се са избирателите си така, че самите избиратели споменават по-често майките на избраниците, отколкото собствените си родители. Така парламентите се изпълниха с политически сметкаджии, пеперуди, марионетки, наркозависими и обикновени пияници.

Да, площадът събра недоволството на недоволните. И правилно. Но недоволните некадърници останаха доволни тук, а недоволните таланти отидоха да се борят за залъка си зад граница.

И затова са виновни комунистите! Истина е, виновни са!

Или както казва Бай Онзи: Не е луд онзи дето яде баницата, а тоя дето му я дава. Така е, ама гяволъка е да знаеш къде е и кой е този – лудия, дето  дава баниците.

Георги АПОСТОЛОВ