nabore.bg

Интербригадистът републиканец Борис Попов (Венко) от войната в Испания, командва партизаните в Плевенско, след победата е дипломат в Швейцария, Белгия, Аржентина, Уругвай, Египет, Судан, Кипър и Норвегия

Плевенчани всяка години почитат подвига на загиналия атнтифашист Слави Алексиев

(Продължение)

В миналата серия започнахме разказа за партизанина Слави Алексиев (Здравко, Туриста), който се самоубива с последния си патрон в Плевен на 14 февруари 1944 г. На негово име е кръстен стадионът на футболен клуб "Спартак"-Плевен след 9 септември 1944 г. През 1976 г. в Плевен е издадена книга за живота и дейността на Слави Алексиев.

Деецът на БРП (к) Васил Георгиев Топалски и партизанин от отряд „Васил Левски“ (Плевен) е роден на 17 септември 1907 г. в Плевен. Работи активно в комунистическата партия БКП от 1930 г. След преврата от 19 май 1934 г. преминава в нелегалност. Арестуван и осъден за политическа дейност по ЗЗД на 3,5 г. затвор. След освобождаването му е секретар на Окръжното ръководство на БРП (к) в Плевен (1937). Преминава в нелегалност през 1941 г. и е един от първите партизани в Плевенско. На 30 март 1942 г. е обграден от полицията в бащината си къща в Плевен. След ожесточена престрелка изгаря в подпалената от полицията къща. Едно от плевенските читалища носеше името на героя Топалски, загинал едва на 34 години.

Особено богата е биографията на Борис Николов Попов (Венко), който от януари 1944 година е пълномощник на Централния комитет на БРП в Плевенския и Червенобрежкия партиен окръг и командир на Единадесета плевенска въстаническа оперативна зона. Попов е роден на 19 февруари 1906 година в леринското село Търсие, тогава в Османската империя, в семейството на българския екзархийски свещеник поп Никола Попов. На следната година семейството му емигрира в България и се установява във Варна.

В Монпелие (Франция) Попов следва медицина и става член на Френската комунистическа партия

Като ученик във варненска гимназия Попов става член на марксически кръжоци. По време на Септемврийското въстание в 1923 година е член на бойна група в града. От 1921 г. е член на Българския комунистически младежки съюз (БКМС) във Варна. Член е на Областния комитет на БКМС в града от 1924 до 1925 г. По време на Априлските събития от 1925 г. Попов е арестуван и осъден на 12,5 години затвор, но на 6 февруари 1926 г. е амнистиран. Връща се във Варна и продължава да се занимава с нелегална комунистическа дейност. Влиза в БКП (т.с.) през 1924 г. Секретар е на Областния комитет на БКМС във Варна от 1926 до 1929 г. През есента на 1928 г. се мести в София и отговаря за връзките между ЦК на БКМС и организациите във Варна. В 1930 г. заминава за Монпелие, където до 1932 година учи медицина и е член на Френската комунистическа партия. Връща се в България и работи в Областния комитет на Вътрешната македонска революционна организация (обединена) в София. В 1934 г. минава в нелегалност. През октомври 1936 г. заминава за Испания, за да вземе участие в Испанската гражданска война като интербригадист и става член на Испанската комунистическа партия (1937 – 1939). През май 1937 г. става политкомисар в кавалерията на 12-а италианска интернационална бригада, а от края на 1937 г. е началник на разузнаването в щаба на 45-а интернационална дивизия в Ампоста на Ебро и партиен секретар на дивизията. През юли 1937 – септември 1938 г. взима участие в боевете при Брунете, Сарагоса, Арагон и други. Сред разгрома на републиканските сили е във френски концлагер, откъдето бяга през 1941 година. При пресичането на югославско-българската граница е арестуван и въдворен в лагера Кръстополе. Освободен е през октомври 1943 г. Става инструктор в Главния щаб на НОВА от ноември 1943 г. След 9 септември 1944 г. завършва 6-месечен курс във Военното училище в София. Започва дипломатическа кариера. От 1946 до 1949 г. е първи секретар и временно управляващ легацията в Берн, Швейцария, от 1950 до 1956 г. е управляващ посолството на България в Белгия, както и началник на отдел в МВНР. На 6-ия конгрес на БКП е избран за кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1958 г. до 1962 г. е член на ЦК.

Българското посолство в Берн (Швейцария). Тук Борис Попов е работил като дипломат

От 1958 г. Попов е пълномощен министър в Аржентина и Уругвай. След това от 1961 до 1965 г. е посланик в Египет, Судан, Йемен, Сирия и Кипър, а от 1970 до 1974 г. е посланик в Норвегия и Исландия. От 1966 г. Попов е член на Централната контролно-ревизионна комисия при ЦК на БКП. Народен представител е в V, VII и VIII Народно събрание. Написва мемоарните книги „Буревестни времена“ (1970) и „Командирът на зоната разказва“ (1978). Попов е награден с орден „Георги Димитров“ (1966 и 1976 г.) и със званието „Герой на социалистическия труд“ (1976). Умира през 1994 г. на 87-годишна възраст.

Друг известен боец от плевенските антифашисти е Петко Русев. Той е роден през 1920 г. в плевенското село Борислав. През 1941 г. е интерниран в благоевградското село Левуново. През 1943 г. завършва право в Софийски университет. Същата година става член на БКП. Пише на младежката страница на в. „Заря“ и сп. „Млад кооператор“. Партизанин е в отряд „Васил Левски“ (Плевен) в периода 1943 – 1944 г.

Сп. "Партиен живот" дълги години е с главен редактор Петко Русев

Между 1944 и 1950 г. е първи секретар на Окръжния комитет и секретар на Областния комитет на БКП в Плевен. От 1950 до 1952 г. е съдия в Софийския окръжен съд. Между 1952 и 1955 г. е член на редакторската колегия на в. „За кооперативно дело“, редактор на сп. „Ново време“ (1955 – 1957), отговорен редактор на сп. „Партиен живот“ (1957 – 1984). В периода 1981 – 1984 г. е член на ЦК на БКП. В същия период е заместник-председател на Съюза на българските журналисти.

Петко Русев написва няколко книги, между които са спомените "РМС в моя живот"

Между 1966 и 1981 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП. Написва книги със спомени "През първите години" и "РМС в моя живот". Умира през 1984 г. (на 64 години) в София.

В стария плевенски затвор („Кайлъшката бастилия”) преди 9 септември 1944 г. излежават присъдите си най-изтъкнатите ръководители на антифашистката борба от цялата страна, студенти, адвокати, лекари, гимназисти, едни от най-видните комунисти от Сърбия, Македония и Гърция, емигранти подводничари и парашутисти, осъдени на смърт и после помилвани. Сред затворниците е и бъдещия президент на Македония и по-късно на Югославия Лазо (Лазар) Колишевски.

"Кайлъшката бастилия" - бившият плевенски затвор, който после е бил завод за ядрени прибори

В навечерието на 9 септември 1944 г. партизанските чети почти всекидневно извършват акции в отделни села – Беглеж, Бъркач, Вълчитрън и др. Във фабрики и учреждения, на улицата и по махалите открито се порицава продажната политика на Багрянов. Улиците и дворовете вечер се зариват с позиви, стените осъмват нашарени с лозунги за борба. На 2 септември на кратко съвещание в лозята край Плевен е поставена задачата пред актива на БКП - народното негодувание да се превърне в активна революционна съпротива чрез организиране на бойни групи вътре в града, състояща се в широки публични прояви за разобличаване на прогерманското правителство.

В Плевенския затвор излежава присъда и Лазар Колишевски - македонски и югославски политик

На 6 септември вечерта в лозята в Кайлъка се провежда съвещание на членове от районните комитети на партията с представител на XI партизанска военно-оперативна зона. Става ясно, че партизанският отряд „Васил Левски“ се съсредоточава в Бъркашките гори с посока към Плевен; четата „Бинка” е близо до село Ласкар, друга партизанска единица се намира в пълна готовност в Пелишатската гора. В града общественото мнение се подготвя от разностранна организационна и агитационна дейност на Градския комитет на Отечествения фронт. Главната явка на партийния актив е шивачницата на Петър Пърчанов. Тук именно към обяд на 7 септември е донесено съобщението за амнистия на политическите затворници. "Всички пред затвора!" – такъв е лозунгът. Към 16,30 ч. пред желязната врата се събират около 4 000 души. От насрещната ремонтна работилница е донесена 6-метрова желязна релса, за която се захващат двайсетина здрави мъже, събарят портата и освобождават затворниците. На другата нощ партийният комитет съвместно с партизанския щаб набелязва мерки за завземане на властта в Плевен.

Братската могила на загиналите антифашисти в Плевен

Сутринта на 9 септември са определени представителите на ОФ, които да отидат в трите плевенски казарми на полицейския ескадрон за предаване на оръжието, както и група за обезоръжаването на Държавна сигурност.

(Следва)

В следващата част на поредицата четете:

Александър Гетман от плевенския отряд "Васил Левски" бил едновременно директор на Софийската опера и  Народния театър "Иван Вазов"