nabore.bg

Като министър на външната търговия Георги Кумбилиев подарява на Народното движение за освобождение на Ангола 100 шмайзера, 100 пистолета, много пушки, гранати и мини

Седми пехотен преславски полк с помощник командир Георги Кумбилиев участва в Нишката и Косовската операция

(Продължение)

След победата на 9 септември 1944 г. партизанинът от плевенския отряд "Васил Левски" Георги Кумбилиев бързо израства в държавната администрация. Името му и днес се помни от по-възрастното поколение българи. Георги Панайотов Кумбилиев е роден на 31 май 1915 г. в Лом. През 1933 г. става член на РМС, а от 1935 г. на БРП (к). През 1938 г. е осъден на 5 години затвор. През 1941 г. завършва ВИИ „Карл Маркс“ (УНСС) и по същото време става член на ЦК на РМС. В периода 1941 – 1943 г. е интерниран в лагера Кръсто поле. Година по-късно става партизанин. От 22 септември 1944 г. е помощник-командир на седми пехотен преславски полк. С полка участва в Нишката и Косовската операции. Награден е за това с орден „За храброст“. В периода 1951 – 1959 г. е първи заместник-министър на вътрешните работи. Военното му звание е генерал-лейтенант. От 1954 до 1962 г. е член на ЦК на БКП. В периода 1959 – 1962 г. е министър на външната търговия. После е развенчан от постовете си в партията.

l

Кумбилиев 10 години е председател е на сдружението "Интерпред" (1975 – 1985)

Работи като директор на завод „Мраз“ (1962 – 1967) и директор на външнотърговското предприятие Техноимпекс (1967 – 1975). Председател е на Сдружението "Интерпред" (1975 – 1985). Преди пенсионирането си е съветник в Министерството на външната търговия. (1986 – 1989). През 1992 г. със специален президентски указ му е отнето званието „генерал-лейтенант“. Умира на 7 октомври 1999 година в София на 84-годишна възраст. Кумбилиев е бил народен представител в три парламента. Погребан е в известният парцел №11 на Софийските централни гробища.

НРБ подпомага революцията в Ангола. На снимката: Тодор Живков и президентът на Ангола Агостино Нето    

През 60-те години на миналия век името на Георги Кумбилиев се споменава в така наречената братска помощ за воюващите колониални народи. Тогава левите партизани в бившата португалска колония Ангола в Африка получават боеприпаси и оръжие от България. София подпомага революцията в Ангола с дарения за около 10 млн. лв., показват числата в докладите от решенията на Политбюро и ЦК на БКП. Запазен е документ, където е подробно отразена тази дейност, с дата от 22 януари 1962 г. Тогава е решено на Народното движение за освобождение на Ангола (MPLA) да бъдат дарени 100 шмайзера, 100 пистолета, пушки “Манлихер”, гранати, мини, боеприпаси и санитарно имущество. Дарението става по доклад на министъра на външната търговия Георги Кумбилиев.

Георги Кумбилиев е произведен в званието "генерал-лейтенант". През 1992 г. званието му е отнето с президентски указ

Според него БКП и НРБ се  надяват чрез дарението да бъдат установени дружески връзки с MPLA. У нас се обучава и група от анголски бойци. Агостиньо Нето, който става президент веднага след обявяването на независимостта на Ангола през 1975 г., смята обучените в България бойци за изключителни специалисти във военно отношение и много ги цени, става ясно още от докладите.

През 1972 г. Кумбилиев става почетен гражденин на Шумен. Това звание му се дава от шуменските общинари по случай 80-годишната на Шуменската партийна организация и за неговото активно участие в борбата против капитализма и фашизма и в строителството на социализма.

Ръкописен позив, разпространяван от плевенските партизани

Петко Стойчев Патарински (Мирчо) също е един от плевенските партизани. Той е роден на 3 ноември 1918 г. в с. Угърчин, Ловешко. Като ученик в Ловешката гимназия „Цар Борис III“ е активен член на РМС. Завършва средно образование през 1938 г. Работи за кратко в родното си село. Приет за студент в специалност стопански науки на Софийския университет (1941). Тук е деен член на БОНСС и е приет за член на БРП (к). По време на редовната военна си служба бяга от казармата и става партизанин (1943). Патарински е пръв командир на Бъркашката партизанска чета.

Партизанинът Петко Патарински (Мирчо) учи в Ловешката гимназия "Цар Борис III"

При създаването на Единадесета плевенска въстаническа оперативна зона поради военната му подготовка е избран за сътрудник на щаба. От 18 юли 1943 година вече е в състава на отряд „Христо Кърпачев“. Участва в множество бойни акции и организира бойната подготовка на антифашистите. По време на зимната правителствена офанзива, загива при сражение с армейски и жандармерийски подразделения на 7 януари 1944 г. в местността „Рюдювенска ялия“ близо до с. Радювене, Ловешко.

Паметник за боевете на 7 и 8 януари 1944 г. в местността „Радювенска ялия“ край с. Радювене, Ловешко

През 1962 г. ЦК на БКП на свой пленум отстранява Антон Югов като министър-председател и го изключва от ЦК заради дейност срещу единството на партията. За "нарушаване на социалистическата законност" са извадени от ЦК  отстранени от длъжност някои бивши ръководители на МВР през 50-те години - Руси Христозов, Георги Цанков, Георги Кумбилиев, Иван Райков, Апостол Колчев и Христо Боев. Отстранените си правят самокритика, декларират вярност към Тодор Живков и заявяват, че ще работят там където ги изпрати партията.

(Следва)

В следващата част от поредицата четете:

В неравна битка с полицията поетът Цветан Спасов се самоубива в центъра на Плевен