nabore.bg

През зимата на 1943/1944 г. правителството мобилизира 100 000 войници, полицаи и жандармеристи, за да разгроми силите на НОВА

Снимка от победата на 9 септември 1944 г.: Партизаните със знака на ОФ, командването се осъществява от Главния щаб на НОВА

(Продължение)

След излизането в Балкана на първите партизански чети и отряди съпротивителното антифашистко движение у нас е организинарано в така наречената Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Тя е нелегална партизанска организация на обединените антифашистки сили в България по време на Втората световна война от март 1943 г. до 9 септември 1944 г. Политическото ръководство на НОВА се осъществява от Политбюро на БРП (к). Ръководи се оперативно от Централната военна комисия на БРП (к) с командир Цвятко Радойнов и членове Христо Михайлов, Боян Българанов, Петър Михайлов, Гочо Грозев, Георги Минчев, Иван Масларов, Димо Дичев. Сътрудници са Антон Иванов, Антон Югов, Петър Богданов, Никола Вапцаров, Антон Попов, Атанас Романов.

Правителственото контраразузнаване разкрива част от членовете и сътрудниците на Централната военна комисия на БРП (к). След съдебен процес по ЗЗД те са осъдени и екзекутирани на 23 и 26 юли 1942 г. Военното ръководство временно се поема от Политбюро на БРП (к). То е възложено на Емил Марков. Формират се нови партизански чети и отряди.

Цвятко Радойнов идва у нас с подводница

Създаването на НОВА е през март 1943 година  - целта е изграждането на единно командване и по-добра координация на действията на нарасналите по брой и числен състав партизански подразделения

след Сталинградската битка.

 Оперативно територията на страната е разделена на 13 въстанически оперативни зони (ВОЗ). Подривните действия във всяка зона се ръководят от командир, заместник-командир, началник на щаба и политически комисар. Те влизат в състава на висшето командване на НОВА. През 1944 година съставът на НОВА достига до 9 бойни единици, провъзгласени за бригади, 35 батальона и отряда, 2 самостоятелни чети, и много бойни групи. В началото на септември 1944 г. е сформирана първата партизанска дивизия.

Численият състав на партизанските формирования е променлив и зависи от броя на заловените и екзекутираните партизани и на новите попълнения. Най-голям е през лятото на 1944 г. За целия период на партизанското движение в България по време на Втората световна война силите на НОВА са от порядъка, както вече стана дума, около 10 000 бойци. Следва да се отчетат и загубите на НОВА, които са 3055 убити в сражение, с изпълнени смъртни присъди, екзекутирани, починали от рани и в затворите 1941 – 1944 г. 

Личната карта на Методи Шаторов - командирът на Пазарджишката оперативна въстаническа зона

Главният щаб на НОВА се оглавява за кратки периоди от поредица партийни функционери, които обикновено загиват малко след като заемат поста. При създаването си през 1941 година

Централната военна комисия е оглавена от Цвятко Радойнов,

 който е арестуван през пролетта на 1942 година, след което е осъден на смърт и екзекутиран. Мястото му е заето последователно от Емил Марков, убит в престрелка през август 1943 година, Христо Михайлов, убит през февруари 1944 година, и Владо Тричков, убит през юни същата година малко след като поема поста. Последният ръководител на Главния щаб на НОВА е Добри Терпешев, член на Политбюро и най-влиятелната фигура във вътрешната организация на партията по това време.

В първия си състав Главният щаб на НОВА се състои от:

- командир на щаба – Христо Михайлов (загинал на 8 февруари 1944 г.),

- политически комисар – Емил Марков (заменен след смъртта му на 12 юли 1943 г. от Добри Терпешев),

- членове – Антон Югов, Петър Вранчев, Лев Главинчев и Тодор Тошев.

От февруари 1944 г. съставът на щаба е:

- командир на щаба – Добри Терпешев,

- членове – Антон Югов, Боян Българанов, Владо Тричков, Петър Илиев, Тодор Тошев, Петър Вранчев, Благой Иванов (от юли).

- Петър Вранчев, Петър Илиев и Тодор Тошев са членовете на Главния щаб на НОВА, отговорни за контактите с кръговете в армията, които изиграват централна роля в Деветосептемврийската смяна на властта.

Ето и командването на въстаническите оперативни зони:

Първа Софийска зона - командир Лев Главинчев, Владо Тричков, Славчо Трънски.

Втора Пловдивска зона - командир Георги Жечев, Иван Радев, Боян Българанов.

Трета Пазарджишка зона - командир Методи Шаторов.

Четвърта Горноджумайска зона - командир Никола Парапунов, Крум Радонов.

Пета Старозагорска зона - командир Стою Неделчев-Чочоолу.

Шеста Ямболска зона - командир Димитър Димов.

Седма Хасковска зона - командир Иван Араклиев.

Осма Горнооряховска зона - командир Борис Копчев.

Девета Шуменска зона - командир Груди Атанасов.

Десета Варненска зона - командир Ламбо Теолов.

Единадесета Плевенска зона - командир Пело Пеловски, Борис Попов.

Дванадесета Врачанска зона - командир Дико Диков.

Тринадесета Русенска зона - командир Никола Попов.

Партизанските формирования действат в широк териториален обхват. Силите на НОВА прилагат гъвкавата тактика на партизанската война, обусловена от числения състав и въоръжението. Тя се характеризира с временно заемане на малки селища, където се изгарят архиви, реквизират се храни и се извършва пропаганда, с нападения над производствени обекти,

както и с бързи саботажни действия.

 В някои гранични райони е установено взаимодействие със силите на Югославска народна освободителна армия (ЮНОА), Гръцката народна освободителна армия (ЕЛАС) и британски военни мисии, изпратени в България и на Балканите.

Фигурата на партизанина Чапай от Белово след победата става символ на партизанската борба

Борбата на правителствените сили срещу НОВА е възложена на полицията (лятото на 1943 г.), армията (зимата на 1943 – 1944 г.), полицията и жандармерията (пролетта на 1944 г.) и войската - през лятото на 1944 г. През зимата на 1943/1944 г. правителството мобилизира допълнително 100 000 войници, полицаи и жандармеристи с цел да разгроми партизаните. Постига известни успехи по разгрома на отделни отряди и чети, но като цяло не реализира главната цел - пълно унищожаване на отрядите на НОВА.

(Следва)

www.nabore.bg