nabore.bg

От редиците на отряд "Антон Попов" излизат двама народни представители, един генерал и един заместник министър

9 септември 1944 г. - командирът на отряд "Антон Попов" Мирчо Разбойников (първият вдясно) и командирът на отряд и командирът на отряд „Яне Сандански“ Кирил Хаджиев (вторият вдясно) влизат в Петрич.

(Продължение)

Сред имената от партизанския строй на отряд "Антон Попов" се откроява и генерал-майор Никола Паскалев Димитров. Той е роден на 27 ноември 1919 г. в Петрич. Членува е на Българската работническа партия (т.с.) от 1939 г. През 1944 година става политкомисар на петричките партизани. През 1947 г. е назначен за заместник-командир по политическата част на двадесет и пети пехотен драгомански полк. Никола Димитров изкарва 10-месечен курс „Вистрел“. През 1969 г. е назначен за началник-щаб на обединение в БНА. Награден е със съветския орден "Отечественая война"  през 1969 г.

Съветският орден "Отечественая война", с който е награден генерал майор Никола Димитров

Мирчо Христов Разбойников е командир на отряд "Антон Попов" още от създаването му. Той е роден е през 1918 г. в петричкото село Чучулигово в семейството на Христо Разбойников. През 1936 г. става член на Работническия младежки съюз, а три години по-късно в 1939 г. на БКП. През това време е член на Околийския комитет на РМС в Петрич. От 1942 г. е секретар на комитета. Между 1942 и 1944 г. е член и секретар на Околийския комитет на БКП в Петрич.

Чучулигово - родното село на Мирчо Разбойников

През 1944 г. става партизанин. Веднага след 9 септември 1944 г. Разбойников е бил е помощник-командир на VI граничен участък. Между 1944 и 1950 г. служи в Българската народна армия и достига чин полковник. В периода 1956 – 1959 г. учи във Висшата политическа школа при ЦК на БКП. От 1959 до 1971 г. работи в Комитета по култура. Бил е също така служител в Националния съвет на Отечествения фронт и във Върховния читалищен съвет. Умира през 2004 г. (на 86-годишна възраст) в София.  

Петричанинът Коста Петров Керемидчиев също се сражава в бойния строй на отряд "Антон Попов". Той е роден на 16 август 1922 г. От 1937 г. е член на РМС, а от 1943 г. и на БКП. Изключен е от петричката гимназия „Пейо Яворов“ заради участието си в РМС. След 9 септември 1944 г. е последователно първи секретар на Околийския комитет на БКП в Петрич и секретар Окръжния комитет на БКП в Благоевград.

Петричката гимназия "Пейо Яворов", от която изключват Коста Керемидчиев

Между 1962 и 1971 г. е председател на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет. През 1971 г. е назначен за заместник-министър на снабдяването и държавните резерви. От 5 ноември 1962 до 19 ноември 1966 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 19 ноември 1966 г. до 2 април 1976 г. е член на ЦК на БКП. Керемидчиев е народен представител в Петото и Шестото народно събрание.

1968 г. Писмо на ОК на БКП в Пловдив до ЦК на БКП, с което се предлага кандидатурата на Георги Угринов за народен представител

Пловдивчанинът Георги Василев Угринов е роден на 26 март 1920 г. Член е на РМС от 1934 г. и на БКП от 1937 г. Известно време е член на районен комитет на РМС в Пловдив. През 1944 г. става боец в партизанския отряд „Антон Попов“, а впоследствие и в Първа родопска бригада „Георги Димитров“. След 9 септември 1944 г. Георги Угринов влиза в органите на МВР. Бил е заместник-председател на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет и първи секретар на Градския комитет на БКП в Пловдив. Впоследствие е член на Бюрото на Окръжния комитет на БКП в града, както и градски и окръжен съветник. От 19 ноември 1966 до 25 април 1971 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От 1971 г. е член на Бюрото на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП. Бил е народен представител в Петото и Шестото народно събрание.

Решение № 218 от декември 1947 г. на Политбюро на ЦК на БРП (к), с което се изпраща Никола Димитров да учи в съветско висше учебно заведение

Когато разказваме за петричния отряд нека представим и Четвърта горноджумайска въстаническа оперативна зона на съпротивата. Зоната е териториална и организациона структура на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) в периода 1941-1944 г. Тя е създадена през юли 1943 година от Горноджумайската окръжна организация на БРП (к). Зоната е разделена на 5 района: Разложки, Горноджумайски, Светиврачки, Неврокопски и Петрички.

От март 1944 г. командир на Четвърта горноджумайска въстаническа оперативна зона е Крум Радонов

По указание на ЦК на БРП (к) и Главния щаб на НОВА е сформиран тричленен щаб на зоната: комендант (командир) на въстаническата зона – Никола Парапунов, заместник-командир – Арсо Пандурски и член на щаба – Стойне Лисийски. От март 1944 г. командир е Крум Радонов, политкомисар Никола Рачев, заместник-командир Иван Тричков, заместник-политкомисар Георги Топалов. В зоната действат пет партизански отряда и бойни групи: отряд „Никола Калъпчиев“, отряд „Никола Парапунов“, отряд „Яне Сандански“, отряд „Антон Попов“ и отряд „Анещи Узунов“, а от края на август 1944 г. - и част от Рило-пиринския партизански отряд.

Восъчна фигура на командира на Горноджумайската въстаническа оперативна зона Никола Парапунов от музея на революционната борба в СНкопие  

Нека видим и какви имена са приемали партизанските отряди и бригади през антифашистката съпротива. През войната, в която те несъмнено с убеждение участват, партизаните търсят своя исторически корен в хайдутството и национално освободителните борби. За това свидетелстват имената на отрядите и четите: "Чавдар", "Момчил войвода" (Цариброд), "Хаджи Димитър", "Христо Ботев", "Георги Бенковски", "Васил Левски", "Георги Раковски", "Яне Сандански", "Бачо Киро"...

Друга част от отрядите са именувани на видни комунистически водачи: "Георги Димитров", "Антон Иванов", "Гаврил Генов", "Христо Михайлов", "Димитър Благоев", "Васил Коларов", "Петър Ченгелов"...

Трета част подчертават селищна и регионална принадлежност: Чепинец, Трънски, Пиротски, Рилски, Шопски, Босилеградски, Втори Босилеградски, Брезнишки, Кюстендилски, Габровско-Севлиевски, Средноречки, Петрички, Хасковски, Варненски, Поморийски, Омуртагски, Видински, Горно-джумайски, Тузлушки...

Местничеството - земляческата, селската, махленската, градската обвързаност, дори сред напълно непознатите, но свързани със селищния произход, дълго ще свързва бившите участници в партизанската борба и след 9 септември 1944 г.

(Следва)

В следващата част от поредицата четете:

Петко Кунин от плевенския отряд „Васил Левски” с присъда 15 години затвор в съдебния процес срещу Трайчо Костов, реабилитират го след Априлския пленум