nabore.bg

В боя при връх Милеви скали в Западните Родопи 200 народни бойци се сражават срещу 2000 войници

Полицейска снимка на Методи Шаторов от 1928 г.

(Продължение)

Когато разказваме за дейността на партизанския отряд "Ангел Кънчев", добре е да представим и района, където е била Трета пазарджишка въстаническа оперативна зона. Това е териториална и организациона структура на Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА) по време на антифашисткото съпротивително движение у нас (1941-1944) през Втората световна война. Зоната е създадена през септември 1943 година от Пазарджишката окръжна организация на БРП (к). Разделена е на четири района: Панагюрски, Чепински, Варварски и Еледжишки. По указание на Ц.К. на БРП (к) и Главния щаб на НОВА е сформиран щабът на зоната в състав: комендант (командир) на въстаническата зона – Методи Шаторов и политкомисар – Стоян Попов. В зоната действат две партизански бригади, два отряда и бойни групи: партизанска бригада „Чепинец“, партизанска бригада „Георги Бенковски“, партизански отряд „Ангел Кънчев“ и партизански отряд „Панайот Волов".

Партизани от Пазарджик след 9 септември 1944 г.

Безспорно едно от най-жестоките сражения между партизаните и правителствените части през съпротивата е била битката при връх Милеви скали от Западните Родопи на 4 септември 1944 г. От страна на партизаните там са били бойците от партизански отряд „Ангел Кънчев“, партизански отряд „Панайот Волов“ и партизанска бригада „Чепинец“, а страна на властта - XXVII Чепински пехотен полк, Пещерската тежко-картечна дружина и Разложкият конен ескадрон. Според историците край Милееви скали в боя са влезли около 200 партизани срещу 2000 войници от редовната войска. От страна на партизаните командири са били Методи Шаторов, Атанас Семерджиев, Асен Бонев, а правителствените части са били командвани от полковник Герман Еленков. На 3 септември 1944 г. на връх Милеви скали след четворната акция в с. Варвара, с. Симеоновец, с. Семчиново и гара Варвара се съсредоточават бригадата „Чепинец“ и отряд „Ангел Кънчев“. Командирът на Трета въстаническа оперативна зона Методи Шаторов извършва прегрупиране на силите за участие в непосредственото завземане на властта.

Командирът на зоната Методи Шаторов (Шарло)

Сутринта на 4 септември са забелязани от разузнаването на XXVII Чепински пехотен полк. Секретен партизански пост забелязва движението на армейските подразделения към партизанския лагер. В 9,30 ч. битката започва. В нея се включва и Пещерската тежко-картечна дружина и конен ескадрон от Разлог. Сключват обръч и партизанските подразделения преминават към отбрана в 16 часа. След решение за пробив, ударна партизанска група първа преминава в настъпление и успява да пробие обръча в посока на с. Белово и с.Семчиново. През пробива се оттеглят всички партизани. Срещат втори обръч и битката се подновява. От картечния огън загиват на място 11 партизани. Командирът на зоната Методи Шаторов е ранен тежко и след като е идентифициран от войниците, е изоставен. Той умира 4 – 5 дни по-късно, без да бъде открит, въпреки че е издирван на 9 септември от другарите си. Партизанските подразделения пробиват и този обръч и се изтеглят в три направления към връх „Арапчал“, местността „Хайдушки кладенец“ и с. Варвара. На 8 септември партизанските подразделения се съсредоточават в местността „Бяла вода“ и преминават към установяване управлението на ОФ в Пазарджишко. Някои историци считат, че битката показва липсата на контрол на правителството на Константин Муравиев върху военно-полицейския апарат на България. Докато при Милеви скали битката се води, текат усилени преговори между кабинета и командването на Народоосвободителната въстаническа армия за предаване на властта. Днес на върха е издигнат голям паметник на 12-те партизански жертви, а на паметната плоча са изброени имената на загиналите: Методи Тасев Шатаров – Панайот, Атанас Тодоров Воденичаров – Дински, Атанас Георгиев Мавриков – Альоша, Иван Георгиев Мавриков – Бенковски, Иван Атанасов Бандаков – Кочо, Никола Иванов Алексиев /Боянов/, Никола Иванов Бандаков – Страхил, Симеон /Сюлейман/ Минчев Фисински, Тодор Николов Пухалев, Тодор Георгиев Пухалев, Христо Петров Дрънков – Караджа и Христо Петров Боянов.

Паметникът на връх Милеви скали

Детелина Мирчева Минчева-Саня от пазарджишкото с. Черногорово, остава завинаги 15-годишна - тя загива малко преди 9 септември 1944 г. Била е най-малката партизанка от четата „Кочо Честименски“ на отряд „Ангел Кънчев“ и остава в партизанския летопис като „Момичето с отрязаните плитки”. Детелина е ученичка в Земеделското училище в Пазарджик и отива заедно с двете си по-големи сестри в Балкана. Загива като героиня в сражение.

Сражението при Милеви скали отдавна е влязло в партизанския епос

Първият командир на отряд "Ангел Кънчев" Асен Бонев роден на 18 юни 1906 г. в с. Варвара, Пазарджишко. Става член на на БКМС (1920). На 17-годишна възраст участва в Септемврийското въстание (1923). Арестуван, но е освободен поради непълнолетие. Отбива редовна военна служба в XXVII Чепински пехотен полк (1924 – 1926). Член е на БКП и секретар на Варварската организация от 1927 г. Осъден по ЗЗД на 1 година затвор и амнистиран (1937). Става член на бойна група от съпротивата. Арестуван е в края на 1942 г. Преминава в нелегалност след нов арест на 3 април 1943 г. избира пътя на партизанската борба. Участва в можество бойни акции включително и в Битката при Милеви скали. След 9 септември 1944 г. от отряд "Ангел Кънчев" е сформирана ІІІ-а партизанска рота, която участва в първата фаза на войната срещу Германия - там се сражава като доброволец и Асен Бонев.

Политзатворници комунисти в Пазарджишкия затвор, 1943 г.

Организаторът и командир на четата „Кочо Чистеменски“ (1942) към отряда "Ангел Кънчев" Костадин Димитров Старев (Клим) е роден на 30 декември 1919 г. в Мало Конаре, Пазарджишко. Като ученик е активен член на РМС, става секретар на РМС в родното си село. Излиза в нелегалност и като партизанин е приет за член на БРП (к). На 15 февруари 1944 г. четите „Кочо Честименски“ и „Стефан Караджа“ са блокирани от армейски подразделения на средногорския връх Еледжик. В осемчасов бой загиват 22 партизани, сред които е и Костадин Старев - тогава той е само на 24 години.

Манастирът "Св.св. Петър и Павел" над село Баткун

Ето съвсем накратко хронология на действията на пазарджишките партизани през зимата на 1944 г.: "Въпреки че има заповед за блокади и претърсвания, партизаните решават да влязат в с. Виноградец на 8 януари 1944 г. с помощта на бойните групи от околните села. В читалището има вечеринка, салонът е пълен с младежи. Във Виноградец партизаните запалват архивите и повреждат телефонния номератор. След това се изтеглят с песен. Властта се раздвижва - следват блокади, засади, арести. Но след влизането във Виноградец идва нова акция - избран е манастирът "Св. Св. Петър и Павел" над с. Баткун. Има нови войскови части в Сараньово (Септември), в Белово, а в селата са усилени патрулните групи. Определят се награди в по-голям размер за убитите и заловени партизани. Това пише в документ от 25 януари 1944 г., изпратен до командира на дивизията в Пловдив. Акцията в манастира се провежда на 28 януари 1944 г. Преди боя на Еледжик се разиграва жестока драма в "медицинската землянка" на партизаните. Тя е открита чрез предателство от любопитен козар. Той издава землянката с тримата партизани. Полицията я обгражда и при боя е убит Никола Радков. Раненият в крака Георги Цветанов е неподвижен и заедно с Никола Серев са заловени. В акцията, проведена на 1 февруари, са участвали 60 полицая, 120 войници от 27-и пехотен полк и 25 мобилизирани цивилни. Блокирани са пътища претърсват се местности - между 31 януари и 2 февруари са убити 6 партизани. След акциите и загубите бойците от чета "Кочо Честименски" и чета "Стефан Караджа" се насочват към Еледжик. До скалата "Новаковец" са изкопани 2 землянки. Тук е и командването на зоната. В землянките е тясно, задушно, но кипи политически живот. Политкомисарят Любен Шкодров издава вестник "Четнически глас".

В пазарджишкото село Величково са изгорени 10 къщи на партизани и ятаци

На 8 срещу 9 февруари полиция и войска блокират с. Величково. Арестувани са стотина човека, из селото се носят писъци и кучешки лай. Както пише един очевидец: "Величково гори и пищи". Гори, защото са запалени 10 къщи на нелегални и ятаци. Пищи, защото са убити 16 души, някои заровени полумъртви. На 14 февруари пищи и гори и с. Карабунар. Арестувани са около 80 души в училището. Изгорени са 5 къщи и са убити братята Илия и Любен Хамалски.

(Следва)

Очаквайте в следващата част от поредицата:

В боя под връх Еледжик загиват 22 народни бойци от Пазарджишко