nabore.bg

Антифашист от плевенския отряд "Васил Левски" след 9 септември 1944 г. става търговски представител на България в Москва, Хелзинки и Куала Лумпур

На 17 декември 1943 г. партизанинът Фердинанд Александров-Фердо увисва на бесилката в Плевенския затвор

(Продължение)

Първообразът на плевенския отряд "Васил Левски" е Бъркашката партизанска чета. Един от бойците в тези фомирования е Никола Радев Андреев (Бойчо), роден на 28 декември 1919 г. в с. Бъркач, Плевенско в семейството на Дойка и Ради Андрееви. Никола има брат Радослав и сестра – Марийка. Завършва основното си образование в родното си село, а средното в гимназиите в Плевен и Троян. След 9 септември 1944 г. участва във войната срещу Германия. От януари 1945 г. е помощник-командир на моторизираната мостова дружина с мост „Б“. На 1 февруари същата година е назначен за адютант на помощник-командира на десета пехотна дивизия.

Никола Андреев (Бойчо)

Дипломира се в УНСС със специалност „Администрация“. Дълги години работи в областта на външната търговия – бил е заместник-генерален директор и директор на редица външнотърговски предприятия и търговски представител в Москва (СССР), Хелзинки (Финландия) и Куала Лумпур (Малайзия). Никола Андреев е автор на няколко книги с мемоари „Бъркашката партизанска чета“, „Бъркач – непробиваемата червена крепост“, „Що за хора са ловците“ и др. Награден е с орден „За военна заслуга“. Бившият партизанин Бойчо умира на през март 2007 г. (на 87-годишна възраст) в София. 

Орденът за военна заслуга, с който е награден партизанинът Никола Андреев

Друг партизанин от Бъркашката чета е Фердинанд Александров Канджов (Фердо). Той е роден в плевенското село Тръстеник (днес град) на 30 май 1912 г. Като ученик е член на РМС. Завършва Машинно-тракторно училище. Член на БРП (к). Става член на Окръжното ръководство на БРП (к) в Плевен и негов секретар. Поради предстоящ арест от силите на реда, преминава в нелегалност и става партизанин. Заедно със Слави Алексиев, Васил Топалски, Пело Пеловски и Цветан Спасов организира партизанското движение в Плевенско. Арестуван и осъден на смърт по ЗЗД от Плевенския областен военен съд. Измъчван е от полицията през февруари 1943 г., прекарва 2 месеца в нечовешки инквизиции. След процеса е окован с вериги и е поставен в килия за смъртни. Екзекутиран е в нощта срещу 17 декември 1943 г. Отказва покривало на главата си с думите: „Аз гледам смъртта право в очите, а вас ви е страх да гледате в моите!” Преди да сложи сам примката на врата си, Фердо заявява: „Смърт на фашизма! Да живее свободна България”. Фердинанд Александров успява да напише предсмъртно писмо до близките си, в което изповядва: „...Аз умирам горд и чист пред съвестта си, с презрение към смъртта и с дълбока ненавист към народните убийци...”

Две от книгите, написани от партизанина Никола Андреев (Бойчо)

Ето думите на публициста Живко Тачев за партизанина Фердинанд Александров: "Кога и откъде започва огнената диря, онази ослепително светла и поразително права пътека, която очертава живота на Фердинанд Александров? Кратък живот, изпълнен с красиви дела и трудно поддаващи се на описание страдания...Когато Фердо се родил из махалата бързо се разнесло: "Радка е родила мъжко!". Новината прелетяла Искър и стигнала до вуйчото Тодор Чувиков, по-сетне - участник в Септемврийското въстание. Той замислено поклатил глава: "Добре е, че се раждат момчета, настават барутни времена!". Заради участието си във въстанието Чувиков е инквизиран, умъртвен и хвърлен във водите на Дунава. 20 години по-късно подобна участ сполетява и неговия племенник. Момчето расте будно, схватливо, умно и привлича вниманието на учителите си. Впечатляват ги услужливата му памет, аналитичното мислене и тънката наблюдателност, които с годините се проявяват все по-ярко. От малък изпитал несгодите на недоимъка, в главата му нахлуват въпроси, които настойчиво търсят отговор. Едва 15-годишен учи в техническата работилница на Никола Раков в Плевен, за да усвои леярския и стругарския занаят, а вечер посещава чирашките курсове. На 10 октомври 1931 г. Фердинанд Александров е избран за секретар на районната учредителна конференция на Работническата партия. През 1933 г. Фердо отива да работи в София и се влива в редиците на столичния пролетариат. След провал минава в нелегалност и от юли 1934 г. до средата на 1935 г. е пълномощник на ЦК в Плевен. Наново изградил структурите й, е избран за секретар на новия окръжен комитет, но за кратко. Предател посочва квартирата му в столицата и следва арест с нечовешки мъчения. Но палачите са безсилни, отговорът му е мълчание. Мъчителите наричат Фердинанд Александров Мълчаливеца. Осъден е на 5 години затвор, които използва за самообучение и сам води курс по немски език. След затвора пак е бил член на окръжния комитет на партията в Плевен. Здравето му е разклатено, а той се шегува: "Победата ще излекува всичките ни болести!". Отново предател го издава и неуловимият Фердо пак е в ареста. 70 дни и нощи, 1680 часа разпити и непрестанни инквизиции, жестокости, които засенчват представите ни за ада. Осъден е на смърт чрез обесване. Остават неизживените детство и юношество - обидно кратки и горчиви. Останалото е борба, неговата борба за доброто на всички хора...

Фердинанд Александров е родом от с. Тръстеник, Плевенско (днес град Тръстеник)

Днес в Тръстеник на улицата с името на героя има паметна плоча за неговия подвиг. Тя е поставена по инициатива на Партията на българските комунисти, партията „Нова Зора”, Комунистическа партия на България и БСП. А поетът Иван Вълов в своето стихотворение "В килията" възпява подвига на Фердинанд Александров:

Сам съм в тясната килия –

пет квадратни метра площ.

Всеки ден ми е последен,

всяка нощ – последна нощ.

Смърт, аз знам защо се бавиш,

искаш първом да сразиш

мойта воля, мойта вяра,

за да ме опозориш.

Ти не си, о, смърт, всевластна

и не си всесилна ти:

който за народ умира,

той и теб ще победи.

Първият командир на партизанския отряд „Васил Левски“ (Плевен) е Въло Йончев Димитров (Венци). Той е роден на 7 септември 1919 г. в с. Махалата, Плевенско. Като ученик е активен член на РМС. Завършва Школа за запасни офицери. Командир на бойна група е в с. Махалата. При мобилизация във войската като запасен офицер, преминава в нелегалност и става партизанин. Командва бойните акции на отряда "Васил Левски". На 19 юни 1944 г. организира акция в с. Беглеж съвместно с отряд „Христо Кърпачев“ и отряд „Дунав“. Загива в престрелка при щурма на общината в с. Беглеж на 19 юни 1944 г. (едва 24-годишен).

Паметната плоча на улица "Тунджа" в Плевен, където се самоубива Слави Алексиев. Тук е намерил смъртта си поетът партизанин Цветан Спасов и ятакът Бочо Станчев.

Слави Цветков Алексиев (Здравко, Туриста) става също жертва на фашисткия терор. Той е деец на БРП (к) и е роден на 30 август 1914 в с. Марица, Софийско. Семейството се преселва в Плевен през 1925 г. Завършва Плевенската мъжка гимназия. Активен член на РМС(1932). За политическа дейност е интерниран в Кърджали, Чирпан и Несебър. После е студент по славянска филология в Софийския университет (1939). Член на БОНСС. Член е на Окръжното ръководство на БРП (к) в Плевен и ръководител на военната организация (1941). Застрашен от арест излиза в нелегалност през септември 1941 г. Създател е на Бъркашката, Вълчитрънската и Махленската партизанска чета. Командир на Плевенския оперативен район на Единадесета плевенска въстаническа оперативна зона на НОВА. На 14 февруари 1944 г. попада в обкръжение заедно с Цветан Спасов в къщата на ятака Бочо Станчев в Плевен. В ожесточената престрелка загива Бочо Станчев, а Слави Алексиев и Цветан Спасов се самоубиват с последните си патрони.

(Следва)

В следващата част от поредицата четете:

Интебригадист републиканец от войната в Испания командва партизаните в Плевенско, след победата е дипломат в Швейцария, Белгия, Аржентина, Уругвай, Египет, Судан, Кипър и Норвегия