nabore.bg

Създателят на ХЕИ и бивш боец от бригада „Чавдар” д-р Владимир Калайджиев е уволнен като заместник-министър с обвинение, че „не ползва съветския опит в здравеопазването”  

(Продължение)

Един от най-интересните личности от партизанската бригада „Чавдар” бил Владимир Калайджиев. Владимир Христов Калайджиев (Коце) е роден на 22 ноември 1921 година в София в семейство на бежанци от Македония. Учи медицина в Софийския университет. Тук е активен член на БОНСС. От 1937 година е член на РМС от 1937 г. и на БРП (к) от 1943 г. Прекъсва образованието си и участва в съпротивата през Втората световна война. Партизанин и командир на чета „Бачо Киро“ от Партизанска бригада „Чавдар“ (София) (юли 1943). Политкомисар е на Четвърта софийска въстаническа бригада.

Д-р Владимир Калайджиев е командвал четата "Бачо Киро" в състава на бригадата "Чавдар

На 22 септември 1944 година е назначен за помощник-командир на Шести пехотен търновски полк. Бил е помощник-командир на първа пехотна софийска дивизия. Участва в първата фаза на войната срещу нацистка Германия. Довършва следването си по медицина (1947). Специализира микробиология в София и Ленинград, имунология и алергология в Лондон и Париж. Всепризнат създател на съвременната противоепидемиологична мрежа и на Хигиенно-епидемиологична инспекция (ХЕИ), наследена от РИОКОЗ. Инициатор и строител на много сгради с медицинско приложение, включително на Центъра по хигиена.

Заповедта за назначение на Владимир Калайджиев - като първи заместник-министър, той поема санитарно-противоепидемичното и планово-финансовото управления и отделите за капитално строитество и за финансов контрол

От 1948 г. е дивизионен лекар. В периода 1951 – 1962 г. е директор на Института по епидемиология и микробиология при Министерството на народното здраве и научен сътрудник в секцията по имунология на БАН. Заместник-министър на народното здраве (1962 – 1970). Заместник-председател на Съвета по възпроизводство на човешки ресурси към Държавния съвет на НРБ (1971 – 1986). Народен представител и председател на Комисията по защита на обществените интереси и правата на гражданите в Народното събрание. Кандидат-член на (1966 – 1986) и член на ЦК на БКП (1986 – 1989). Награждаван е с орден „За храброст“, съветския орден „Червено знаме“ и орден „Георги Димитров“. Има званието „Заслужил лекар”. Бил е депутат в състава на два парламента.

Конференцията на СЗО и ПрООН в Женева за съгласуване на общата работа. На преден план вляво – д-р Калайджиев 

Ето какво пише за делото и личността на д-р Владимир Калайджиев академик Богдан Петрунов: „Той беше голям български профилактик... Д-р Калайджиев беше наистина уникален човек. Казвам това с дълбока убеденост, тъй като близо 50 години съм бил в постоянен контакт с него и съм имал възможност да го наблюдавам в най-различни ситуации от неговия житейски и професионален път. Специално бих искал да отбележа неговото отношение към хората, с които работеше. За него нямаше значение какви са партийната принадлежност на човека, неговото социално положение или политическа ориентация. Единственият показател, по който той избираше своите сътрудници, беше високия им професионализъм и интелигентност, тяхната отдаденост в работата. Той ясно разбираше, че големите реформи, с които се беше заел в областта на здравеопазването, трябва да се осъществяват от много добре подготвени специалисти със съвременно виждане и нови идеи. Голяма част от тези хора бях изпратени от него на дългосрочни специализации в редица западни страни, СССР, САЩ и др., с което се създаде у нас една генерация от високо компетентни ръководители в областта на общественото здравеопазване. Облечен винаги много елегантно и с вкус, той впечатляваше с интереса си към добрия външен вид на хората около него.

Статия в печата на д-р Владимир Калайджиев за развитие на хигиенно-епидемиологичното дело в България

Наред е високата му интелигентност, взискателност и организираност, това беше една от чертите, с които той респектираше... Практически още от 1948 г. започва неговият път в областта на профилактичната медицина със специализацията му по микробиология в НЦЗПБ /тогава Институт за народно здраве/, а впоследствие продължава във Военномедицинската академия в Ленинград. През 1952 г. е назначен за зам.-директор, а през следващата година – за директор на тогавашния ПИЕМ /днес НЦЗПБ/. На този пост остава близо 10 години. Важен етап от биографията на д-р Калайджиев е неговата специализация през 1962/63 г. като стипендиант на СЗО в Англия и Франция, в едни от най-престижните институти в областта на обществената медицина, микробиологията, имунологията и алергологията по това време. Това допринася много за оформянето му като съвременен специалист с широки знания и информация за най-големите постижения и проблеми в тези направления в света.

Част от разработките на д-р Калайджиев за създаването на местните санепидстанции

Благодарение на неговата идея бе създадена през 1963 г. в Националния център по заразни и паразитни болести първата в страната Лаборатория по алергология със задачата да се изучават основните алергизиращи фактори и да се организира производство на собствени алергенни препарати за специфична диагностика и лечение на алергичните заболявания. Тази авангардна идея за началото на шейсетте години на миналия век позволи днес България да бъде на едно от водещите места в Европа в областта на приложната алергология. През 1962 г. той е назначен за първи зам.-министър на здравеопазването, отговарящ за най-горещото направление – профилактиката. На този пост в продължение на 10 години д-р Калайджиев разкрива огромните си възможности на ръководител, организатор с най-съвременно виждане за развитието на обществената медицина, като водеща част на националното здравеопазване... Много трудно е да се представят постиженията в резултат на дългогодишната дейност на д-р Калайджиев. Като директор на НЦЗПБ той допринесе много за издигане на авторитета на центъра до високо уважавана национална институция, до сплотяване на колектива, до подкрепа на истинските професионалисти, до стимулиране на широки международни връзки. Благодарение на неговите усилия беше организирана първата в страната производствена база за лечебни серуми и антитоксини край с. Суходол, с които бяха задоволявани напълно нуждите на страната.

На 31 януари 1969 год. България (представена от д-р Владимир Калайджиев), Програмата за развитие на ООН и Световната здравна организация подписват Оперативен план на проекта „Централен институт по обществено здравеопазване”. 

Но това, с което д-р Калайджиев ще остане в историята на българската медицина, е свързано с огромната работа, която извърши за промяната на съществуващата до началото на шейсетте години система на общественото здравеопазване. Той разработи цялостен модел за съвременен подход за решаване на сложните проблеми на взаимодействие между факторите на околната среда и човека, за съвременна от научна и методична гледна точка оценка на тяхното влияние върху организма, за издигане на професионалното ниво на лекарите профилактици...

Когато обикаля страната д-р Калайджиев прави снимки на съществуващата материална база на регионалните санепидстанции. На гърба на тази снимка той собственоръчно е написал: "Това е част от службата на окръжната санепидстанция-Толбухин (клон на Варненското ХЕИ). Това е мизерията, срещу която се мъча на направя нещо. Април, 1970 г."

В това отношение много допринесоха неговият голям авторитет, широката му професионална подготовка и активност като специалист и политик, благодарение на което България получи над 1 млн. долара от ООН за изграждането на Центъра по хигиена /сегашния Център по опазване на общественото здраве и анализи/ – една комплексна, модерна, със съвременно оборудване институция. За онова време това беше може би едно от най-големите постижения на здравеопазването ни, което постави страната наравно с едни от най-развитите държави в света в областта на профилактичната медицина. Благодарение на много активното му сътрудничество със СЗО и ПрООН, на международния си авторитет и професионални контакти той успя да ангажира тези международни организации в пълната им подкрепа при планирането и изграждането на Центъра по хигиена. След продължителни дискусии, много административни пречки и трябва да кажем, след сложните личностни отношения на д-р Калайджиев с някои от ръководителите на здравеопазването, в крайна сметка през май 1971 г. МНЗ регламентира щата на т.нар. Национален център по хигиена и епидемиология, като за председател на Ръководния съвет бе назначен д-р Калайджиев...

Първа копка на сградата на Института по хигиена в София, 8 декември 1965 г. Вляво - слово произнася д-р Калайджиев

Няма да забравя трудното време, което той преживя след отстраняването му като зам.-министър на здравеопазването през 1971 г. Той беше много разстроен, че не можа докрай да осъществи много от прогресивните си идеи за реорганизация на системата на общественото здраве и ясно се виждаше колко му е тежко. Върхът на всичко беше, че на откриването на новия Център по хигиена през 1972 г., който в пълния смисъл на думата беше негова рожба, на чийто строеж той направи първата копка, той даже не беше поканен…

Заседание на Съвета на Националния център по хигиена и епидемиология през 1971 г. От ляво на дясно: проф. Мирчо Луканов, проф. Ташо Ташев, доц. Алекси Вълчев, доц. Жорж Стефанов, проф Борис Янев, д-р Владимир Калайджиев, проф. Тодор Захариев, д-р Димитър Тодоров

Назначен по-късно на нов обществено-политически пост в Държавния съвет, д-р Калайджиев продължи активно да се интересува от проблемите на общественото здраве, свързани със сложните демографски проблеми на нашата страна, с интегрирането на инвалидите в обществения и трудовия живот на страната, от работата на НЦЗПБ и др. Като народен представител до края на 1989 г. той също достойно защитаваше своето име и остави трайни следи като общественик, политик и гражданин, достоен за уважение и пример.”

Национално съвещание на директорите на окръжните ХЕИ. Първият вдясно е д-р Калайджиев

Съвремениците добре помнят, че д-р Калайджиев имаше противоречия с тогавашния министър на народното здрави д-р Кирил Игнатов. Недоволството на министъра към Калайджиев не се ограничава само до ръководството на МНЗ, за съпротива срещу реформата съществуват и други властови мотиви. Като първи зам. министър д-р Калйджиев имаше други представи как да се развива здравеопазването, как да се реформира.  Бидейки на централно подчинение на Министерство на здравеопазването, ХЕИ бяха тогава извън контрола на местната партийна и административна власт. Тя вече не може да определя кадровата политика, не може да се намесва при санитарния контрол, нито да отменя наложени санкции. 

Факсимиле на протокола от съвещаниението в ЦК на БКП, където министър Игнатов отправя обвинения към своя първи заместник д-р Калайджиев

Възражения идват от местните народни съвети, но също и от централни ведомства, ангажирани в индустриализацията, големите строежи и пр. и стремящи се към бърза и евтина реализация. Срещу доктора, бивш партизанин зачестиха обвиненията... “Обвиненията” разбира се са основателни – реформата действително отхвърля съветския модел и въвежда нови административни и икономически отношения. В замисъла и провеждането й, Владимир Калайджиев се ръководи не от идеологически догми, а от здравия разум и очакваната ползата за обществото. Политическата му биография му дава свободата да изразява открито принципите си и убедено да ги следва.

Друга извадка от протокола с обвиненията срещу доктор Калайджиев, които той е изслушал в ЦК на БКП. Този път част от тях са отправени от неговата колежка - заместник министъра на народното здраве д-р Сибила Радева

В личните си спомени за този конфликт д-р Калайджиев казва: “Проектът беше приет като антисъветски проект. Не защото имаше някакво антисъветско политическо настроение у мене, у авторите, а просто защото съветският модел беше неподходящ за времето, в което навлизахме. По много причини. “Великият лозунг” на съветската власт беше “Вся власть советам”. И като е така, та всичко накуп отива в ръцете на съветите, на народните съвети. И ние тука тези санепидстанции ги даваме в ръцете на съветите. Един от аргументите, а те са много повече, с които аз се борех като елементарна логика и като разум на рационалното решение: Как си я представяте вие тази работа? Санепидстанцията е предназначена да упражнява санитарен контрол на територията на този съвет. Всички заведения в тази територия се подчиняват на съвета. Та бакалници, та ресторанти, та магазини, та всякакви обекти, се командват от народния съвет. И аз, като санитарен орган, ще отида в този обект и ще кажа : “А, не! Това, това и това не съответстват на нашите изисквания! Прас ключа! Не може да работите.” Добре, ама Съветът веднага се намесва: „Чакай бе! Как така затваряш ти? Кой си ти?” Това е противоречие, което не може да бъде така. Не може контролният орган да бъде подчинен на този, когото той контролира. Толкова е просто…!”

Предложението на министър д-р Кирил Игнатов за уволнението на д-р Владимир Калайджиев

В исторически план днес трябва да се напомни, че заради тези конфликти, д-р Калайджиев по предложение на самия министър Кирил Игнатов бе освободен от длъжността си. Това и днес се помни от по-възрастните представители на лекарската колегия. И това става на заседание в самия ЦК на БКП – където делото на д-р Калайджиев е неоценено и той понася много голословни обвинения като ръководител на здравеопазването.

 Докторът умира през 2009 г. (на 87-годишна възраст) в София. 

(Следва)

 www.nabore.bg

Очаквайте в следващата част от поредицата:

Политкомисарят на чавдарци Стефан Халачев загива по време на Страцинско-Кумановската операция през октомври 1944 година