nabore.bg

Най-големият благодетел на футболния клуб "Берое" генералът от Строителни войски Делчо Делчев също се сражавал с пушка в ръка

В повечето казарми на царството военните посрещат с радост победата на 9 септември 1944 г.

(Продължение)

Сред партизаните от хасковския отряд "Асен Златаров" е бил и още един  бъдещ офицер от БНА - Делчо Делчев. Той е роден на 17 март 1920 г. в с. Ябълково, Хасковско. Като ученик е активен член на РМС (1938). През 1941 г. завършва Хасковската смесена гимназия. Член на БРП (к) от 1942 г. След 9 септември 1944 г. служи в армията. Делчев става помощник-командир на Втори танков полк в Пловдив (1945). През 1946 г. преминава на служба в Строителни войски.

Делчев като млад офицер

Между 1974 и 1977 г. е командир на втора мотострелкова дивизия в Стара Загора. Командва Втора трудова област, със седалище Стара Загора (1948 – 1980). Под командването на генерал-майор Делчев са изградени важни инфраструктурни обекти в Южна България - АТЗ–Стара Загора, Миньорската въжена линия в Мадан, Енергийния комплекс „Марица-Изток“, моста на Подбалканската ж. п. линия при Клисура, паметника на Бузлуджа и др. Генерал-майор Делчев е известен със страстта му към футбола и шахмата. Името му се свързва с историята "ПФК Берое" и шахмата в Стара Загора. Привържениците на "Берое" го считат за човека с най-голям принос в историята на клуба.

Генерал-майор Делчо Делчев

Генералът е почетен гражданин на Стара Загора, Тополовград, Хасково, Грудово, с. Турия, и с. Паничерево. Делчо Делчев умира на 30 май 2007 г. в София. Погребан е с военни почести и общоградско поклонение на хиляди граждани в Стара Загора на 4 юни 2007 г. В негова памет е възстановена чешмата на Строителни войски в местността „Дъбрава“ на историческия парк Аязмото край Стара Загора. Носител е на почетните звания „Заслужил строител“ (1976), „Заслужил деятел на Българския Червен кръст“ (1979), „Заслужил деятел на физкултурата“ (1974).

В края на живота си генерал Делчев бе обявен за почетен гражданин на Стара Загора

През 2009 г. общественици от Стара Загора предложиха да се издигне паметник на генерала пред стадиона на "Берое"

Хасковският тютюноработник Васил Ташев Караджов също се включва в редиците на отряд "Асен Златаров". Той е роден през 1902 г. в българското село Месимер, Воденско. Емигрира в България и се установява в Хасково. Член е на Българския комунистически младежки съюз (1921) и на БКП (1922). Секретар е на Тютюноработническата организация в Хасково. Член на Окръжния комитет на БКП в Хасково от 1931 г. Осъден по ЗЗД през 1933 г.

Вечерна проверка в концлагера „Кръстополе“ в Ксантийско (известен още и с името „Еникьой“), където е бъл въдворен Васил Ташев Караджов. 

През 60-те години Васил Караджов е кмет на Хасково

Присъдата изтърпява до 1940 г. Отново е арестуван през 1941 г. и е въдворен влагера Кръстополе до 1943 г., след това става партизанин. Осъден е задочно на смърт по ЗЗД. След Деветосептемврийската победа работи в Централното ръководство на тютюноработниците в София.

Караджов произнася реч като хасковски кмет на едно от градските събития 

Секретар е на Окръжния комитет на БКП и председател на Окръжния комитет на ОФ в Хасково. Кмет на Хасково през 60-те години. Два пъти е избиран за народен представител. Оставя за читателите и интересни спомени.

Деветосептемврийските събития през 1944 г. в Хасково закъсняват с 1 ден и идват в ранния следобед на 10 септември. На централния площад се появяват първите партизани, водени от политкомандира на VII ВОЗ Янчо Костов. Новият вестник „Народна борба” тържествено отбелязва момента в първия си брой – на 16 септември, където е описано „образуването на първия многохиляден народен митинг”.

На 15 септември 1944 г. в Хасково започва да излиза вестник "Народна борба"

Това са няколко хиляди тютюноработници. В спомените си Я. Костов разказва, че радостта на комунистите бързо отстъпва пред страховете на ОФ комитета, заради липсата на оръжие и отношението на началника на хасковския гарнизон полковник Велико Маринов. Става ясно, че все още укриващите се в околностите над с. Брястово партизани от отряд „Асен Златаров” няма да успеят да присъстват на първия митинг пред общината. Както е вече уговорено, на 10 септември към 11 ч. отряд „Асен Златаров”, начело с неговия командир Иван Араклиев влиза в града. В Хасково пристигат и 2 камиона с партизани от Борисовград (днешен Първомай), начело с Благой Пенев, Дялчо Василев Дялчев и Демир Янев, които са тържествено посрещнати на поредния организиран митинг. В късния следобед на 12 септември митингът в Хасково приключва и всички потеглят към казармите на полка. Хората нахлуват вътре с възторжени викове, вдигайки на ръце войници и партизани.

Митингът на 12 септември 1944 г. къдета става и престрелка

Тържествените речи са прекъснати от продължителна картечна стрелба. Настъпва хаос и събралите се хасковци се разбягват уплашено. Застреляни са петима военни – полк. Велико Маринов, пор. Начо Гюлемезов, пор. Димитър Маразов, кап. Иван Чукурлиев и фелдфебел Михаил Илиев Иванов. В стрелбата загиват партизанинът Дойчо Дойчев и един работник – милиционер. Друг милиционер е ранен. Градът е потресен от кървавото събитие - мълвата сред населението се разнася бързо – военните са стреляли срещу партизаните!

 След провокацията и стрелбата в двора на казармата Окръжният комитет на Отечествения фронт в Хасково излиза с декларация за инцидента:

“Драги граждани,

След импозантните тържества по случай вземането на властта от Отечествения фронт, минали така спокойно, за съжаление, вчера 12 септември т.г. в един крайно тържествен момент, когато въстаническата и редовна армии се побратимяваха, намериха се провокатори-саботьори на правителството на Отечествения фронт и това предизвика крайно печален нежелателен инцидент, при който се проля скъпа братска кръв. Убити бяха в завързалата се престрелка двама от въстаническата армия и пет души офицери от редовната армия, всички скъпи български чеда.

Комитетът на ОФ като съобщава със съжаление и прискърбие за тоя инцидент, съобщава също, че той е ликвидиран и нормалният живот в града продължава. Приканваме всички граждани със спокойствие да се предадат на ежедневната си работа. Апелираме към всички в името на България да избягват каквито и да е провокаторски действия и не се поддават на провокации. Приканваме гражданите към спокойствие и бдителност. Всеки опит за провокация и смут ще бъде смазан най-безпощадно”.

Текстът е публикуван на 23 септември 1944 година, в брой 2 на хасковския отечественофронтовски вестник “Народна борба” – и е подписан от Димитър Стоянов, Петър Парапанов, Янчо Костов, д-р Павел Тагаров, Иван Кирев и Никола Спиров.

Войници от Втори армейски артилерийски полк на позицията при с. Летанце, Подуево (Сърбия), ноември 1944 г. В него служи като помощник-командир Янчо Костов

Друг наш генерал - Янчо Костов, също започва дейността си от партизанския строй на отряд "Асен Златаров. Той е роден на 21 септември 1912 г. в хасковското село Стамболийски в семейството на основател на БЗНС в Хасковско. Костов е член на БКМС (1928) и на БКП (1931). През 1931 г. започва да учи във Втора мъжка гимназия в София. От 1932 до 1933 г. е член на ОК на БКМС в Шумен. През периода 1933 – 1940 г. и 1941 – 1943 г. е интерниран в лагер. През 1940 г. започва работа на гара Раковски, но е арестуван отново. Интернират го отново в лагера Кръстополе (1941 – 1943). През 1943 г. става член на ОК на БКП в Хасково и през 1944 г. преминава в нелегалност като партизанин. Става командир в Хасковския партизански отряд „Асен Златаров“. Костов се издига до политически комисар на отряда и на Седма Хасковска въстаническа оперативна зона. Служи в Българската народна армия (1944 – 1958). Участва във войната срещу нацистка Германия - от 22 септември 1944 е помощник-командир на Втори армейски артилерийски полк. Награждаван е с орден „За храброст“. Към 1953 г. началник на Военнополитическата академия. Завършва Военно-политическата академия „Ленин“ в СССР. Първи заместник-началник е на Главното политическо управление на БНА, като достига до званието генерал-майор.

Бившият партизански командир Янчо Костов завършва Военно-политическата академия „Ленин“ в СССР

По-късно с генерал-лейтенант Йонко Панов и генерал-лейтенант Борис Копчев се противопоставя на работата на Държавна сигурност. Янчо Костов не е съгласен и с целите и методите при създаването на ТКЗС (1956). Властта го снема от всички постове и понижават в звание полковник. От 1972 г. е председател на Благоевския РК на Борците против фашизма и капитализма. С указ от 1982 г. е обявен за герой на социалистическия труд на България.

Костов е награден с ордена „Народна свобода 1941–1944 г.“

Награждаван е с ордените „Народна свобода 1941 – 1944 г.“, „Червено знаме“, „Народна република България“. След 10 ноември 1989 година е реабилитиран, върнато му е генералското звание и всички отнети ордени и медали. Генерал Янчо Костов умира на 81-годишна възраст през 1994 г.

(Следва)

www.nabore.bg

Очаквайте в следващата част от поредицата:

29-годишният Георги Петлешев от Аксаково е командир на първата варненска народна чета, убиват го през 1942 г.