nabore.bg

Архивите са живи

26. ПАРТИЗАНИТЕ - кой беше в Балкана?

Шефът на института по история на БКП Давид Елазар предлага Евгений Дайнов за редовен аспирант в АОНСУ

 

Партизани от бригада "Чавдар"


(Продължение)

 

Партизанинът от бригада "Чавдар" Давид Соломон Елазар е друго знаково име от антифашистката борба. Той се подвизава с псевдонимите Иван Белия, Коста и Дайшо. Роден е на 30 април 1920 г. в София. През 1935 г. става член на РМС, а от 1941 и на БКП. В периода 1938 – 1941 е секретар на РК на РМС в София. Арестуван е интерниран в лагера Кръстополе. От януари 1932 г. е преместен в лагера в Рупел, откъдето избягва през март. От 1 юни 1943 г. става партизанин в партизанска бригада „Чавдар“. Там е командир на чета.

Като евреин Давид Елазар е бил интерниран в лагера "Кръсто поле" (Еникьой) на територията на днешна Гърция

 

От юни 1944 Давид Елазар е командир на Шопския партизански отряд. След Деветосептемврийския преврат продължава да членува в РМС, където работи по организационни въпроси. Последователно е секретар на Районен комитет, организационен секретар на Градски комитет, сътрудник на ЦК на РМС. Освен това е първи секретар на Областния комитет на РМС в Плевен и Градския комитет на РМС и на ДСНМ в София.

Поклонението за смъртта на бившия генерален секретар на ЦК на БКП Вълко Червенков на 25 октомври 1982 г. На софийските централни гробища Давид Елазар произнася траурно слово по този повод

 

Член е на ЦК на РМС от 1946 до 1947 г., а от 1947 до 1954 г. е член на ЦК на СНМ. От 1951 до 1957 г. г. е заместник-началник на Главното политическо управление на българската народна армия. От 1965 до 1966 г. е заместник завеждащ на отдел „Пропаганда и агитация“ на ЦК на БКП. През 1966 г. става завеждащ отдела „Пропаганда и агитация“. През 1968 г. вече е директор на Института по история на БКП. Между 1962 и 1966 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1966 до 1990 г. член на ЦК на БКП. Награждаван е с орден „Георги Димитров“, два ордена „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“, „Кирил и Методий“ и със званието „Герой на социалистическия труд“ (указ № 829 от 29 април 1980). Елазар е бил народен представител в V, VII, VIII и IX парламент.  

Давид Елазар е един от авторите на биографията на Георги Димитров

 

историята на партията свързват работата на Давид Елазар главно в идеологическата област. Нека споменем неговото ръководство на отдела „Пропаганда и агитация“ при ЦК на БКП. Той е сред първите и важни отдели на ЦК, създаден е непосредствено след 9 септември 1944 г. Първоначално се нарича „Агитпроп“ при ЦК на БКП (1944 – 1948), а след това „Пропаганда и агитация“.

Последвалото назначаване на Давид Елазар е за шеф на Института по история на БКП. Тук той работи най-дълго. Тогава институтът е под шапката на Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ), където се подготвят кадри за управлението на България.

Ръководеният от Елазар Институт по история на БКП беше под щапката на АОНСУ

 

Тук именно през 1982 г. директорът на института Елазар предлага пред Секретарията на ЦК на БКП днешният политолог проф. Евгений Дайнов да бъде. зачислен през 1982 г. за редовен аспирант. Темата, която си избира Дайнов е "История на комунистическото и работническото движение на националноосводобителните движения в Западна Европа след 1945 г.". Запазени в архивите са предложението и биографичната справка на аспиранта, подписани от директора на Института към ЦК на БКП Давид Елазар. В биографичната справка за новия редовен аспирант, се отбелязва, че бащата Александър Дайнов е член на БКП, а майката Лидия Маринчевска е дъщеря на активен борец, съпругата му по онова време е съветската гражданка Аня Юриевна Майорова. Между другото неговият баща, Александър Дайнов, е постоянен кореспондент на вестник „Работническо дело“ в Москва (1961–1965) и Лондон (1971–1977), а след това е главен редактор на вестник „Софийски новости“. Документите с подписа на бившия партизанин от бригада "Чавдар" бяха публикувани от вестник "24 часа" през 2016 година.

В историческите хроники е съхранен фактът, че мжлкш след 9 септември 1944 г. Давид Елазар, заедно с Изидор Соломонов и Валери Таджер участва в създаването на така наречения Еврейски отечествен фронт.

Паметна значка за Първа партизанска бригада "Чавдар"

 

Като директор на Института за история на БКП Давид Елазар дава едно рамо и на още един български политик от съвременността - Георги Парванов. Той подписва докладна записка от за преназначаване на сътрудника в института Георги Първанов. Там се мотивира предложението за назначаване на Георги Първанов след проведен конкурс, спечелен от него. В този документ младият научен работник, тогава Първанов е 26-годишен, е определен, като изключително трудолюбив и постоянен, имащ „добра марксистко-ленинска подготовка”. Съхранен е и втори документ, също подписан от Елазар и придружаващ решението на Секретариата на ЦК, с официалната биографична справка за Георги Първанов. Така през 80-те години бъдещият президент Първанов израства като историк-специалист по история на БКП, под ръководството на Давид Елазар.

Първи и втори том на изданието "Процесът по подпалването на Райхстага и Георги Димитров"

 

Пак по това време бившият партизанин от "Чавдар" и командир на Шопския отряд, влиза в полезрението на Държавния департамент на САЩ. Американският посланик в София пише доклад, в който съобщава за смъртта на бившия генерален секретар на ЦК на БКП Вълко Червенков. Според същия доклад покойникът е погребан на 25 откомври 1982 г. в Софийските централни гробища. В доклада до американския департамент се казва: "Слово на погребението произнесе Давид Елазар, един от близките помощници на Живков. Елазар каза, че Вълко Червенков е работил за победата на социализма в България, но допуснал грешки като държавен и партиен лидер, които партията и ЦК са преодолели успешно."

Докладна записка за назначаването на Георги Първанов като научен сътрудник в Института по история на БКП, подписана от Давид Елазар

 

Като изследовател на партийната история Елазар е познат и с издаваните от него трудове. Една от интересните му книги е официалната биография на Георги Димитров (написана в съавторство). През 1980 г. той пише и подготвя като редактор тритомният сборник с документи "Процесът по подпалването на Райхстага и Георги Димитров", излязло като издание на НРБ, СССР и ГДР.

Последното участие на бившия партизанин в политическия живот е изказването му на партиен пленум на 11 декември 1989 г. Това изказване е документирано във вестник "Работническо дело"

 

След промените от 10 ноември 1989 година Давид Елазар още малко заема висши партийни постове в БКП (преди преименуването й в БСП). На й пленума на ЦК на БКП на 11 декември 1989 г., той прави изказване, което е документирано във вестник "Работническо дело". На този преломен за партията и страната форум Довид Елазар присъства като член на ЦК на БКП и все още директор на Института по история на БКП.

 

(Следва)

 

Очаквайте в следващата част от поредицата:

Боецът от съпротивата генерал-майор Желязко Колев става шеф на Българската волейболна федерация.