nabore.bg

Командирът на съпротивата във Варненско Ламбо Теолов след  1966 г. бил в опозиция срещу Живков – наказали го, като го изпратили посланик в Рим

Паметен лист за подвига на Гроздьо Желев и другарите му

(Продължение)

Партизанинът Гроздьо Желев (Корубов ) също влиза в състава на варненския отряд  „Васил Левски”.  Той е е роден е на 22 ноември 1914 г. в село Султанци. Баща му е убит в Първата световна война. През 1924г. семейството се преселва в с.Раковец, където Гроздьо завършва основно   образование.  После учи в и Габровското практическо училище. През 1932 г. влиза в редовете на РМС и развива активна дейност сред младежта. За прогресивна дейност е подгонен от полицията и изключен от училище. Завръща се в с.Раковец и започва да работи като машинист по мелници и вършачки. Тук Гроздьо заработва с още по-голяма енергия сред селската младеж и скоро става неин признат организатор и ръководител в този край. Под негово ръководство се създават ремсови и младежки кооперативни групи.След провал през 1942 г.

Гроздьо Желев

Гроздьо Желев заедно с други негови другари, минава в нелегалност и образува партизанска чета "Народна дума" към варненския приморски отряд „Васил Левски”, като става  неин командир. На 3 февруари 1943 г. бункерът в който зимува четата е разкрит от полицаите. След 15-часово сражение партизаните успяват да се измъкнат от обкръжението.

Преследван от полицията и жандармерията, на 9 февруари 1943г. край с. Аврен пада убит смелият 29-годишен партизански командир Гроздьо Желев.  На негово име е наречено село Гроздьово, а също така и хижата "Гроздьо Желев" се разполага в местността Сухия припек, в близост до границите на ловно стопанство "Шерба". Тя се намира в местността, където е загинал Гроздьо и затова е известна още с наименованието хижа "Бункера".

Пантеонът във Варна за жертвите на фашизма

Командир на Десета варненска въстаническа оперативна зона на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) е Ламбо Теолов, който след победата е дипломат, функционер от БКП и офицер от БНА. Теолов е роден на 13 май 1913 година във варненското село Белоградец. Произхожда от бедно селско семейство. Завършва ВИИ „Карл Маркс” (сега УНСС) в София. Член е на БРП (т.с.) от 1937 г. и като такъв е секретар на Провадийския околийски комитет (1941). Секретар е на Окръжния комитет на РМС във Варна (1942), секретар на ОК на БРП (т.с.) в периода 1942 – 1944 г. и политзатворник. В партизанското движение, Теолов е организатор във Варненско. Излиза в нелегалност и се присъединява към местния отряд „Васил Левски“.

Снимка от посрещането на Юрий Гагарин във Варна, на 26 май 1961 г. Вдясно от Гагарин (прав с каскет и бял шлифер) е тогавашният първи секретар на ОК на БКП във Варна Ламбо Теолов.

След 9 септември 1944 г. Теолов няколко години е първи секретар на ОК на БРП (к.) – Варна (1943 – 1949). Между 1957 – 1963 е първи секретар на ГК на БКП. Заема и държавни длъжности: генерален директор на „Хидрострой“, първи заместник-министър на електрификацията, първи заместник-министър на транспорта, и завеждащ отдел „Транспорт и съобщения“ при ЦК на БКП (1963 – 1966).

Факсимиле от книгата за Ламбо Теолов "Винаги във времето". Юрий Гагарин засажда първото дръвче в Алеята на космонавтите във Варна. Вторият отдясно наляво е Ламбо Теолов.

Член е на ЦК на БКП (в периода 1943 – 1966) и е един от участниците във вътрешнопартийната опозиция на Тодор Живков. След 1966 г. не е избиран в ръководни органи на БКП. Бил е народен представител в III Народно събрание, бил е посланик в Рим (1966 – 1970). Последната му длъжност  е представител на НРБ в СИВ. Лабо Теолов умира през 2007 г. в България. През 2005 г. в печат излиза книга за Ламбо Теолов озаглавена „Винаги във времето“.

Ветеранът на "Балкантурист" Петър Дойчев оставя ценни спомени на Ламбо Теолов

Един от ветераните на „Балкантурист” Петър Дойчев разказва за първите стъпки на родния международен туризъм и любопитната роля, която изиграл в този отрасъл Ламбо Теолов, тогава първи секретар на ОК на БКП във Варна:  „В края на 50-те години в първите черноморски хотели на „Балкантурист” дойдоха туристи от Швеция и Финландия. Всичко беше добре, но шведите се сърдеха основателно, че няма тоалетна хартия в хотела,  карахме на вестници. Заминават си чужденците и на тръгване един от финландската група ми казва: „Ще ти изпратим подарък“. И получавам от тях 3 кашона тоалетна хартия. На поредното партийно събрание става партийният секретар на „Балкантурист” във Варна и започва да говори с назидателен тон: „Другари, между нас има един враг. Всички се борим да печелим валута за народната република, а той я прахосва за какво мислите? Да доставя тоалетна хартия! Долу мазетата на хотелите са пълни с вестници. Вместо да нареди на персонала си да ги реже за тоалета, той доставя тоалетна хартия срещу валута. Представете си какво разточителство! Това е вражеска дейност! Предлагам да гласуваме да го уволним”.

Книгата със спомени за Ламбо Теолов "Винаги във времето"

По едно време някой от събранието се обажда: „Кой е тоя бе?“, а партийният секретар отговаря: „Петър Дойчев“. Седя аз и се чудя какво става. Всички ме погледнаха – повечето със съжаление. Настана една тишина – муха да бръмне, ще се чуе. Станах аз и казвам: „Моля да ме освободите от събранието“. Но първият секретар на града – Ламбо Теолов (той също присъства), реагира: „Седни си на мястото!“ И като взе думата Теолов, така го нареди оня… Казва му: „Аз ли те изпратих тук за партиен секретар? Какво си въобразявате вие? Защо не сте казали досега, че така се излагаме пред всички гости? Може ли такова нещо? Ти културен човек ли си? Да не искаш да се върнем в горите и с листа да се бършем? Утре те искам в 8 часа в кабинета си“. И онзи повече не го видях. А на мен Ламбо Теолов ми казва: „Ами ти, бе? Как може веднага да ставаш и да напускаш събранието? Я кажи тук сега пред всички – давал ли си валута?“ Казвам му, че не съм – това е знак на благодарност от групата от Финландия. Подарък на обекта, защото видяха, че нямаме тоалетна хартия. А беряхме голям срам. Всички чехи, поляци и др., като изпращаха туристи в България, казваха им – вземете си и тоалетна хартия. И те си носеха. Като си тръгваха, оставяха ми, каквото им е останало и аз я разпределях. Дори се носеше слух, че влизали да я крадат. Ето, на такова положение сме били.”

Ветераните от „Балкантурист” си спомнят, че след този скандал тоалетната хартия (родно производство!) се появила и в българските хотели.    

Ламбо Теолов, като варненски ръководител има и пряко отношение към един от символите на града – Пантеона на загиналите борци против фашизма и капитализма в периода 1923-1944 г. Основите на паметника са положени, през 1945 г. - на могилата Турна тепе била изградена Братска могила, в която били положени костите на загиналите антифашисти. Тогава близките на героите положили там малки сандъчета с останките на убитите. Десет години по-късно било решено да се преместят намиращите се тогава на мястото на Пантеона католически гробища и паметник на френските войници, починали от холера по време на Кримската война. А там, в нов паметник, да бъдат преместени костите от Братската могила. През 1958 г, всички сегменти, тежащи над 30 тона, били монтирани. Насадени били цветя около Пантеона и на 7 септември 1958 г, без много шум сандъчетата с кости на бойците от Братската могила на Турна тепе били преместени в новата гробница. Преломен момент в историята на изграждането на Пантеона са заседания на ОК на партията, в която Ламбо Теолов и съпругата му Милка Пеева изказват мнение за недостатъчната внушителност на този паметник. Скоро било взето решение за премахване на каменния венец. Новата композиция включвала фигурата на двама партизани, единият от който е ранен, а другият продължава битката. Върху самата костница, върху 7 каменни релефа, са изобразени различни сцени от съпротивата. На 6 ноември 1959 г. варненският Пантеон бил открит. Станало традиция младоженците да поднасят цветя и да се снимат за спомен пред мемориала. През 1995 г. костите са изнесени и дадени на близките на покойниците да бъдат погребани.

На историческия априлски пленум на ЦК на БКП през 1956 г.Тодор Живков развенчава Вълко Червенков и предлага министър председател да стане Антон Югов. На пленума бившият партизанин Ламбо Теолов, тогава член на ЦК разказва за една среща на цялото българско Политбюро със Сталин. На срещата и вечерята след това при всеки тост Сталин се обръщал към Антон Югов и казвал: „Ние с др. Антон Югов сме националисти”. Теолов двусмислено казва: „Това беше, така да се каже, подсказване, че трябва да се огледа кой е др. Югов, макар че нашата партия знае др. Югов не от вчера...”   

(Следва)