nabore.bg

Най-популярният народен боец Александър Пипонков- Чапай става известен от кинохрониката, месец след победата на 9 септември загива

Отрупан с  цветя Александър Пипонков влиза в освободеното Белово (кадър от кинохрониката)

(Продължение)

ПАРТИЗАНСКИЯТ ОТРЯД „АНГЕЛ КЪНЧЕВ“ е подразделение на Трета Пазарджишка въстаническа оперативна зона на НОВА в периода 1941 – 1944 г. Действа в района на Западните Родопи. Първата въоръжена група в района се образува през август 1941 г. до село Варвара, Пазарджишко. Тя прераства в чета през юли 1942 г. и приема името „Кочо Честименски“. Командир на четата е Костадин Старев, заменен след гибелта му от Александър Пипонков. Политкомисар е Георги Перустийски, заменен след гибелта му от Димитър Караиванов. На 22 декември 1943 г. четата прекъсва железопътната линия между Пазарджик и Чепино (днешен Велинград). През януари 1944 г. партизаните от четата водят бой с полицейски потрул при с. Ветрен дол. Превземат за кратко на 8 януари 1944 г. с. Виноградец и организират в него събрание в подкрепа на ОФ. Овладяват Баткунския манастир и водят престрелка с полицейско подразделение при с. Малко Бельово.

Пипонков (седналият в средата) сред ремсисти от гара Белово, 1944 г.

През юни 1944 г. четата "Кочо Честименски" се преобразува в партизански отряд „Ангел Кънчев“. Командир на отряда е Асен Бонев, политкомисар Иван Стойнов. На 18 август същата година, заедно с партизани от партизански отряд „Панайот Волов“ и партизанска бригада „Чепинец“ завзема с. Варвара и с. Симеоновец. Отряд "Ангел Кънчев" участва в голямото сражение с войска и жандармерия при връх Милеви скали на 4 септември 1944 г. На 9 септември 1944 г. отрядът завзема властта в град Белово и село Сараньово (днес град Септември).

Партизани от четата "Кочо Честименски", първият отляво е Чапай  

Образът на партизанина Александър Иванов Пипонков-Чапай от отряда "Ангел Кънчев" несъмнено е най-популярния сред българският народ. На 9 септември 1944 г. начело на партизанската колона Александър Пипонков слиза в Белово и завзема властта. С вдигната ръка и развято червено знаме той е възторжено приветстван от насъбралото се местно население. Събитието влиза в българската кинохроника и по този начин той остава в историята.

Капитан Александър Пипонков преди заминаването му на фронта

Пипонков е роден на 8 август 1920 г. в село Дъбравите, Пазарджишко. Малкият Сандо, както го наричат близките, расте буйно, весело и ученолюбиво момче. Той е най-голямото от петте деца на Иван и Гроздена Пипонкови. Завършва начално образование в родното си село, Александър продължава обучението си в гара Белово. Скоро е принуден да напусне училище, за да помага в изхранването на семейството си. Започва да работи на 14 години през 1934 г. във фабриките „Сампа” и „Родопи” в Белово, а по-късно и в предприятията в Кричим, Пещера и Девин. През 1925 година в гара Белово е приет за член на Работническия младежки съюз.

Чапай (вляво) и Тодор Паничаров преди заминаването им на фронта, септември 1944 г.

Александър Пипонков става инициатор за създаване на ремсова организация и за основаване на читалище в родното си село. Чрез самодейните състави, в които взема активно участие, той успява да сплоти прогресивната младеж. Начело е и на организираната акция в селото против създаването на младежка организация "Бранник". По време на Соболевата акция се изявява, като пламенен организатор и смел защитник на дружбата между българския и съветския народи. В артилерийския дивизион в Станимака /Асеновград/, където отбива военната си служба, създава нелегална ремсова организация и е избран за неин секретар. След уволняването си от армията Александър Пипонков отново е в челните редици на класовата борба. Избран е за член на Българската работническа партия/ комунисти/. Дейността му не остава незабелязана от полицията. Няколко пъти е арестуван от полицията. На 18 април 1943 г. преминава в нелегалност и става партизанин. Същото прави и неговият брат Иван Пипонков.

Изпращане на 27 пехотен чепински полк за участие в Отечествената война

Александър Пипонков приема партизанското име Чапай, а брат му приема името Теренти. През есента на 1943 година той е избран за командир на отделение в партизанската чета “Кочо Честименски” на отряд "Ангел Кънчев”. В неравния бой на връх Еледжик на 15 февруари 1944 година загива брат му. Въпреки тежката загуба Чапай намира сили и успява да спаси оцелелите партизани, сред които и командира на Въстаническата оперативна зона Методи Шатаров и политкомисаря Стоян Попов. През април 1944 г. , след смъртта на Костадин Старев е избран за командир на четата, заради изключителната си смелост, добрата военна подготовка и високите си морални и политически качества. Участва, като доброволец в първия период от заключителния етап на Втората световна война, когато България става част от антихитлеристката коалиция и се изправя срещу довчерашния си съюзник - нацистка Германия 1944-1945 г. Назначен е за командир на взвод в 27-ми пехотен Чепински полк и е произведен в звание капитан. Загива геройски на 10 октомври 1944 г. при атаката на силно укрепения връх Петралица, Кумановско, Сърбия. В Белово му е издигнат величествен паметник. Автор на паметника е проф. Илия Илиев, който е пресъздал Чапай с вдигната в юмрук ръка. Върху стената зад паметника са издълбани имената на загиналите антифашисти от Беловския край и редове от стихотворение на поета Димитър Методиев, лауреат на Димитровска награда, също партизанин от Пазарджишко.

Днес в с. Дъбравите почитат своя съселянин герой

Eпичните кинокадри от възторженото посрещане на партизанския командир Чапай на 9 септември 1944 г. в Белово са едва минута и половина. Те са без звук и само по отворените уста на хората можем да си представяме колко възторжени са били виковете "ура". А по пушека от пушките - колко силни гърмежите. На тези кадри Чапай сякаш се появява изневиделица и също така изведнъж изчезва. Тези кадри стават символ на  всенародната антифашистка борба и победата. Фабричният работник Александър Пипонков, станал партизанин под името Чапай, влиза в обектива на кинокамерата абсолютно случайно. В началото на септември 1944 г. в Белово пристига екип начело с режисьора Борис Борозанов, който снима игралния филм "Росица", сантиментална история за любовта...Този филм така и остава незавършен. Когато на 9 септември партизаните слизат в градчето, Борозанов пръв се усеща, че това събитие трябва да бъде запечатано за поколенията, и нарежда на оператора си Георги Парлапанов да включи камерата.

В Белово има училище "Александър Пипонков-Чапай"

Първоначално Чапай се стряска от нея, може би я мисли за някакво оръжие, разказва синът на Борис Борозанов - Борислав. После обаче с удоволствие се съгласява да повтори прегръдките и целувките със сестра си специално за снимките. Основната заслуга за кадрите с Чапай е на Кирил Петров, един от първите наши филмови продуценти. На 8 септември Петров научава от кмета на Белово, че партизаните слизат от планината - професионалният хъс го кара да намери снимачния екип и да го доведе на гарата. Георги Парлапанов и помощникът му Александър Вълчев снимат с две малки камери, в които има по 15-20 м лента. Затова и кадрите са съвсем кратки. Когато обаче сестрата на Чапай го прегръща и целува, тълпата избутва Парлапанов и той пропуска момента. "Бай Киро, не можах да го снимам това", извиква операторът. Тогава Кирил Петров отива при Чапай и го моли да повтори прегръдката, за да я заснемат.

(Следва)

Очаквайте в следващата част на поредицата:

В боя при връх Милеви скали в Западните Родопи 200 народни бойци се сражават срещу 2000 войници