nabore.bg

Ванга наричала антифашиста генерал Александър Гетман „мъжо ми”, а в Мадрид Симеон Сакскобурготски изпратил 1000 бели рози за трупата на софийската опера, ръководена от бившия боец от отряд „Чавдар”

Генерал-лейтенант Александър Гетман води хорото на сватбата на Боянка Арнаудова (работила като главен драматург на Софийската опера) и своя адютант Йосиф Шаулов – редактор в списанието „Български воин”.

(Продължение)

Александър Гетман (истинското му име е Александър Панов Гетов) се числи към две партизански формации - отряд „Чавдар“ и отряд „Васил Левски“ (от 1942 г.) Бил е политкомисар на отряд „Васил Левски“. Роден е на 31 май 1915 г. в плевенското село Беглеж в семейството на комуниста Пано Дончев. Завършва право в Софийския университет. От 1932 е член на РМС, а от 1934 г. и на БКП. Приет е за член на БОНСС от 1935 г. От 1939 до 1942 г. е инструктор на ЦК на РМС. След 9 септември 1944 г. влиза в българската армия. На 11 ноември 1944 г. е инструктор в Политическия отдел и в отдел „Печат“ при Министерството на народната отбрана. През 1951 г. е редактор по военните въпроси във в. „Работническо дело“. На следващата година става главен редактор на сп. „Български войн“. През 60-те години е заместник-началник на Главното политическо управление на българската народна армия (така нареченото ГлавПуна). Заместник-председател на Комитета за наука, изкуство и култура, началник на Военното издателство, на Софийската опера и Народния театър „Иван Вазов“. От 1966 до 6 януари 1975 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. През 1969 г. по случай 50-ата му годишнина е награден с орден „Народна република България“ I степен и е повишен в чин генерал-лейтенант. Пише книгите „Партизански записки“, „Виетнамско сърце“ и брошурата „Фашизираната армия на Титовската клика“. Жени се за писателката Надя Неделина (1916 – 2012). Умира на 6 януари 1975 г. в София. Погребан е в родното си село, както е искал приживе.

Село Беглеж, Плевенско - родното място на Гетман

Бащата на Александър Гетман е комунистът Пано Дончев. По-големият му брат Павел (29 юни 1910 – 9 октомври 1988) е активен борец срещу фашизма, народен учител и кмет на селото по времето на социализма. Александър Гетман и Надя Неделина нямат деца, но осиновяват момче на име Дамян, което се самоубива в юношеските си години. Братът на Александър Гетман - Павел има трима сина, като най-младият е кръстен на чичо си Александър. Потомците на Павел от страна на най-големия му син Панайот (12 юни 1932 – 16 декември 1994) живеят от три десетилетия в САЩ. Те живеят в Лос Анджелис, Калифорния и в Чикаго, Илинойс.

Съпругата на генерал Гетман - поетесата Надя Неделина доживя до преклонна възраст

Като генерал ръководител на две важни културни институции – Народния театър и операта, Гетман се ползвал с голяма популярност в тези среди. Заедно с това, уважаваше го и пророчицата леля Ванга. Ето какво разказват съвременици на генерала: „... Генерал Александър Гетман бе партизанин от Плевенския край, и бе назначен лично от Живков за “главнокомандващ на културния фронт” на България. Партията постави на колоритния номенклатурен кадър с пагони, който в интерес на истината имаше отношение към писаното слово – публикуваше свои фейлетони в “Стършел”, а пък съпругата му бе поетесета Надя Неделина, “бойната задача” да оглави Народния театър и Софийската опера... Гетман по-късно е свален от високите длъжности, без даже да го уведомят за това. Генералът научава, че е “разжалван” на юбилейно честване на приятеля си – поета Павел Матев, също детрониран от Живков като шеф на Комитета за изкуство и култура... На самия коктейл Матев съобщава лошата новина на Гетман. На генерала му прилошава и веднага е откаран в Старозагорската болница, където издъхва – според официалната диагноза от инфаркт, без да дойде в съзнание... В спомените на литератори с армейски чинове, които са били преки подчинени или приближени на Александър Гетман, Ванга го е наричала “мъжо ми”. До последно легендарната гадателка не пояснила защо използва това интимно обръщение – нали си имала законен съпруг, Димитър Гущеров, нищо, че той сравнително рано се споминал от тежко чернодробно заболяване. Явно в душата си е смятала, че генералът е нейният мъж пред Бога или “висшите сили”, с които е общувала от ослепяването до края на земния си път. Писателят Орлин Орлинов, когото Гетман много цени и го назначава за главен драматург на Народния театър, разказва следната случка, разиграла се по време на празненство в дома на млада музикантка. Сред гостите по покана на генерала присъстват и оперните прими Илка Попова и Райна Кабаиванска. “По това време Ванга лежи в жп болницата до Централна гара. Всеки ден Гетман ми вика: “Трябва да идем при Ванга, трябва да идем при Ванга”. И все не отиваме... И ето, че когато сме на гости, телефонът звъни, майката на момичето, което честваме, казва: “Другарю Гетман, вас търсят!” той се учудва: “Че кой ще ме търси? Кой знае, че съм тук? Вкъщи няма кой да каже къде съм!” Защото той беше с Надя /съпругата си/ Вдига той телефона – Ванга! “Мъжо, какво правиш? Искам да ти кажа: добре, че не дойде, докато бях в болницата. Утре си заминавам. Ако беше дошъл, кех да умрем!” Това той ни съобщи, като завърши разговора. “Абе, вика, тази жена, все не мога да й обърна достатъчно внимание, обаче виж какво ми каза!” Илка Попова, която доста разбира от тия тайнства, защото никой не е направил по-хубаво ролята на “Дама Пика” на Чайковски от нея, вика: “Гетмане, в живота има и такива тайнствени моменти. Тя ти го казва не случайно”. След това, като излизаме, той почва да гадае откъде е могла тя да вземе телефонния номер, откъде да научи къде е той тази вечер... Такива загадъчни отношения имаше с нея. В характера на Гетман имаше преплетена малко мистика, той си задаваше въпроси, той се запитваше...”, завършва разказа си за мистериозния телефонен разговор между Ванга и духовния й “съпруг” Орлин Орлинов. Изпадналият в немилост пред Тато генерал е имал своите трески за дялане, но като цяло, твърдят мастити родни актьори, е бил принципен, честен и смел човек, на чиято дума е можело да се разчита...”

 Като шеф на операта Александър Гетман оценил таланта на певицата (и негова землячка) Гена Димитрова и я включил като солистка на трупата в турнето в Испания и Франция

За семейство Гетман разказва в свои спомени и Игор Марковски: „Леля Надя Гетман почина на 96 години през 2012 г. В по­следните години на живота си беше останала съвсем сама и нямаше пари да си плати нито тока, нито водата. Тя беше поетеса, известна с името Надя Неделина. В къщата ù зад кино „Изток“ имаше някаква стаена мъка и в същото време невидима топлина докосваше ръцете ти. Връчи ми стихотоврение, посветено на трагично самоубилия се неин син Дамян. Писано на ръка. Авторът ми беше познат до болка. И ми разказа как при нея са идвали пратеници на министъра на културата, които намеквали, че е най-добре да дари къщата си на ведомството, пък те щели да се погрижат за нея… Тя пък дари огромната колекция от рисунки на Илия Бешков на своите съграждани в Сливен. Александър Гетман – съпругът на Надя – е бил едновременно директор на Народния театър и на операта. Веднъж, прибирайки се пеша от Орлов мост, срещнал Радой Ралин, който живеел на 100 метра от тях и го попитал: „Радой, къде отиваш?“ А Радой Ралин отговорил: „Тръгнал съм към Народния театър?“ „Че той е в другата посока“ – казал генерал Гетман. „Така е, но спазвам директивите на др. Ленин – крачка напред, две назад и заради това се озовах тук, като цялата българска култура…“

А ето какво пише в своя статия за генерала партизанин Гетман вестник „Класа” през 2011 г.: „... Три десетилетия след смъртта му всички споменават с огромно уважение името му – генерал Александър Гетман. Като ръководител на Народния театър и на Софийската опера прави чудеса. Театърът се сдобива с екстри, за които артистите не са и сънували. Операта тръгва по света. А генералът, който никога не се е разделял с пагона, се среща с българския цар в изгнание Симеон, с испанския крал Хуан Карлос, със световни величия от оперната сцена... Защото Гетман преди всичко е човек, после – функционер и началник! Дори онези, които са му имали зъб, говорят за него с уважение... Седим в кабинета на поета Орлин Орлинов (тогава драматург на народния театър и операта), един от най близките приятели на Гетман. И той разказва: Имаше решение на Политбюро за културно превземане на Европа. Операта с тези таланти, с тези певци, музиканти, балетисти, като цял колектив…трябва да превземе европейските столици! Чудесно решение. От този ден започнаха дълги дни на обсъждане – с приятели, с режисьори, с оперни диригенти, с Асен Найденов имахме среща и с много други от тази област, за да решим какво да правим. Работата в операта изискваше от нас много усилия, много организационни мерки, на които аз не винаги съм присъствал, защото аз бях вей-хайвей, аз се занимавах с мадами, с това-онова, а те - Гетман и Бърняков, с още един-двама “печени” мениджъри от операта, правеха всичко по план, по списък. Прибавям към неговия артистичен образ, към неговия добър образ и една организационна дарба - той всичко си записваше! Искаше да знае кое как ще бъде…И работата потръгна. След 9 месеца, може и цяла година да е било, операта беше готова за турне: “Хованщина”, “Борис Годунов”, “Евгений Онегин” и др. Но преди да тръгнем към Европа, като първа изява преди голямото европейско турне, бяхме договорили седем представления в Атина. По това време Николай Гяуров вече беше известен, имаше вила в Бояна. Отиваме с Гетман да го молим да вземе участие в седемте представления в Атина. Гетман му вика: - Уредили сме въпроса, ще ти платим по 4 хиляди долара на представление… А Гяуров - облечен с къси гащета и на един хамак се юя, както викат в нашето село, юя се (люлее се). То беше една жега!.. И както само певец може да се смее, така и той: -Ха-ха-ха-ха…- разлюля въздуха със своя смях на голям бас. - Ха-ха-ха-ха!..Другарю Гетман, ако аз отида да пея за 4 хиляди долара с моята кариера е свършено! Ако чуят, че Гяуров е пял за 4 хиляди долара, всички врати на оперите са затворени! И ни отказа! Ние разбрахме, че трябва да си вървим, вода ни се пие, то страхотна жега…Гяуров тръгна да ни изпраща и вече на вратите вика: „ А,бе, аз една лимонада не ви почерпих…“ Такива чешити бяха… И с Борис Христов имахме няколко срещи в хотел “София”, Гетман също го молеше да вземе участие. Но там вече имаше някаква тайна – Борис Христов бе дълбоко засегнат (не знам от кого и за какво - може би директори на опери и т.н.). Как ли не му се молихме - че е роден в България, че не може без Борис Христов…И аз говоря, и Гетман… Но – не, не и не! Единственото, което прие, беше да пее за “Балкантон”, за да запише църковната музика, тази прочутата “Господи, пази България”, в катедралата “Св. Александър Невски”, където имах щастието да слушам и аз. Беше потресаващо... И започнахме турнето – Испания, Франция, Норвегия, Швеция, Белгия – Брюксел…цяла Европа! Триумфални турнета! Певците ни бяха много добри, те идваха да пеят и си оставаха по местата. Руските опери вземаха акъла на Европа: “Борис Годунов” и “Хованщина” - дълги, скучни, с тия брадати мужици, но на западните почитатели на това изкуство им беше интересно… Не мога да не спомена Гена Димитрова. Гетман усети таланта й и я включи в голямото турне - не само защото бе от неговото село. Тя вече беше изгряла като певица, но все още не бе превзела Европа. По време на това турне тя спечели овациите на публиката, оттогава излетя и повече не се върна в родното гнездо, защото беше голяма певица! Гетман подкрепяше не само нея, но и Райна Кабаиванска, и много други певци бяха от него насърчавани. …

"Атомното оръжие" - една от книгите на генерала, издадена през 1955 г., навремето направила голямо впечатление на читателите

Навсякъде правеше впечатление, навсякъде будеше удивление, че един човек, който не е музикант, не е вътре в нещата, не е оперен деятел, може така хубаво и леко да организира всичко, добре да организира хората. В Мадрид, в големия антракт на операта “Хованщина” идват при артистите и при директора Гетман нашия Симеон със съпругата си, и бъдещият крал на Испания, Хуан Карлос – той ни покани на разговор. Тогава Хуан Карлос попита Гетман защо той, генералът, е директор на операта. А нашият човек му отговори в типичния си стил: “Ваше Величество, по-добре ли щеше да бъде, ако бяха назначили полковник?!” Спомням си, че веднага след това Хуан Карлос - млад, красив, вика: “Да влязат журналистите!” И те като нахълтаха с тия апарати със светкавици… “Сега се роди една историческа реплика – казва Хуан Карлос. - Аз попитах господин директора на операта, защо директорът на Софийската опера трябва да бъде генерал, а той знаете ли какво ми отвърна: “А какво искате, Ваше Величество, полковник ли да бъде?!” На другия ден тази реплика се появи в редица заглавия на вестниците: “Какво искате, Ваше Величество, полковник ли да бъде…” Помня, че бъдещата кралица София беше определена да отговаря за културата и за профсъюзната деятелност. Тя извика в един ъгъл шефа на профсъюза на софийската опера, профпредседателя и партийния секретар и ги разпитваше как се работи в операта, като си записваше в една дебела тетрадка… В Мадрид, след спектакъла, се получиха за трупата хиляда бели рози. На завесата имаше едни процепи, през които можеш да гледаш залата. През тях се виждаше Симеончо на четвъртия или петия ред с четиримата си синове - хубави, елегантни, млади и красиви. Калина още не бе родена. Това беше през 1973 г. - Гетман гледа през процепите (водя го аз да погледне през завесата) и кого да види? Вижда Симеончо - той беше хубав тогава, имаше повече коса… Хиляда рози! Ами сега?! Партиецът в него заговаря, заговаря партизанинът, комунистът, дисциплинираният - “не човек, а желязо”(както е в стихотворението на Веселин Андреев). Какво да правим? По това време България нямаше посланик в Испания, Крум Босев беше генерален консул, той присъстваше на представлението. Круме, какво да правим? Босев, какво да правим? Ами чакай, вика, аз ще ида да питам. И отива - по телефона пита София. Тогава министър на външните работи беше Иван Башев, широко скроен човек, казва му: “Вижте какво, другарю генерален консул, приемете розите, но няма да казвате от кого са.” Приехме хилядата бели рози, върху тях – картичка с имената на членовете на семейство Сакскобурготски. Приехме ги, но не казахме от кого са.

"Виетнамско сърце" - пътеписна книга на Гетман

Във Франция френското военно министерство организира колективно посещение на нашия оперен спектакъл, помня, че присъстваха министри, президенти…Представлението минава страхотно. Доволни, викат Гетман, поздравяват го министърът, командващият военно-въздушните сили… И го питат: „Господин генерал, желаете ли да видите нещо по-специално?” Всички знаеха, че е генерал. Гетман вика, искам да видя едно въздушно поделение на модерни изтребители. И ни повеждат натам – към военното летище, което се намираше на 150 километра от Париж. Партийният секретар, профпредседателят и аз отиваме с едно автобусче. Летището – голямо, модерно. Гледаме – те правят лупинги, правят демонстрации в чест на Гетман. След това - тържествен обяд. Една голяма столова, разделена на сектори. Един генерал го съпровожда, ние вървим след него. Гетман няколко пъти се обръща – да не ни изпусне, да ни уважи. Той с генерала, който го съпровождаше, отидоха някъде в дъното. Мен ме настаниха в третата зала, където са старшите офицери. Един френски майор седна до мен, аз съм учил във френски колеж и знам малко френски, стана хубаво да си говорим. А профпредседателят и партийният секретар – цивилни, тях ги настаниха в първата зала, където са служащите, цивилните…Тогава разбрах защо Франция е това, което е – защото си има ред в тази държава!Има йерархия…

"Фронтови герои" - генералът пише тази книга за войната в Корея 

И една случка в Брюксел. Директорът на тамошната опера – на количка. До него вървят петима души млади хора, от различна възраст. Гетман, както винаги любопитен и откровен, гледа количката и иска да каже: Ама как може, колега, да сте на количка и да сте генерален директор на Брюкселската опера?! Не казва нищо, ама то по погледа му се чете… И онзи казва на Гетман: „По погледа ви разбирам какво искате да ми кажете – един инвалид, пък директор! Ами ето на, държат ме още!“ Ами…тия мъже…, охрана ли са ви? - Не, това са бъдещите директори. Моят заместник е между тях. Гетман - с тия големи очи, се пули. И пита: - Ама как? - Ами , един от тях ще е, но и аз не знам още кой точно. Който покаже, че има данни… Операта е голям период в живота на Гетман, както и той в нейния живот. Но не знам дали някой някога ще се сети да му го признае...”

(Следва)

www.nabore.bg

Очаквайте в следващата част от поредицата:

Бившият партизанин от бригада „Чавдар” д-р Владимир Калайджиев като заместник-министър на здравеопазването създава ХЕИ