nabore.bg

Свят широк

2. Шеговитите приписки на стария репортер: Татрамат

Приписки са онези кратки бележки в полето на страницата, с които някогашните хроникьори и преписвачи на светите книги са излизали извън канона и темата за да отбележат лични неволи, бедствия, сполетели хората, понякога дори катадневните си харчове. Обикновено пращат журналиста в чужбина да „покрива” събитие” – война, избори, международна среща, официално посещение...Пише той своите репортажи, те са подчинени на поставената му задача, а в бележника или просто в главата му остават десетки впечатления, които да сподели най-много с приятели впоследствие. Такива шеговити и непретенциозни са приписките, които предлагам на читателите.

Случката е от времето, когато заминах на работа в Прага и се настаних на квартира в столицата на тогавашната Чехословакия.

 

Така стигнах до съседката си пани Хлоубокова.

 

Представиха ми я така:

- Имайте предвид, че съседката ви от долния етаж е кавгаджийка, ще намери за какво да се заяде. С един от вашите предшественици се караше, че свирел на пианото, с друг – че водел жени..

Уверих, че жени няма да водя и съм музикален инвалид и до пианото няма да се докосвам. Все пак на втория ден пани Хлоубокова ми позвъни за да ми се оплаче, че от банята ми е протекло у тях. Отговорникът за поддръжката на квартирите ни пан Пеликан ме посъветва да не обръщам внимание на оплакването: просто пани Хлоубокова искала да си направи ремонта на банята за сметка на нашата застраховка, а не на нейната. В Чехия застраховат всичко – дори детските велосипедчета. Изглежда обаче, че и на Господ му беше писнало от проклетията на пани Хлоубокова,

 

та й прати подобаващо възмездие.

 

Наближаваше полунощ, дремех пред телевизора, когато ме стресна непрекъснат звън и тропане на вратата. Скочих, отворих вратата на хола и...нагазих до глезен във вода. Изпод вратата на банята шуртеше, антрето и кухнята бяха заляти. Звънът и блъскането по входната врата продължаваха,трябваше да отворя, пани Хлоубокова влетя с бойния вик: Цо сте уделали, пане Иванове!”

Ами „уделал” бях, че си перях прането в „Татрамат”-а, чиито маркуч за оттичане беше преметнат, както широко се практикува в Чехия, във ваната. От вибрациите на пералната обаче маркучът се беше изметнал от ваната и ето ти наводнението.

- Пане Иванове, когато нашите домакини перат с „Татрамат” си взимат романче и сядат върху перлнята за да не се „разхожда” докато изпере, светна ме скретарката ми постфактум.

Мина време,

 

на гости в Прага дойде жена ми.

 

 Една сутрин гледам от прозореца по улицата се задава пани Хлоубокова. Викнах жена ми да я види, тя надникна както си беше по хавлия.

- След 5 минути ще чуеш крясъци от долния етаж, - предупредих жена ми.

В Прага шумоизолацията на „пателаците” (панелките) е такава, че спокойно може да изключиш звука на телевизора си и да слушаш на „аванта”, ако съседът е включил на същата програма.

- Познах, а? - самодоволно констатирах

 

когато се отприщи истеричната вакханалия

 

с основен потърпевш кроткия пан Хлоубок, поне така ми се стори.

- Не е за тебе, казва жена ми, Тя крещи нещо за „йедна курва”.

- Значи е за тебе. То наистина, ти като се появи по хавлия какво друго да си представи жената освен блудства и разгул.

Грешка, груба грешка се оказа този нескопосан мой опит за ирония.

- Абе, кой те знае какви си ги влачил тука! - отсече жена ми, преминавайки неочаквано в лагера на пани Хлоубокова.

 

Константин ИВАНОВ

 


Константин Иванов

Константин Иванов