nabore.bg

На 5 септември 1944 г. части на Вермахта се готвели да взривят склад до Петрич с 30 000 тона боеприпаси, народните бойци спрели злодеянието

Снимка от заседанието на АСНОМ (Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония) в манастира "Св. Прохор Пчински". Двама наши командири участват в това заседание на 2 август 1944 г.

(Продължение)

През лятото на 1944 г. отряд "Антон Попов" активизира своята дейност в района на планината Беласица. Ето едно свидетелство за това. Стоян Сарафов от с. Беласица, Благоевградско разказва в своите спомени:

"В края на август и началото на септември 1944 г. германците подготвяха взривяването на склад за боеприпаси – около 30 000 тона, разположен на един километър източно от с. Беласица (Елешница) и пет километра западно от Петрич. Населението от околните села не знаеше за чудовищните намерения на хитлерофашистите. От щаба на партизанския отряд „Антон Попов” в лицето на командира Мирчо Разбойников, политкомисар Никола Пасков, Васил Длъгацев, Аспарух Попов възложиха на Христо Филов, Велик Дайреджиев, Методи Сельов и на мен да разузнаем мястото, където се складират боеприпаси и да осуетим взривяването им. С разузнавателна цел аз работех в складовете и се свързах с офицерите от Петричката втора пехотна дружина Бранков, Лещаров и част от вой­ниците, охраняващи склада. За тази акция можехме да разчитаме на войниците Димитър Ангов, Борис Сейменов, Крум Димитров, Борис Чанков. Стоян Изов, Васил Митрев, Атанас Гогушев, Кирил Черченлията, Вангел Веселинов, Стоян Камиларски, Крум Кочев, Христо Петров, Атанас Рачков и още 13 вой­ници начело с подофицера Димитър Кицев от село Моноспитово и останалите от селато на Струмишка околия. Освен тях имаше и други войници, но не успях да открия имената им. Към края на август 1944 г. немците започнаха да вдигат част от боеприпасите, но не успяха. На останалите около 30 000 тона, на които на всеки склад (те бяха около 150) сложиха по два сандъка с по 50 килограма тротил, свързани с електропроводни жици и зарити на на няколко сан­тиметра в земята. От щаба на отряда уведомявахме редовно за действията на немците в склада. Възложена ни беше задачата да нарежем кабелите на 4-ти срещу 5-ти септември 1944 г. Уговорихме с офицерите Лещаров и Бренков да започнем акцията около 10–11 часа вечерта срещу 5 септември. На другия ден с последните 72 камиона, немците трябваше да напуснат страната, а останалите до унищожат. Нашата група с войниците от струмишките села рязахме западно от пътя Петрич-Беласица. Кабелите изваждахме далеч от склада в нивите. Източно от пътя действаха войници, с които беше Димитър Ангов. Другата част от войниците разговаряха с немците, с цел да отклонят вниманието им от нашите действия. В местността „Джурапо”, далеч на 2 километра, намерихме устройство, действащо със закъснение, което трябваше да подаде ток за големия взрив. На 5 септември сутринта всичко беше добре свършено.

Васил Василев от Петрич е бил български, гръцки и югославски партизанин

Около 9 часа колоната натоварени камиони тръгна за Гърция през Кулата. Изведнъж от последния камион изкочи немски офицер с автомат в ръце и говореше на нашите войници, че диверсанти партизани са задигнали електропроводните жици. Офицерът беше разбрал от немски войник за кражбата. Нашите хора бяха разредени в огромния склад в Габъровата гора и бяха готови да защитят населението от поредното немско злодеяние. Немците около един час се суетяха и разговаряха за нас неразбираемо. Някои от нашите войници им подхвърлиха за много партизани в планината Беласица, която започваше от складовете. Немците не устояха и си тръгнаха. Нашите войници поеха задължението до пазят 30 000 тона боеприпаси, разнокалибрени снаряди, мини, тротил и др. По късно останалите боеприпаси бяха използвани в Отечествената война през 1945 г. През октомври 1944 г. немската артилерия се опита да обстрелва и да разруши складовете. Два снаряда пад­наха на около един километър южно от мястото. Нашите бяха унищожили немските батареи, които за втори път не успяха да унищожат пленените боеприпаси. Тази акция на партизаните предотврати чудовищните намерения на германците в навечерието на победата на социалистическата революция."

Сред бойците от отряд "Антон Попов" е и Васил Григоров Василев (Цветков) - за него може да се каже, че е бил гръцки, български и югославски партизанин. Роден е на 17 юни 1915 г. в Петрич. От януари 1944 година Василев е в редиците на гръцката антифашистка съпротива (ЕЛАС), а след това става един от основателите на петричкия отряд „Антон Попов“. След това е политически комисар на чета и помощник политически комисар на батальон в Четиринадесета македонска младежка ударна бригада „Димитър Влахов“. Участва и в трите заседания на АСНОМ (Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония). През 1949 г. е арестуван от Държавна сигурност в Петрич по обвинение, че като агент на УДБА (тайната полиция на Югославия) е агитирал за присъединяването на Пиринска Македония към Югославия. Василев умира през 2006 г. на 91-годишна възраст в Петрич.

Немските части напускат през септември 1944 г. територията на България

След смъртта на Васил Василев Съюзът на борците антифашисти в Република Македония (днешна Северна Македония) не пропусна да нарече петричанина "борец за свободна Македония". От Скопие излезе специална декларация за Василев, част, от която публикуваме "без превод": "Најголема желба на неговото семејство било да му биде подигната спомен плоча на која би го пишувало неговото име и натпис – учесник на Првото, Второто и Третото заседание на АСНОМ. Сојузот на борците на Македонија во 2006 година барал од македонската држава да биде подигната спомен плоча на Василев која била желба и на неговото семејство, но барањето останало без одговор, заглавено во некои бирократски архиви."

Когато говорим за дейността на партизаните от отряд "Антон Попов" извън територията на България, нека чуем с днешна дата мнението на Арети Мици, член на председателството на ПЕАЕА - ДСЕ (Антифашисткият съюз на гръцките ветерани). В своето слово, произнесено на Международната научна конференция "Българският антифашизъм - неразделна част от балканската, европейската и световната антифашистка борба" в София, 9 май 2009 г., тя казва: "...Българската антифашистка съпротива не бива да се разглежда отделно от антифашисткото движение на Балканите и в света и да се ограничи само в периода 1941-1942 г. Българският Отечествен фронт започна да ни оказва помощ, да ни дава медикаменти, храна, започна да се бори срещу реквизициите, срещу арестите, срещу екзекуциите, след което се стигна и до пряко участие на българските антифашисти във въоръжената борба на гръцкия народ. В края на 1943 г. на гръцка територия се образува военният партизански отряд "Христо Ботев", който със сътрудничеството на гръцкото население се придвижи към България, влизайки, редом с гръцките партизани, във въоръжени сблъсъци с немските и българските войски. Друг партизански отряд от района на Петрич - "Антон Попов", премина в Гърция и в продължение на месец води сражения заедно с гръцките партизани. В 81-ви полк на ЕЛАС действаше партизанската група "Васил Левски", наброяваща 60 души. В 31-ви полк на ЕЛАС участваха 19 български партизани, а в 21-ви полк беше образувана българска група от 21 партизани.  Според данните, с които разполагаме, от май 1941 г. до 9 септември 1944 г. 469 българи, изпратени като полицаи в Гърция, са били осъдени от българските военни съдилища за саботажи, за неизпълнение на заповеди, насочени срещу гръцкото население, и за присъединяване към гръцките партизани. Броят на българските партизани, взели участие в гръцкото съпротивително движение или включили се в българските антифашистки отряди на гръцка територия, възлиза на около 200 души."

Най-широко разпространеното оръжие след партизаните е бил пистолетът "Либератор".

 Пистолетът "Либератор"

"Либератор" ("Liberator"), което ще рече "Освободител", е един от най-масово произвежданите пистолети в САЩ, с които са снабдявани групи на антифашистката съпротива и партизаните в Европа за различни акции и военните действия през 1943-1945 г. Пистолетът е еднозаряден и е устроен за стрелба от близко разстояние. Над 1 милион пистолети от този тип са били произведени и разпространени по цял свят. Няколко броя от оръжието са запазени и у нас от бивши партизани. 5 патрона в свободно състояние могат да се поберат в кухата ръкохватка на пистолета. Дължината на пистолета е 102 мм, а теглото му 445 гр. Оръжието е гладкоцевно, произвеждано е от 1942 до 1945 г. Пистолетът няма маркировка от производителя.

(Следва)

В следващата част на поредицата четете:

От редиците на отряд "Антон Попов" излизат двама народни представители, един генерал и един заместник министър