nabore.bg

Командирът на приморския отряд "Васил Левски" Андрей Премянов е син на войвода на чета от Преображенското въстание

Партизанката инж. Дана Мураданларска е дъщеря на знаменосец от четите в Македония. Пенсионира се като директор на ЗММ-София

(Продължение)

Сред приморските партизани от отряд "Васил Левски" е била и Дана Илиева Мураданларска. Родена е като Йорданка Гершанова на 10 април 1916 г. в костурското българско село Въмбел, Гърция. Баща ѝ Илия Гершанов е знаменосец в трета чета на войводата Васил Чекаларов. След края на Първата световна война бащата на Дана емигрира в Канада. В 1927 година не му е позволено да се върне в селото си и той се установява във Варна, където скоро идва и останалата част на семейството му без една дъщеря. Йорданка става член на РМС през 1931 г. и член на БКП от 1936 г. В периода 1938 – 1940 г. е член на ОК на БКП – Варна. В 1936 година е арестувана и осъдена на три години затвор. В 1938 година е освободена след обща амнистия. Жени се за комуниста Стоян Мураданларски.През 1941 г. е арестувана с мъжа си. След процес Дана получава 15 години затвор за нелегална дейност, а Стоян Мураданларски - доживотен затвор. По-късно присъдата на Стоян е променена на смъртна и той е обесен на 3 март 1944 г. като съветски шпионин. Дана е освободена през лятото на 1944 г. и се присъединява към партизаните. След 9 септември 1944 г. тя завършва висше образование – машинно инженерство. Работила е  в ЦС на профсъюзите в периода 1949 – 1957 г.а след това работи в Завода за металорежещи машини – София където е директор до пенсионирането си. Дана Мураданларска е написала спомени за периода от 1937 до 1944 г. под заглавие „Разкажи на детето”. Умира през 1992 г. в София.

Книгата със спомени на партизанския командир Андрей Премянов

След смъртта на Георги Петлешев командир на отряда "Васил Левски" (Варна) става Андрей Премянов. Той е роден във Варна на 15 август 1922 г. Произхожда от семейството на бежанци от Източна Тракия. Баща му е от Лозенград. По време на Преображенското въстание 1903 г. Премянов-старши е войвода на чета. Андрей Премянов влиза в БРП през 1940 г. След 9 септември 1944 г. е изпратен във Военното училище. Участва във войната срещу Германия като доброволец-боен командир. След края на войната завършва вечерна гимназия в Бургас. Служи в БНА (1945 – 1965). Премянов завършва Генералщабната академия „Михаил Фрунзе” и Висшия институт „Феликс Дзерджински” в Москва. Командир е на военно поделение „Шипка“ във Варна, на граничните отряди в Момчилград и Бургас. Автор на мемоарната книга „Пътят“. Една от главните улици в Бяла (Варненско) е кръстена на Андрей Премянов. Родство. Той е баща на известният политик от БСП Красимир Премянов, който днес е шеф на Съюза на трекийските дружества. Ето какво разказва днес Премянов-син за своя баща партизански командир: "Освен партизанин, баща ми беше и доброволец на фронта по време на заключителния етап на Втората световна война, което предопредели израстването ми в среда, трайно свързана с лявата идея и антифашизма. По-късно той беше и командир в Гранични войски... Баща ми беше добър човек и патриот, който обичаше да помага на хората. Но строг и взискателен към децата си. Той има безспорен принос за формирането ми като личност и за възпитаването на качества като ред, дисциплина, отговорност, трудолюбие, чувство за социална справедливост..."

С ордените "За народна свобода 1941-1944" и "9 септември 1944 г. бяха най-често награждавани бившите партизани 

В състава на варненския партизански отряд се сражава и роденият на 1 септември 1919 г. в бургаското село (днес град) Каблешково Михаил Дойчев.  През 1937 г. той става член на РМС, а от 1940 г. и на БКП. Секретар е на организацията в родното си село. Участва в организирането на комунистически и ремсови ядра в 24-ти пехотен полк. През 1942 г. е осъден на доживотен затвор, а на следващата година избягва. Става партизанин и командир на камчийската чета. Политически комисар е на партизански отряд „Народен юмрук“ (април 1944). След разбиването на отряда на 20 юни 1944 г. е политкомисар на варненския отряд „Васил Левски“ (юли 1944). След 9 септември 1944 г. Дойчев работи в Областния комитет на БКП в Бургас. Там завежда военния отдел. През 1947 г. завършва едногодишна партийна школа. Назначен е като офицер в армията. От 1950 до 1951 г. е директор на мина „Черно море“. Между 1951 и 1957 г. е директор на мина „Георги Димитров“ в Перник. В периода 1957 – 1965 е директор на Металургичния завод "Ленин" в Перник. От 1962 до 1965 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. През 1962 г. е обявен за герой на социалистическия труд на България. Награждаван е два ордена „Георги Димитров“, с орден „Народна свобода 1941 – 1944 г.“, орден „9 септември 1944 г.“ и орден „Червено знаме на труда“. Михаил Дойчев умира през 1965 г. в Перник.

Партизанинът Кольо Кънев е роден на 11 февруари 1915 г. в добричкото село Кабасакал. През 1933 г. се включва в Добруджанската революционна организация. На следващата година става член на Румънския комунистически младежки съюз. Член е на БКП от 1940 г. След това е секретар на Областния комитет на БКП в Добрич и негов сътрудник. От май 1944 г. вече е партизанин и командир на чета „Велико Маринов“ в отряд „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. е последователно първи секретар на Градския и на Околийския комитети на БКП в Добрич. Бил е член на Бюрото на Окръжния комитет на БКП в Добрич и председател на Окръжния комитет на борците против фашизма и капитализма. Освен това е председател на Окръжната контролно-ревизионна комисия. През 1976 г. е избран за член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП. Награждаван е с орден „Георги Димитров“. Бил е народен представител в четири парламента - V НС,  VI НС и VII НС.   

Тодор Живков на среща с ръководителите на Държавна сигурност. Генерал Тодор Радулов е вторият отдясно

Тодор Радулов, който е роден през 1926 г. във варненското село Таптък. е партизанин в Приморски партизански отряд „Васил Левски“. От 1951 г. той е следовател в Държавна сигурност. Между 1965 и 1973 г. е ръководител на Следствения отдел в ДС, където израства до чин генерал лейтенант. В периода 1973 – 1989 г. е заместник-завеждащ на отдел „Военен“ при ЦК на БКП. През 1992 г. издава мемоари „Гувернантките на властта“. Умира през 2000 г. (на 74-годишна възраст).

(Следва)

Очаквайте в следващата част на поредицата:

Командирът на съпротивата във Варненско Ламбо Теолов след  1966 г. бил в опозиция срещу Живков – наказали го, като го изпратили посланик в Рим