nabore.bg

Командир на наши бойци в гръцката антифашистка съпротива, след войната е в немилост, пише безуспешно писма до Живков и Брежнев, реабилитират го през 1990 г. 

Гемеджиев със съпругата си (седнала) и детето им

(Продължение)

Интересно е участието на още един ПАРТИЗАНСКИ ОТРЯД „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” - подразделение на Седма хасковска въстаническа оперативна зона на Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА) по време на антифашисткото движение в България (1941-1944). Отрядът действа в Гърция и в района на Ивайловград. Създаден е в началото на юли 1944 г. на гръцка територия. Двадесет и шест български войници дезертират от своите части и се присъединяват към 81 Гръцки партизански полк на ЕЛАС.

Гръцки партизани от ЕЛАС

Включени са в състава му като Български партизански отряд „Васил Левски“. Разраства се с нови бойци и достига 60 партизани. Командир на отряда е Костадин Гемеджиев, политкомисар Ангел Марин, четен командир Стою Белкин. На 5 юли 1944 г. отрядът блокира два гранични военни поста. На 23 август разрушава железопътен мост в района на с. Коваджик, Ференско. На 25 август, съвместно с подразделения на 81 Гръцки партизански полк напада немския гарнизон в град Софлу. Провежда акции с цел убийството на гръцки колаборационисти и превзема с. Лавра, с. Томакьой, с. Пальо и с. Казанджидере. В края на август 1944 г. се придвижва на българска територия. Преминава в оперативно подчинение на НОВА и снабдява с оръжие отряда „Асен Златаров“. На 9 септември 1944 г. Българският партизански отряд „Васил Левски” участва при вземането на властта от ОФ в Ивайловград и Крумовград.

Костадин Гемеджиев

Нека видим биографията на командира Костадин Гемеджиев. Той е роден 27 септември 1908 г. в с. Долно Луково, Ивайловградско, Царство България.  Учи в Свиленградската гимназия. Завършва Харманлийската педагогическа гимназия и Школата за запасни офицери. Член е на БКП от 1932 г. За дейността си е интерниран и лишен от учителска правоспособност по Закона за защита на държавата. След това Гемеджиев емигрира в Турция, живее и в Гърция. Последователно попада в турски и гръцки затвор. Завръща се в България и по време на Втората световна война е интерниран в концлагера „Кръсто поле” („Еникьой”). След освобождаването му се присъединява към партизаните на ЕЛАС в Гърция. Под командването на гръцкия партизански командир Харис, създава отряд „Васил Левски“ в състава на 81- и на ЕЛАС.

Посрещането на партизанския командир Костадин Гемеджиев (в средата) на 9 септември 1944 г. в Ивайловград

Многократно участва в бойни акции срещу части на Вермахта. Установява контакт с американската мисия при гръцките партизани „Синтагма“ за координиране на съвместните действия. Гемеджиев участва в делегацията на Сава Гановски за връщане на българско имущество от Гърция в България. Задачата е изпълнена успешно след съдействие на командването на ЕЛАС и генерал-майор Асен Сираков. Завръща се в България и отново е арестуван. Изключен е от БКП по обвинение че е бил „секретен сътрудник на полицията“. После е следствен в Софийския централен затвор.

След освобождаване последователно е въдворен в Ивайловград и Харманли. Работил е като учител. Установява се в Пловдив. Умира през май 1994 г. (на 85-годишна възраст) в Пловдив. Гемеджиев е реабилитиран напълно през 1990 г. След смъртта му в родното му село е поставена негова паметна плоча. На тържеството при откриването на мемориала през 2014 г. синът на Костадин Гемеджиев – Георги Гемеджиев каза:  „Моят баща през периода преди 1944 г.  е командир на българо-гръцки партизански отряд, действал на територията на територията на тъй. нар. „Неутрална зона” – Гюмюрджинско, Димотишко, Софлийско, Дедеагачко. На 9 септември с отряда си той освобождава Ивайловград и Крумовград, посрещнат с почести. Но радостта му е за кратко. След това обаче името му е очернено. Минават дълги години докато истината за честността и заслугите му възтържествува.”

Дирекция на народната милиция на Лъвов мост, София

Оказва се, че Костадин Гемеджиев е герой и мъченик на два режима. Той се сражава рамо до рамо с прославени партизански командири от националната съпротива в южната ни съседка, като Одисей, Арис, Критон, Милтон, Харис, които воюват срещу хитлеристките военни окупационни съединения. Нашенецът е определен да преговаря с американската мисия, установена в щаба на гръцкия партизански лагер в близост до с. Дадя, Софлийско, за привличането им на страната на изгражданата на Балканите обща антихитлеристка съпротива.

Гемеджиев с бойни другари. Снимка - сайтът Кърджали

След това е изпратен заедно със Сава Гановски, върховен представител на България в Гърция, лично от Добри Терпешев (върховен командир на НОВА) при гръцките партизани в Западна Тракия, за да уредят възникнали между тях и българските власти недоразумения. После изпада в немилост. Пише писма до Тодор Живков, среща се лично с генсека, изпраща и депеша до Леонид Брежнев, до видния функционер на ЦК на БКП Димо Дичев, с който е бил в един концлагер, до къде ли не – отзвук няма.

Гемеджиев с учениците си

В края на ноември 1944 г. Гемеджиев заминава за Стара Загора, но е задържан от цивилни милиционери. Закарват го в с. Дълбоки, където един месец прекарва в избено помещение. Героят от съпротивата тъне в клоака сред плъхове и миазми, а над главата му надвисва невероятното клеймо - секретен сътрудник на полицията и агент-провокатор. Местят го в Дирекцията на Народната милиция на Лъвов мост, след това в Централния софийски затвор, където изкарва дълго време. Личната драма на Гемеджиев продължава близо половин век. Отречени са всичките му заслуги за цели 15 години от съзнателния му живот. Нещо повече, през всичките тези години името му е табу. 

Паметна плоча на Костадин Гемеджиев в родното му село

Концентрационният лагер „Кръсто поле“ или „Еникьой“, където е бил за известно време и партизанският командир Костадин Гемеджиев, е бил в Ксантийско. Такива са българското и турското име на селото, край което той се намирал - Кръстополе или Еникьой. Създаден е на 1 септември 1941 г. с постановление на Министерския съвет на Царство България като селище на Държавна сигурност № 2. Това е най-големият лагер от онзи период, като през 1943 г. там са затворени 1467 души. В лагера са изпращани дейци на БКП и други противници на политиката на правителството на Богдан Филов, както и лица от еврейски произход. Концлагеристите са поставени при крайно тежки условия на живот. Интернираните в лагера организират и провеждат политико-просветна работа. Затворниците са разделени на групи по професии - работят в дърводелска и механично-техническа работилница, шивална, обущарна, зидарско-бояджийска, каменарска.

(Следва)

В следващата част от поредицата четете:

Иван Радев-Ефрем сражавал се в гръцката антифашистка съпротива, след победата става шеф на пивоварната „Каменица” и председател на Ловно-рибарския съюз