nabore.bg

Петко Кунин от плевенския отряд „Васил Левски” с присъда 15 години затвор в съдебния процес срещу Трайчо Костов, реабилитират го след Априлския пленум

Петко Кунин (на преден план) - оратор на митинг за национализацията. Снимка Тодор Славчев

(Продължение)

ПАРТИЗАНСКИЯТ ОТРЯД  „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ (ПЛЕВЕН)е подразделение на Единадесета плевенска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на антифашистката съпротива у нас. Действа в околностите на Плевен. Отрядът води началото си от Бъркашката чета, създадена през септември 1943 г. Командир на четата е Петко Патарински, а политкомисар - Цветан Спасов. През април 1944 г. в местността Кривокрой прераства в отряд „Васил Левски“. Главна негова база са Николаевските гори. Командир на отряда е Въло Йончев. Партизаните провеждат акции в селата Беглеж, Петърница, Долни Дъбник, Дойренци, Катунец, Вратца (днешно Стефаново), Българене, Казачево, както и в Четвърти и Шести еврейски трудов лагер. Взаимодейства и съгласува действията си с партизанските отряди „Христо Кърпачев” и „Дунав“. Отряд „Васил Левски” (Плевен) извършва координирана едновременна акция в селата Николаево, Ралево, Ласкар и Горталово. След акцията в с. Беглеж от 19 юни 1944 г. командир става Руси Божанов. На 9 септември 1944 г. отрядът установява властта на Отечествения фронт в селата Бъркач, Петърница, Кирилово, Търнене, Дисевица и влиза в Плевен.

Част от книгите, коитоПетко Кунин  написва след 9 септември 1944 г.

Един от най-известните партизани в плевенския край е Петко Кунин. Бъдещият секретар на ЦК на БКП и член на Политбюро е роден на 12 юли 1900 г. в с. Михалци. Завършва право в Париж. Работи като юрисконсулт в Дирекцията за стопански грижи и юрисконсулт на Министерството на финансите до 1923 година. В периода 1923 – 1933 година е администратор и директор в Българската народна банка. Между 1933 и 1936 година е и неин подуправител.

Петко Кунин като министър на финансите, 1949 г.

Кунин се включва в антифашистката съпротива по време на Втората световна война. Политкомисар е на Единадесета плевенска въстаническа оперативна зона и партизанин в плевенския регион. Участва многократно в бойни акции.  След 9 септември 1944 г. Петко Кунин пропагандира съветската колхозна система и колективизацията. От 5 ноември 1944 г. Кунин оглавява новосъздадения отдел „Стопански“ при ЦК на БКП, оставайки на този пост до 1946 г. В периода 1945 – 1948 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Приемането на Кунин в Политбюро предизвиква остри критики от Антон Югов и Цола Драгойчева, като той временно е понижен до кандидат-член до изясняването на обстоятелствата.

Петко Кунин е награден със звездата на "Герой на социалистическия труд"

Секретар е на ЦК на БКП (1946 – 1947) и министър на индустрията и занаятите (1947 – 1949). През 1949 г. е назначен за министър на финансите. През есента на 1949 г. е отстранен от постовете си и е изключен от БКП за „вражеска, антипартийна и антисъветска дейност“, а през май 1951 г. получава тежка присъда, обвинен в „съучастничество“ с осъдения Трайчо Костов. Кунин е награден със званието „Герой на социалистическия труд“ и орден „Георги Димитров“.  В Павликени един от местните машиностроителни заводи е носил името на Петко Кунин. Петко Кунин умира на 25 декември 1978 г. (на 78-годишна възраст). Погребан е в прословутия парцел №10 в Централните софийски гробища, който столичани наричат „правителствен”.

Решението на Политбюро, с което Кунин е предаден на съда

Днес в Златния фонд на Българското национално радио се съхранява запис със спомен на Петко Кунин с интересното название „Как се извърши национализацията в България”. В документалният запис на Кунин, тогава член на Политбюро на ЦК на БКП, завеждащ стопанския отдел на ЦК на БКП и министър на индустрията през 1947г., разказва от първо лице как е подготвена и извършена национализацията. На 23 декември 1947 г. рано сутринта специално подготвени кадри за бъдещото управление на предприятията за национализиране и милиционерски части блокират достъпа на собствениците до архива, касата и управлението на предприятията. За 24 часа този важен етап от развитието на страната е завършен.

Трайчо Костов

Отделът „Стопански“ при ЦК на БКП, оглавяван от Петко Кунин, е създаден през ноември 1944 г. и действа до 16 ноември 1946 г., когато с протокол № 58 на Политбюро са разформировани стопанските отдели при ЦК и областните, околийски, градски и районни комитети на БКП. От 21 април 1949 г. „Стопанският отдел“ при ЦК на БКП е възстановен. На 6 ноември 1950 г. Политбюро решава вместо предишния „Стопански отдел“ на ЦК да се създадат два нови отдела: „Промишлено-транспортен“ и „Планово-финансово-търговски“.

След тежките лъжливи обвинения срещу Петко Кунин в процеса срещу Трайчо Костов и още няколко функционери на БКП и правителството, се стига и до осъдителна присъда и то доста тежка. Всъщност два нови съдебни процеси продължават „ликвидирането на бандата на Трайчо Костов”. На 30 април 1951 г. Върховният съд на НРБ осъжда Петко Кунин на 15 години затвор за „саботиране на индустриализацията, електрификацията, строителството и за връзки с Титовата клика”.

За кратко време ловешкото предприятие "Велур" се нарича ДИП „Петко Кунин” 

Цялото следствие срещу Кунин в Държавна сигурност върви с инквизиции. За това  пише историкът проф. Мито Исусов в книгата си "Последната година на Трайчо Костов":  "Побоищата над Петко Кунин започнали от първите дни на 1950 г. До 20 март 1950 г. инквизицията над него е страшна. Ето и разказът на самия обвиняем Кунин, наречен от тогавашните вестници „враг с партиен билет”:

   - Омотават ме във въже от горе до долу. Ръцете ми са събрани и опънати. Всичко се опъва. Страшно. Аз не мога да дишам. Слагат ме да легна на вързаните ръце и следователят сяда на мен. Страшно боли от това силно опъване.... Аз изпаднах в пълно безсъние, често пъти ми затваряха и устата да не мога да дишам. Пет-шест пъти съм изпадал в пълно безсъзнание. След туй бият по цялото тяло, за да мога да се свестя. Като ме свестят, турят ме на един стол и "пиши". След това пак наново ме бият. Всяка нощ през тези месеци правеха това... Физическите изтезания бяха страшно тежки. Аз съм бит много пъти и от фашистите. Никакво сравнение не може да става с туй положение - вързан. Нито мога да седна, нито мога да легна. Но това връзване, това задушаване е страшно. Те знаеха, че аз трудно дишам. Знаеха, че не мога да понасям дим. Следователят слагаше 4 цигари в устата ми, за да ги дишам, и ми затваря носа. Вместо въздух аз вдъхвам тютюнев дим. Задушавам се, а той се смее."

Чак след Априлския пленум през 1956 г. присъдата на Петко Кунин е опростена, а през 60-те години той напълно е реабилитиран от Тодор Живков.

(Следва)

В следващата част от поредицата четете:

Руси Божанов от плевенския отряд „Васил Левски” става началник щаб на ВМС, после ръководи БТА и централни вестници