nabore.bg

Лекарят на бригада „Чавдар” генерал Иван Хариев 6 години ръководи Военномедицинската академия

Генерал Иван Хариев

(Продължение)

Когато пишем за бойците от брегада "Чавдар" не може да не споменем Иван Хариев. Роденият на 11 август 1919 г. в Сливен освен на антифашистката борба се отдава и на медицината. Затова в бригадата, където той идва като студент са го наричали Доктора. Той произхожда от семейство на бежанци от Лозенград. От 1933 г. е член на РМС, а от 1942 г. на БРП (к). Средното си образование завършва в родния си град. Между 1938 и 1939 г. учи медицина в Прага, след което се завръща в България. През 1944 г. се дипломира като лекар в София.

Хариев в периода 1942 – 1944 г. е сътрудник на военната комисия при Областния комитет на БРП (к) в София. Преминава в нелегалност и от 3 юли 1943 е партизанин бригада „Чавдар“ (София) и командир на батальон. Става и лекар на бригадата. На 22 септември 1944 година е определен за помощник-командир на първи пехотен софийски полк с чин капитан. На 30 октомври 1944 е ранен в боя при Дубочица по време на Отечествената война. След края на войната става помощник-армейски лекар, а след това и дивизионен лекар на първа пехотна софийска дивизия (до 1946 г.). От 1947 г. е дивизионен лекар на първа танкова дивизия в Казанлък. На следващата година е назначен за началник на Медицинската служба на Военновъздушните сили в София. През 1949 г. започва да учи авиационна медицина и физиология на военния труд във Военномедицинската академия в Санкт Петербург. Завършва през 1951 г. От 1952 до 1958 г. е началник на медицинската служба на Българската народна армия. През 1954 г. Хариев основава Научноизследователския авиомедицински институт (АМНИИ) към Военновъздушните сили. През 1959 г. напуска армията и работи като ординатор в Института за специализация и усъвършенстване на лекари (ИСУЛ). Остава там до 1961 г. През 1961 г. е определен за началник на Медицинската служба на Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО). Същата година специализира диабетология в Германия (1961 – 1964).

Много нова апаратура влязла във ВМА, когато ръководител на здравното заведение бил Иван Хариев

През 1964 г. отново постъпва в армията и е назначен за началник на Медицинската служба на Противовъздушната отбрана и Военновъздушните сили (1964 – 1967). От 1964 г. е доцент. Произведен е генерал-майор от 1969 г. От 1980 г. е генерал-лейтенант. Между 1967 и 1972 г. е началник на Катедра „Организация и тактика на медицинската служба“ във ВВМИ. В периода 1967 – 1973 г. ръководи Военномедицинската академия. Излиза в запаса през 1973 г. От 8 юли 1972 до 1 февруари 1977 г. е председател на Съюза на тракийските дружества в България. Между 1973 и 1976 г. е заместник-председател на Комитета за отдих и туризъм. В същото време е директор на Института по биомеханика при БАН. Заместник-председател на Общонародния комитет за защита на природата и председател на Комитета по здравеопазването при Националния съвет на Отечествения фронт. В периода май 1973 - октомври 1986 г. е заместник-министър. Неговата съпруга е също лекар - д-р Даниела Хариева.

Военно-медицинската академия в Санкт Петербург 

Иван Хариев е автор на мемоарната книга „Недовършен разговор. Спомени на партизанския лекар“, 1982. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, със съветския орден „Червена звезда“, 2 ордена „Георги Димитров“ (1979, 1989). Иван Хариев умира на 21 юни 2012 г. (на 92 г.) в София.

А ето какво пише полк. Тодор Керин през 2019 г. в списание "Военна медицина" по повод 100-годишнината на „харамията“ Хариев:

"...Доцент д-р Хариев всячески е подкрепял и сам е вземал дейно участие в научно-изследователската работа в областта на Военномедицинското дело. Не е робувал на отвлечени теоретични понятия и на тезата „чистата наука за самата наука“.

Щабът на бригадата на 13 септември 1944 г. в София: (отляво надясно) - Тодор Делов-Стефо, Добри Джуров-Лазар, Веселин Андреев- Андро и Иван Хариев-Доктора

 Забележителен етап от биографията му е периодът 1967-1973 г., когато е началник на ВВМИ и ръководител на Катедрата по ОТМС. Тогава се поставя началото за изграждане на нова сграда на ВВМИ и се предлага от академик Малеев тя да бъде извън столицата в района на село Долни Лозен, а теренът на ВВМИ да стане собственост на МНЗ, респективно на Александровската болница. Тогава полковник Хариев е повишен в чин генерал-майор и чрез намесата на височайши инстанции постига отмяна на правителственото решение и запазва територията, която и сега се заема и ползва от ВМА."

 Във фондовете на Държавния архив се съхраняват спомени на генерал Хариев относно актививизиране на бойните действия на бригада "Чавдар", за ролята на Тодор Живков в антифашистката борба и други въпроси.

Академик Атанас Малеев (на снимката) не се разбирал много-много с Хариев

Днешният известен публицист и лекар д-р Тотко Найденов в смомените си разказва една лична история с генерал Хариев, когато дълго си търсел работа по редакциите на вестниците: "4 години по-късно трябваше да премина през невероятно тесните иглени уши на безличния, но усърден послушник на БКП - БЗНС, за да ме приемат за литературен сътрудник (имаше и такава унизителна длъжност) във в. "Земеделско знаме".  Накрая надделя упорството на генерал-лейтенант д-р Иван Хариев, пръв мой приятел и изключително добър и честен мъж.

Мемоарната книга на генерала "Недовършен разговор"

Сам той беше вечно в немилост (казваше на Тодор Живков в очите всичко, каквото мисли за приложния му социализъм, а то не беше никак лицеприятно и затова не се нравеше на разглезения от непрестанни ласкателства правешки властелин... Между другото, той е имал и периоди, в които е бил в прекрасни отношения с Тато, който дори го е гласял за министър, но тогава се намесил Малеев и издигнали жестокия партиен секретар на София Ангел Тодоров. Петър Танчев споделил на Хариев: "Как да го назначим този твой доктор, ами той бил уволнен лично от Малеев!", но генералът (той ненавиждаше Малеев) казал, че гарантира за мене и дружбеният секретар не се осмелил да му откаже услугата..."

Военният лекар Иван Хариев бил награден със съветския орден "Червена звезда"

Във вестникарски публикации след смъртта на Иван Хариев той е наречен "лекарят на бригада "Чавдар", строителят на ВМА". Пак там се разказва един куриозен случай с Хариев (Доктора). При една обсада, бидейки с Тодор Живков, бъдещият генерал внезапно усеща силни болки в кръста и му казва: "Янко, улучиха ме в бъбрека, край, умирам!" Бай Тошо (партизанското му име е Янко) му опипва кръста и го успокоява: "Няма кръв, нито рана. Имаш криза от камъче в бъбреците. Бягай да бягаме, докато е време, че тук ще ни избият." И наистина, като се измъкват от обсадата, Доктора сам установява, че е получил пристъп на нефролитиаза (бъбречно-каменна болест), за първи път в живота си. Ето как при стрес могат да се отключат всякакви болести и симптоми."

www.nabore.bg

 (Следва)

Очаквайте в следващата част от поредицата:

През март 1942 г. бъдещият партизанин Давид Елазар избягал от трудовия лагер в Рупел, от юни 1944 г. става командир на Шопския отряд