nabore.bg

29-годишният Георги Петлешев от Аксаково е командир на първата варненска народна чета, убиват го през 1942 г.

На 9 септември 1944 г. част от приморските партизани влизат и в Бургас

(Продължение)

ПРИМОРСКИЯТ ПАРТИЗАНСКИ ОТРЯД „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“  е познат и под името партизански отряд „Васил Левски“ (Варна). Той е подразделение на Десета варненска въстаническа оперативна зона на НОВА в периода 1941 – 1944 година. Действа в района на долното течение на река Камчия. Първата партизанска група във Варненско е формирана през декември 1941 г. в Батовската гора. Командир на групата е Георги Петлешев.

Мемоарната книга на Андрей Премянов "Пътят". Като един от командирите на Приморския отряд в нея той разказва за акциите на партизаните през 1943 и 1944 година.

На 4 май 1942 г. народните бойци водят тежък бой при с. Водица, при който загиват трима партизани. В южния район на Варненско се създава Камчийската партизанска група „Народна дума“. През лятото на 1943 г. се създават Варненската и Камчийската чета. Те провеждат акции в с. Николаевка и с. Новаково. На 8 май 1944 г. Камчийската чета и Първа варненска чета се обединяват в отряд „Васил Левски“. Командир на отряда е Атанас Александров, заменен след гибелта му от Андрей Премянов, политкомисар Жечка Карамфилова. 

Варненци разбиват вратите на окръжния затвор, за да освободят политзатворниците, 7 септември 1944 г. Снимка от сайта "Изгубената България"

Във Варненския затвор комунистите са правили две свои ръкописни издания

Затворници от килия №99 на Варненския затвор. Снимката е направена след освобождаването им.

На 20 юли 1944 г. отряд "Васил Левски" атакува германска телефонна работилница, обслужваща Източна Стара планина, унищожава германска подвижна радиостанция между с. Баня и Поморие. През август, воден от командира Атанас Александров, провежда акции в мелницата на с. Рудник, с. Бяла), с. Раковец (днешно Гроздьово), край река Плоска до с. Сини вир.

Общо Приморският отряд "Васил Левски" извършва 18 бойни акции. В средата на август 1944 г. войскови и жандармерийски части блокират цяла Източна Стара планина. На 18 август отрядът води тежко сражение при партизанския лагер над с. Долни чифлик и излиза от блокадата. В първите дни на септември 1944 г. отрядът завзема населени места в Източна Стара планина. На 9 септември 1944 с помощта на Червената армия установява властта на ОФ във Варна и Бургас.

Паметник на първият командир на варненските партизани Георги Петлешев в Аксаково. Пред него са Сергей Станишев (вляво) и тогавашният шеф на местните социалисти Борислав Гуцанов (вдясно)

Първи командир на варненските партизани е  Георги Петлешев. Той е роден е на 7 април 1913 г. в село Аджемлер (Аксаково). Членувал е в РМС, и е бил секретар на младежката организация между 1932 и 1934 година. Убит е от полицията на 4 май 1942 г. край село Водица. До началото на 90-те години на миналия век варненският квартал "Младост" носи неговото име. За героичната смърт на Георги Петлешев ето какво разказва писателят Никола Радев:

"На 4 май 1942 година, в четири часа подир обяд, за село Водица, Варненско, под командването на капитан Генов поемат два камиона „Додж“, натоварени с войници, един „Щаер“ с тридесет полицаи начело с полицейския комендант Панайотов. Към колоната се присъединява и санитарната линейка на пожарната команда. В нея са агентите Борис Димитров, Иван Райнов, Георги Томов, Атанас Христов, околийският полицейски началник Желязков, капитан Дочко Дочев и още двама негови офицери. Десет минути след пристигането селото е блокирано.

Партизанинът Нанко Недев

Линейката бавно отбива от шосето и спира пред кметството. Водица е събудено и имотно село. От есента на 1941 година то е главното седалище на първата партизанска чета във Варненския край. Четата е от четирима човека: Георги Петлешев – командир, Илия Димитров (Илийката), Нанко Недев и Атанас Александров. И четиримата са млади, но младостта им е опалвана и заяквала по участъци и затвори. В полицейските архиви е останал доклад за акцията. Из него:

„По донесение на секретен сътрудник разбрахме, че в село Водица се крият нелегални комунистически функционери. С цел същите да бъдат заловени, се наложи бързо блокиране на поменатото село.“

Тази акция разкрива нелегалните веднага, двама падат убити, единият после ще бъде обесен, ятакът ще умре от побоя. Секретният сътрудник, ако още е жив, и до днес си остава неразкрит...

Четата е изкарала зимата. Четиримата са кроили планове за действие – само да пукне пролетта, да бъкне гората!... Командирът Георги Петлешев е 29-годишен, с изписани вежди и тънък нос, с мек глас и силно тяло. На четиринадесет години хваща иглата да учи занаят. Иглата често бодва до кръв неопитните пръсти, неправдата наоколо – чувствителното сърце... Само след година участва в стачка, отнася сума бой. На двадесет и една е секретар на Окръжния комитет на РМС. Всъщност секретарството поема от брат си Иван, след като го интернират. Онова, което се поема от брат, не се дава лесно другиму, оцелява. Полицията надушва нещо около него, а наяве не излиза нищо. Затова го въдворяват в родното му село Аксаково. Бащата става помагач в организационната му работа. Щом един баща тръгне по акъла на сина си, значи синът е отишъл далече...

До 90-те години на миналия век варнеският квартал "Младост" носеше името на Георги Петлешков

Аксаково е на десетина километра от Варна. Като излезеш от него, отминеш летището вдясно, Комитовото ханче, след туй гробищата, вече си на пазара пред маслобойната. Бащата няма какво да продава и да купува, но всеки понеделник е на пазар. Там са хората. Онова, което върши синът му, е за тях и става чрез тях... След всяко въдворяване Георги бяга във Варна, но полицията все му надушва дирите. Накрая заминава за Русе. Там среща нелегалния Йордан Лютибродски, става секретар на ремсова организация. Но в организацията се е промъкнал агент-провокатор. Следва арест, мъчения, пак го връщат във Варна. Във Варна отново попада на предател. Това е Атанас Пенчев. Пенчев е едра риба – повлича зад себе си доста хора. Разбира се, и на него няма да му се размине, скоро ще усети стоманената кука в устата си и във вълча нощ на февруари 1935 година ще легне в земята край заснежен синор в началото на Добруджанското плато...

Сред предадените и арестуваните Петлешев е най-опасният.

Показания на Желязка Попова, направени на 17 март 1945 година пред Народния съд в състав: председател Сава Савов, членове – свещеник Димитър Тодоров, Зара Стойкова, Цвета Я. Костова, Кузман Пандов и народен обвинител Гено Гутев:

„Бях арестувана. Четиридесет и седем дни ме държаха в полицията. Свидетелка бях на инквизициите над Георги Петлешев. По нареждане на Добрин Попов, след като Петлешев беше инквизиран няколко вечери подред, дадоха му хамсия. Петлешев отказваше да яде. Добрин Попов нареди да му отворят устата с нож. Разбиха му зъбите, потекоха кърви. Един ден го принудиха да се хвърли от таванския етаж.“

Паметникът на Георги Петлешков в с. Водица

Осъждат Георги Петлешев на десет години. Излежава пет. В затвора е с Христо Михайлов, Владо Тричков, Йордан Ноев, Добри Терпешев, които са в тюрмата още от 1925 г. Дори и да се е колебаел, самото присъствие на тези мъже го е убедило, че връщане назад няма. През 1940 година Петлешев излиза от затвора професионален революционер. След август 1941 г. става секретар на Окръжния комитет на Българската работническа партия във Варна и минава в нелегалност. Шуменският военнополеви съд му издава задочна смъртна присъда.

Митингът на свободата във Варна на 8 септември 1944 година. На балкона на общината са дейци на ОФ, антифашисти и освободени политзатворници

Илия Димитров е с три години по-млад от Петлешев. Цялата 1936 година е в затвора – съден като ятак на разкрита нелегална група от село Енина, Старозагорско, която се подготвяла да емигрира в Съветския съюз. През 1941 г. заминава за София, постъпва в акционерното дружество „Лондон“. Но варненската политическа полиция открива, че именно той е човекът на Окръжния комитет, който работи с циклостила. За да го предупреди да се укрие. Кина Добрева Богданова му изпраща следната телеграма:

„Ще ходя на санаториум в Троян. Не купувай кушетката и не идвай. От Троян ще мина край теб. Левака“.

Телеграмата закъснява. Но и закъснелите телеграми понякога влизат в работа.

 „Дирекция на полицията, отд. Държавна сигурност

Разузнавач 134

30.IV.1941 г., София

До Господина Началника на отделение „А“

Донасям Ви, господин началник, следното: при издирване на лицето Илия Димитров Атанасов, роден град Варна, установих, че работи в акционерно дружество „Лондон“ на улица „Триядица“ 1, а живее от 23 т. м. без адресна карта. При изчакването му да дойде в магазина на 28 т. м. към 11,45 часа се получи телеграма на негово име, която разписа един от собствениците на магазина и ми я предаде. Телеграмата е подадена от някой си „Левака“. От съдържанието на същата телеграма предполагам, че това е съобщение от „Левака“ до Илия Димитров да се укрие.

Разузнавач Б. Буровски.“

В края на 1944 г. във Варна се свиква местния състав на Народния съд. Това е препис на обвинителния акт, изпратен до един от обвиняемите от Варна

Донос от шапкаря Стоян Белята до полицията: „Илия Димитров каза на Драган Стоянов Ганчев от село Изгрев, обущар в дюкяна „Калиманци“, слеодните думи: „Драгане, Германия ще загуби войната срещу Русия.“

Илийката поема пътя за село Водица в голф и шуба, с бяла фланела и подковани обуща. С вярата, че Русия ще победи. Докато Германия загуби войната, ще минат няколко години. Драган, макар и в затвора, ще ги дочака..."

(Следва)

Очаквайте в следващата част на поредицата:

През 1942 г. военният министър генерал Никола Михов получава анонимно писмо от Варненско, в което се пише: "Вие избивате най-верните, най-достойните синове на народа"