nabore.bg

В акциите си срещу народните бойци на 15 февруари 1944 г. Министерството на вътрешните работи създава въоръжени групи от цивилни граждани, под името „Обществена сила“

Партизани от ловешко-троянския отряд "Христо Кърпачев"

(Продължение)

След увеличаване силите на НОВА през пролетта на 1944 г. армията и жандармерията провалят похода на две партизански бригади от Трънско към Пловдивско, където се стремят да отвоюват своя свободна зона. Първа софийска народоосвободителна бригада преминава през поредица от сражения, а Втора бригада е разбита при Батулия.

През септември и октомври 1943 година комунистическото ръководство провежда мобилизация с цел увеличаване числеността на партизанските си формирования. Причина за това стават победите на съветската армия на източния фронт, успешният десант в Нормандия и капитулацията на Италия, които, от една страна, предизвикват очаквания за скорошен край на войната, а от друга – създават опасения за възможен десант на западните съюзници на Балканите.

Тази мобилизация води до големи жертви

от страна на партизаните през зимата - кулминация на които е разгромът на отряд „Антон Иванов“ през февруари 1944 година. От октомври същата година правителството е принудено да използва по-системно армията в борбата срещу партизаните.

През лятото на 1944 г. партизанското движение се масовизира

БРП (к) разширява подривната си дейност и в армията. Понякога войсковите части показват слаба ефективност в боевете с партизаните. Под оперативно германско командване български военни части се включват в бойни действия срещу югославски и гръцки партизани в новоосвободените земи. Зачестяват случаите, в които дезертирали войници се присъединяват към партизаните. Такива явления се наблюдават най-вече в поделенията в Македония и Тракия. Сформирани са 7 войнишки партизански части, които в някои случаи си сътрудничат с югославски и гръцки партизани. Сред видните войнишки партизански командири са Дичо Петров, Атанас Русев и други.

Поетът партизанин Иван Нивянин намира смъртта си на 28 май 1944 г. до с. Буковец, Врачанско.

През зимата на 1943/1944 г. и лятото на 1944 година правителството решава да ликвидира партизанското движение. Изпълнението е възложено на Българската армия с постановление на Министерския съвет от 27 и 28 април 1943 г. и 28 април 1944 г. В частите на армията се обучават специализирани подразделения за бързо реагиране, наименувани „Асен“. Формират се помощни подразделения, ловни дружини, съставът на които се набира от войската и полицията. Със закон от 26 януари 1944 г. са създадени специални военно-полицейски части за борба с партизаните – жандармерия. Тя получава неограничени пълномощия в действията срещу партизаните. Реалният числен състав е до 5000 жандармеристи (по план до 12 000). Мобилизирани са допълнително около 100 000 войници и полицаи в масови акции срещу партизаните. На 15 февруари 1944 г. Министерството на вътрешните работи създава въоръжени групи от цивилни граждани за борба с шумкарите, наименувани „Обществена сила“. През пролетта на 1944 г. броят на партизаните също се увеличава и по този начин се разширява обхватът на сблъсъка и в него са включени голям брой хора. Предприети са две офанзиви по разработения от полицията план „Аспарух“. Сблъсъкът е без всякакви правила и придобива изключително жесток характер и за двете страни, като по-големи са възможностите на армията, полицията и жандармерията,

включително чрез репресивни действия срещу невъоръжени ятаци и помагачи на НОВА.

От своя страна партизаните също си служат със сплашвания, както и с изпълнения на смъртни присъди над фашизирани представители на властта, включително и взимане на заложници. Резултатът от правителствената офанзива е частичен. НОВА претърпява загуби, но запазва основния си състав - и от командири и редови партизани.

Биографичен очерк за партизанския командир Дичо Петров 

Ново засилване на партизанското движение протича през май 1944 година заради подобряващите се климатични условия и Първата яшко-кишиневска операция на съветската армия. С наближаването на Червената армия към границите на България все повече хора се присъединяват към партизанските формирования. Най-масово това става през август и септември 1944 година, когато в тях се включва една пета от всички участници в движението. По това време желаещите са толкова много, че в отрядите са принудени да ги връщат, а на някои места цели групи без предварителна връзка обикалят из гората в търсене на партизани, към които да се присъединят.

Междувременно на 12 август парламентарната опозиция и Отечественият фронт излизат с

обща декларация за създаване на „ново конституционно правителство“.

След натиск от страна на Москва Отечественият фронт се отказва от подписа си под декларацията.

През 1944 г. съставът на НОВА достига до 9 партизански бригади, 35 батальона и отряда, 2 самостоятелни чети и много бойни групи. В началото на септември 1944 г. е сформирана и една партизанска дивизия. Основните формирования на партизанското движение са отрядите, компактни и относително автономни групи, действащи в определен район. Отрядите са неравномерно разпределени по територията на страната, а числеността им варира в широки граници – от сравнително големите отряди в Софийската и Пловдивската зона до наброяващи по няколко десетки човека в други райони на страната.

Поручик Дичо Петров командва войници партизани

Офицерът Дичо Петров на 15 декември 1943 г. заедно с войниците от подучастъка си преминава на страната на партизаните. Поручикът става командир на Войнишкия партизански батальон "Христо Ботев".

Паметна плоча за поручик Дичо Петров

Петров е роден на 6 ноември 1919 г. в с. Проглед. Завършва Школата за запасни офицери през януари 1941 година Служи в 11 пехотен полк в Сливен. През юни 1942 г. е изпратен на служба в 1/15 граничен подучастък при село Конско, Гевгелийско. Убит е при обкръжаването и разгрома на отряда си в битката при с. Батулия на 23 май 1944 г. Посмъртно след 9 септември 1944 г. е повишен във военно звание полковник.

(Следва)

www.nabore.bg