nabore.bg

В боя под връх Еледжик загиват 22 народни бойци от Пазарджишко

Средната възраст на партизаните била около 25-30 години 

(Продължение)

Продължаваме започнатия разказ за битката на връх Еледжик. Преди това обаче стават други трагични събития. Блокадата продължава в целия район. Няма свободни пътища и пътеки, а е заповядано на Георги Момеков да замине с група партизани за храна. Те забелязват, че в село Церово има ловна рота. Момеков изпраща човек да предупреди четите да не напускат землянките. Партизаните от отряд „Ангел Кънчев” са в бойна готовност.

 Денят е 15 февруари 1944. Методи Шаторов издава заповед всички да излязат навън от землянките. Костадин Старев (Клим), който е командир на четата, не е съгласен, но командирът на зоната заповядва. Все пак Клим изпраща една група начело с Димитър Караиванов (Ботьо) на разузнаване. Те докладват, че няма нищо тревожно. Четиридесет партизани излизат на въздух от душните землянки. Макар че е много студено - партизаните са доволни. Клим все още е недоверчив и изпраща двойка партизани на наблюдателен пост. И пак предателство. Войник-запасняк излиза на лов и около Еледжик забелязва резервната землянка. Съобщава на полицията.

Генерал Георги Момеков

Изпратените на пост партизани забелязват движението на войската към 10.30 часа. Съобщават на ръководството. Методи Шаторов дава заповед партизаните да се приготвят за бой. Ловните групи са видели следите, оставени в снега  - започват обкръжение. Клим разбира опасността и заповядва да се изтеглят към гората. Започва стрелба. Огънят е смъртоносен. Падат първите жертви. Снегът се обагря от кръв. Димитър Караиванов и Любен Шкодров се изправят и отправят думи към войниците от ловната рота: "Братя, срещу кого стреляте? Не стреляйте! Не стреляйте срещу бъдещето си!" Боят продължава повече от 2 часа. Нозете на Клим са прекосени от картечен ред. До него пада Лазар Боснев. Загива и политкомисарят на четата Димитър Караиванов. Една група начело с Методи Шаторов и Стоян Попов стига до гората. И командирът, и политкомисарят на зоната са ранени. Превързват се и продължават. По кървавите следи ги настига Чапай. Започват да се изтеглят към Ветренския Балкан. При кървавата драма под Еледжик падат 22 герои. Мъртви, но несломени.

Паметникът на загиналите агрономи на столичния булевард „Драган Цанков”, където е изписано името на политкомисаря Димитър Караиванов

При Еледжик командирът Георги Момеков (Филип) успява да се спаси. Неговата съдба е доста интересна. Момеков е роден през 1914 г. в Панагюрище. Първоначално учи в родния си град, след това в Ихтиман и накрая завършва гимназия в Пазарджик. От 1931 г. е член на БКМС, а в гимназията е секретар на съюза. От 1934 г. е член на БКП. В периода 1936 – 1942 г. е секретар на ОК на БКП в Панагюрище. През 1939 г. завършва ШЗО. От юли 1943 г. минава в нелегалност. Ръководи бойна група в Панагюрище. От юли същата година е партизанин в чета „Кочо Честименски“ към отряда „Ангел Кънчев”, а от 9 септември е командир на чета „Стефан Караджа“.

През 1939 г. Георги Момеков завършва школата за запасни офицери в София

През юни 1944 г. е определен за началник-щаб на партизанска бригада „Георги Бенковски“. След 9 септември 1944 г. е помощник-командир на първа дружина на двадесет и седми пехотен чепински полк. През 1945 г. завършва курс за старши офицери във Военното училище в София, а през 1948 г. курса „Вистрел“ в СССР. През 1960 г. завършва Генералщабна академия „Климент Ворошилов“ в Москва. Между 1946 и 1947 г. е адютант на военния министър. Между 1948 и 1950 г. е командир на двадесет и пети пехотен полк (гара Пирин). Бил е командир на седма пехотна рилска дивизия. Бил е заместник-началник по организационно-мобилизационните въпроси (1950 – 1952) и първи заместник-началник на Генералния щаб на българската народна армия (1958 – 1959). От 1956 до 1958 г. е началник на тила на армията. От 8 септември 1959 г. е генерал-лейтенант. Заместник-председател е на Държавния комитет за планиране (1965 – 1971), където отговаря за отбранителната промишленост.

В Панагюрище има паметна плоча за генерал Момеков

Един от главните инициатори за изграждането на Машиностроителния комбинат „Оптикоелектрон“ в Панагюрище. В периода 1962 – 1963 г. е председател на спортен клуб ЦСКА (тогава ЦДНА). От 1974 г. е почетен гражданин на Панагюрище. С указ № 2905 от 4 септември 1984 г. е обявен за герой на социалистическия труд. Носител е на орден „Народна република България“ (3 пъти), орден „Народна свобода 1941 – 1944 г.“, орден „9 септември 1944 г.“, „Георги Димитров“ (1974), „Червено знаме на труда“, орден „За храброст“ и съветския орден „Дружба между народите“. Умира в София на 16 юни 2001 г. Името на ген. Момеков носи улица в родния му град Панагюрище, където е открита и паметна плоча. Възпоменателна плоча е поставена и на стената на бележитите панагюрци в музея на града.

Част от четата "Кочо Честименски". Снимката е правена през септември 1944 г.

Политкомисарят на четата „Кочо Честименски” Димитър Стоянов Караиванов - Ботьо също загива в сражението под  връх Еледжик на 15 февруари 1944 година. Той е роден на 15 септември 1919 година в с. Мало Конаре, Пазарджишко. Димитър Караиванов е сред агрономите загинали в съпротивителното движение срещу фашизма. Неговото име е изписано на монумента пред сградата на Биологичния факултет в столицата, така наречения паметник на агрономите на булевард „Драган Цанков”. На камъка все още стои част от изписания с метални букви надпис: „В памет на агрономите паднали в борбата против…“, последната дума вероятно отдавна е изтрита, но камъкът пази нейния отпечатък – „фашизма“.

Гробът на Стоян Попов в Централните софийски гробища

Както е известно първата въоръжена партизанска група в Пазарджишко се образува през август 1941 г. до село Варвара. Тя прераства в чета през юли 1942 г. и приема името „Кочо Честименски“. Първият командир на четата е Костадин Старев, заменен след гибелта му от Александър Пипонков-Чапай. Първият политкомисар е Георги Перустийски. Той е погребан в село Карабунар, община Септември, област Пазарджик. Там се намира антифашисткият паметник-костница на загинали партизани. На паметна плоча са изписани имена на загиналите, а именно: Георги Перустийски, Никола Бечев, Илия Хамалски, Любен Хамалски и др.

Сред партизаните от отряд „Ангел Кънчев” е и Стоян Николов Попов с псевдоним Дядо Васил. Той е роден на 25 юли 1898 г. в серското село Дряново, днес в Гърция. След Междусъюзническата война в 1913 г. семейството му се преселва в Пазарджик, където Попов работи като тютюноработник. Участва в Първата световна война и в Владайското въстание в 1918 г. Става член на БКП в 1919 г.

Партизанинът Стоян Попов 4 пъти бил награден с орден "Георги Димитров"

През 1923 г. е арестуван. Член е на Окръжния комитет на БКП в Пазарджик. След Септемврийското въстание е осъден като участник по Закона за защита на държавата. След изтърпяване на присъдата в 1929 г. е секретар на Окръжния комитет на БКП в Пазарджик, а после в София. В 1931 г. става член на Централния комитет на партията. В 1932 г. заминава за Москва, където учи Международната ленинска школа и работи в Профсъюзния интернационал. Връща се в България в 1936 г. и от 1937 до 1940 г. е секретар на ОК на БКП в Пазарджик. От 1940 г. отново е член на ЦК и отговаря за профсъюзната работа. В 1941 г. е затворен в лагера Гонда вода, а след това в Кръстополе.

Попов завършва Ленинската международна школа в Москва

През октомври 1943 г. е освободен. Става политкомисар на Трета пазарджишка въстаническа оперативна зона на НОВА. Във войната срещу Германия командва полк. От 1946 г. е народен представител. От 1958 г. пак е член на ЦК на БКП. Удостоен е с орден „Георги Димитров“ (4 пъти), и с орден „За храброст“. Починал на 18 юли 1969 г. (70 г.) в София.

(Следва)

Очаквайте в следващата част от поредицата:

В боя при връх Милеви скали се сражава и семейството антифашисти Вера и Иван Алексови, след победата тя става библиотекар, а той - директор на хлебозавод