nabore.bg

Бъдещият първи зам. министър на МВР генерал Демир Борачев, завършва духовната семинария и съветската Генерал-щабна академия "Ворошилов", два пъти го осъждат на смърт

Генерал полковник Демир Борачев

(Продължение)

На 8 май 1944 г. от обединените Камчийска партизанска чета и Първа варненска чета се образува Варненският партизански отряд "Васил Левски". Първи негов командир е Атанас Александров-Герчо. Той е роден на 6 август 1917 г. в с. Крумово, Варненско. Още като ученик става член на РМС. През 1941 г. е член на бойна група на БКП. От края на 1942 г. вече е партизанин. Герчо заедно с партизаните Жечка Карамфилова и Стефан Странджата, гонени от фашистите, заедно са се укривали от полицията. Александров загива в сражение на 13 август 1944 година близо до царския развъдник на елени „Шерба" - тогава е само на 27 години.

Атанас Александров-Герчо. Днес в родното му село Крумово има негов паметник  

Сред партизаните от отряд "Васил Левски" (Варна) е и Васил Николов Богданов, бъдещ дипломат и депутат в състава на четири парламента - II НС, III НС, IV НС и V НС. Той е роден на 29 октомври 1913 г. в сливенското село Ичера в семейството на пощенски служител. Завършва прогимназия в родното си село, а след това записва да учи зъботехника в Бургас. От 1930 г. работи като зъботехник в Айтос, където същата година става член на РМС. Дейността му е разкрита от полицията и е арестуван, а впоследствие изпратен в родното си село. След военната си служба постъпва в жп депото в Бургас. През 1939 г. става член на БКП. От 1939 до 1941 г. е член на ОК на РМС в Бургас. През юни 1943 г. става партизанин в четата „Съби Димитров“. Същата година е осъден задочно на смърт. Васил Богданов е сред основателите на партизански отряд „Народен юмрук“. В отряда е командир на чета. След обединяването му с Варненския партизански отряд „Васил Левски“ е пак командир на чета. След 9 септември 1944 г. става първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Бургас. От 4 март 1954 г. до 2 юни 1958 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 4 юни 1958 г. до 2 април 1976 г. е член на ЦК на БКП. Бил е посланик на България в Унгария. Работи след това в Министерството на външните работи. С указ № 3227 от 28 октомври 1983 г. е обявен за герой на социалистическия труд. Носител е на ордените „Народна република България“, "Народна свобода 1941 – 1944 г.“, „9 септември 1944 г.“ и „Георги Димитров“ (два пъти).

След 1945 г. започва да излиза вестник "Народна борба", орган на Съюза на бойците против фашизма

Един от създателите на отряда "Васил Левски" е Демир Борачев. След победата той е известен висш офицер, израства до чин генерал полковник. Познат е и с прозвището Чичо. Роден е през 1910 г. в с. Николаевка, Варненско. Като ученик е активен член на Работническия младежки съюз от 1928 г. Член на БКП от 1931 г. Студент в Шуменския учителски институт (1931 – 1933) и секретар на институтската организация на Българския общ народен студентски съюз. Секретар е на окръжния комитет на Добруджанския младежки съюз и на окръжния комитет на Добруджанската революционна организация. Арестуван е през май 1933 г. По процеса срещу шуменската военна конспирация е осъден на смърт по Закона за защита на държавата. Присъдата му е заменена със затвор. Освобождават го през май 1941 г. След освобождаването му от затвора е секретар на варненския селски партиен район на БКП, а след 22 юни 1941 г. като нелегален е член на военната комисия при окръжния комитет на БКП. Демир Борачев е партизанин от май 1942 г. в чета „Народна дума“ (командир и политкомисар) в Коджа Балкан. От 1942 г. е член на окръжния комитет на БКП и ръководи създаването на партизански отряд „Васил Левски“ (Варна). От юли 1943 г. до 9 септември 1944 г. е политкомисар на Десета варненска въстаническа оперативна зона на НОВА. Два пъти задочно е осъждан на смърт. След 9 септември 1944 г. година е член на Бюрото на окръжния и област­ния комитети на БКП и на областния комитет на ОФ, началник във Варненски окръг на новосъздадените Народна гвардия и Народна милиция. По решение на ЦК на БКП участва в първия период на Отечествена война (1944 – 1945) като помощник-командир на IV-а Преславска пехотна дивизия. Награден е с два ордена „За храброст“. След отзоваване от фронта, от 1945 г. отново е на партийна работа във Варна. Става кадрови военен. Завършил е Висшите академични кур­сове „Выстрел“ и Висшата академия на Генералния щаб на Съветската армия „К. Е. Ворошилов“ в СССР. Преминава през всички командни длъжности в БНА - командир на полк, седма мотострелкова дивизия (1949 – 1953), корпус (1953), командващ Втора армия в Пловдив. Заместник-началник на Генералния щаб (1955). По-късно завежда отдел „Административни органи“ на ЦК на БКП (1956 – 1960). Бил е заместник и първи заместник-министър на вътрешните работи (1960 – 1973). Кандидат-член (от 1958) и член (от 1962) на ЦК на БКП до 1990 г. Той е единственият български генерал, който завършва пълния курс на Софийската духовна семинария. От 1973 г. е заместник-председател на Националния съвет на ОФ - остава на този пост 14 години. След пенсиониране работи в Българския ловно-рибарски съюз. Избиран е за народен представител в петото, шестото, седмото и осмото Народни събрания. Пенсиира се в БНА със званието генерал-полковник. Има много награди: орден „За народна свобода 1941 – 1944 г.“, орден „Червено знаме“, орден „За храброст“, орден „Девети септември – 1944 г.“,орден "Георги Димитров (четири пъти), орден "Народна република България (два пъти), както и съветските ордени „Красная звезда“ и "Красное знамя“. Борачев става и „Герой на социалистическия труд“.

Биографичен очерк за Жечка Карамфилова

Политкомисарката на Приморския варненски отряд Жечка Карамфилова е родена на 26 ноември 1919 г. в с. Джеферли (с. Кичево), Варненско. Член е  на РМС от 1940. Загива в сражение през август 1944 г. при село Бърдарево, пронизана от куршума на фелдфебела Димитър Харалампиев – старши стражар от Шуменското полицейско управление. Тогава е едва 24-годишна.

Корабът "Жечка Карамфилова"

По-късно нейното име е дадено на футболно игрище във Варна, а на 20 октомври 1948 г. тържествено е пуснат на вода малкият пътнически кораб "Жечка Карамфилова", построен в Държавната корабостроителница - Варна. Той е с дължина 20,50 м, широчина - 5,00 м, височина на борда 2,20 м и с брутна вместимост - 54,76 т. Екипажът му е от 5 души. Той е в състава на Параходство БМФ до 1981 г., а после е преустроен за експлоатация от Дирекцията за поддържането на чистотата на морските води. Корабът „Жечка Карамфилова“ е събирач на твърди отпадъци, а после става риболовен кораб под името „Славино“.

(Следва)

 Очаквайте в следващата част на поредицата:

Командирът на приморския отряд "Васил Левски" Андрей Премянов е син на войвода на чета от Преображенското въстание