nabore.bg

Уж лявата БСП отвори вратите на грабежа, даде знак на съгласие с престъпните практики на управляващите

Българската комунистическа партия смени фасона. Преименува се в Българска социалистическа партия. Тук ръководителите на партията не взеха предвид твърдението на Мислителя на хилядолетието, идеолога на комунистическата идея, Карл Маркс, че социалдемократите са ренегати и твърдо поеха по този курс, като спазваха указанието на лидера тогава, Александър Лилов, че ни трябва „...малка, модерна, лява партия”. Не зная дали Стратега е имал предвид сегашната толкова малка столетница, но явно указанията се изпълняват до днес. Смяната на името промени идеологията, вътрешно партийните правила и ценности и загърби своите традиции и принципи за защита на интересите на народа. Твърдостта, непреклонноста пред интересите на буржоазията в защита на трудовитге хора се превърнаха в обтекаеми, общи, съглашателски фрази.

            В парламента, на срещи и дискусии, посветени на демократичното уж развитие представителите,  депутатите от, вече, БСП не отрониха нито дума за антифашистката борба, за годините на градеж и просперитет, не защитиха падналите в битки, убитите без съд и присъда партизани, атаци, дори не напомняха за изгорените къщи, за хилядите политически затворници. Граденото през годините след 09.09.44 г. отиде в забвението, то вече бе в интересите на бъдещите приватизатори. Така социалистите тихомълком се присъединиха към демократическото твърдение, че : Комунистите са виновни за всичко! Да, ние социалистите сме техни потомци, но не носим онтоворност за делата на предците си. Сега сме демократи и се борим за демокрация!

            За заветите на създателя Димитър Благоев, на Георги Димитров на хилядите жертви на фашисткия терор въобще не ставаше дума, дори на партийните събития. Честванията ставаха все по-вяли и малобройни, словата нямаха онзи революционен патос, загуби се изконната почит и признателност към идеите и делата на комунистите.

            Мълчанието не бе само признаване на измислена и недоказана вина. Не! Мълчанието на уж лявата партия отвори вратите на грабежа, мълчанието бе знак на съгласие с престъпните практики на управляващите, но мълчанието бе и заплатено. Мнозина от ръководителите на БСП на централно равнище и по места се включиха активно в схеми за незаконен внос, търговия с контрабандни стоки, в приватизацията на големи сериозни стопански обекти, хотели, почивни станции, ликвидирани бяха кооперациите, земята се върна в „реални” граници.  Доста влязоха в листи за депутати и общински съветници, а сглобките се видяха от всинца ни. С участието на социалистите се създадоха и вездесъщите групировки с „незаменимата помощ” на бивши шефове и редови служители от специалните служби. Техните професионални подходи, информация и умение да ръководят и подчиняват сега се оказаха незаменим помощник за създаване на банкови схеми, усвояване на средства, пазари и блестящо развитие на престъпни сдружения и „стопански” инициативи.

            Мълчанието? То преди 09.09.44 г. бе характерно и за комунистите, които мълчаха пред извергите на полиция, жандармерия и военни съдилища, с това мълчание комунистите спасяваха своите другари, своята идея и останаха предани на своята партия до последния си дъх!!! Сега мълчанието бе вече път към обогатяване и в свой собствен интерес. Каква огромна и непреодолима разлика между мълчанието на комунистите пред дулата на пушките, в  полицейските зандани и мълчанието на техните наследници след идването на уждемокрацията. Сравнение няма и няма как да има! Остава единствено и само позорът на предателството към идеите завещани от героите на една столетница с революционни традиции  и човеколюбива политика и практика.

            И досега остана, но вече като подигравка, фразата : „Мълчи като комунист на разпит”, която се чува дори в парламента.

            Тъкмо това мълчание позволи на разните дегенерати да превърнат човеколюбивата, социална комунистическа идея в мислите на сегашните поколения в идеология на терористи, тоталитаристи, диктатори и престъпници. Това се прокрадна постепенно и в образователната система, в телевизионни предавания, в теми на конференции, без да се влиза в дълбочина на марксистката теория, то вече няма и кой да обясни от научна и практическа гледна точка същността на марксовото учение, макар Маркс да е всепризнат от учени в целия свят Мислител на хилядолетието.  Но за днешните идейни предатели това е без значение. Затова в БСП единственият мотив за влизане на младите в политиката са основно интересите. А „Капиталът” на великия Маркс бе изхвърлен дори от библиотеките. За някакъв паралел с 1939 г. в Германия няма да говорим, защото това не е паралел, а обикновен жест на услужливи последователи – ренегати, които истинските комунисти наричаха просто – предатели. Тогава за предателите имаше само една, единствена присъда, тя се знае.

            Не бива да се отричат и забравят грешките, насилието, и репресиите по време на смяната на властта на 09.09. 44 г., но това е несъизмеримо с днешния мек тероризъм във всички области на живота спрямо милионите невинни, повярвали в идеите за равен старт, свобода на словото, равенство, братство и благоденствие. Днес и наследниците на „червените бабички” и потомците на „демократите” са еднакво ограбени, унижени, излъгани и обезверени.

            Или както казва Бай Онзи: Мълчанието е злато, ама не за всички...

             Георги АПОСТОЛОВ