nabore.bg

В антифашистката съпротива чавдарци бяха най-популярните – дейността на отряда и брагадата неизбежно се свързваше с личността на Тодор Живков

Щабът на бpигада “Чавдаp” на 13 cептември 1944 г. в София (от ляво надасно): Тодор Делов-Стефо, Добpи Джypов-Лазаp, Веселин Андреев-Андро и Иван Хариев-Доктора

(Продължение)

Преди 10 ноември 1989 г. най-популярното антифашистко бойно съединение сред обществеността бе партизанската бригада „Чавдар“. Това несъмнено бе свързано с личността на генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, чиято нелегална и конспиративна дейност бе в района, където е действала бригадата. „Чавдар” е подразделение на Първа Софийска въстаническа оперативна зона на НОВА. Действа в околностите на Ново село, Ботевград, Пирдоп, Етрополе и Якоруда. Първата партизанска група в района на връх Мургаш е създадена през есента на 1941 г.

Паметник на Тоне Переновски, първия командир на отряда "Чавдар" в с. Столник

След разрастването си през септември 1942 г. се създава партизански отряд „Чавдар“. Командир на отряда е Тоне Переновски, политкомисар Добри Джуров, заместник-командир Иван Шонев. Разделя се на две чети - „Бачо Киро“ и „Бойчо Огнянов“. Историческите факти по създаването на отряда са следните: На 2 юни 1942 г. в подножието на връх Готен над с. Бухово, Софийско, тримата нелегални партийни функционери Тоне Переновски (Цветан), Иван Шонев (Митрето) и Добри Джуров (Лазар), изпълнявайки решението на Софийския окръжен комитет на партията, поставят основите на нова партизанска единица — бъдещия отряд „Чавдар“. На 24 юни към групата се присъединява Стоян Хаджипенчев (бай Стоян), през август 1942 г. Костадин Трайков Петров (Калин). На 9.09.1942 г. групата приема за свой патрон легендарния Чавдар войвода. През октомври 1943 г. се провежда конференция на ръководството на отряда, на която се изработва план за политическата и военната му дейност.

Паметник на интербригадиста и основател на партизански отряд "Чавдар" Иван Шонев. Иван Трайков Шонев - Митрето е роден на 1 септември 1905 г. в село Ботунец

Пълномощник на Областния комитет на БРП/к/ за бригадата е Тодор Живков. До края на 1943 г. са извършени акции в с. Буново, с. Смолско, с. Радославово (днешно Чавдар), поста при прохода Гълъбец. През декември 1943 г. чета „Бачо Киро“ води в Лопянската гора сражение с около 200 полицаи и ги разбива. На 8 март 1944 г. овладява с. Кремиковци, което е в непосредствена близост до София. На 24 март 1944 г., съвместно с Панагюрския партизански отряд „Георги Бенковски“ завзема Копривщица. Акциите предизвикват обсъждане в регентския съвет по доклад на министъра на вътрешните работи Дочо Христов. Регентите Богдан Филов и Никола Михов констатират съсредоточаване на партизански сили около столицата и набелязват мерки за противодействие от войската, жандармерията и обществената сила. Действията на отряда влизат и в полезрението на германското разузнаване в България, което отбелязва техния мащаб при случаите в с. Кремиковци и Копривщица.

Командирът на бригада "Чавдар" армейски генерал Добри Джуров

През април 1944 г. отрядът наброява 437 партизани и прераства в бригада „Чавдар“, разделена на три дружини. Командир на бригадата е Добри Джуров, помощник-командир Димитър Кирков, политкомисар Стамо Керезов. На 26 април 1944 г. I-ва и III-та дружина разбиват складовете в гара Саранци, с което въоръжават повечето от партизаните. III-та дружина се прехвърля в Родопите и извършва акции в с. Сестримо и гара Якоруда. Разраства се в батальон. Формиран е и нов теренски батальон. На 3 май 1944 г. I-ва и II-ра дружина водят голямо сражение над Елешнишкия манастир. През май и юни 1944 г. двете дружини попадат в блокада, организирана от войскови, жандармерийски и полицейски подразделения от Враца, Плевен и София.

Партизани пекат хляб на каменни плочи в Балкана (снимката е по възстановка от края на 40-те години). Снимка от сайта "Изгубената България"

Партизаните дават много жертви в кръвопролитните боеве, но в крайна сметка излизат от блокадата. Оцелелите от двете дружини се обединяват с оцелелите от Войнишкия партизански батальон „Христо Ботев“ и провеждат акции в с. Сеславци, с. Кремиковци и с. Ботунец. III-ти батальон участва във формирането на Четвърта софийска въстаническа бригада. На 9 септември 1944 г. бригадата „Чавдар“ участва в установяването на властта на ОФ в Ихтиманско, Ботевградско, Пирдопско, Софийско и в София.

Както стана дума Тоне Пенков Переновски (Цветан) е определен за командир на отряда „Чавдар”, от чийто състав се ражда партизанската бригада със същото име. Переновски е роден 4 май 1909 г. в с. Столник, Софийско. Член на БКМС от 1930, а на БКП от 1931. В периода 1932 – 1936 е политически емигрант в СССР. Там през 1936 г. завършва висше образование в Университета на националните малцинства на Запада „Ю. Ю. Мархлевски“ (КУНМЗ). Това е висше учебно заведение на Коминтерна в Москва, СССР. Университетът е създаден през 1921 г., подписан от Ленин. Създаден е, за да подготвя бъдещи революционери и политически активисти от страни на запад от СССР. Българският сектор в университета е първото българско партийно висше учебно заведение. След това Тоне Переновски се завръща в България. За политическа дейност е осъден по ЗЗД. Присъдата изтърпява в Сливенския затвор (1938). Включва се в съпротивителното движение по време на Втората световна война. Интерниран в лагера Кръсто поле. Успява да избяга и преминава в нелегалност. Става партизанин от 1942 година. След 9 сптември 1944 г. Переновски е назначен за помощник-командир на пети бомбардировъчен полк.

Преди 9 септември 1944 г. Переновски е интерниран в концентрационния лагер „Кръсто поле”. Снимка от сайта „Изгубената България”

Като политически офицер служи в БНА и е заместник-командир на Осма пехотна дивизия. Преминава на стопанска работа и е първи заместник-председател на Главно управление на пътищата. През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса. Член е на ЦК на БКП (1966 – 1976). Награждаван е с орден „Свети Александър“, V степен, м.с. Тоне Переновски умира през 1985 г. (на 75-годишна възраст) в София.

Ето какво разказва за своя командир Переновски един от партизаните чавдарци – Стефан Койчов, роден през 1925 г., агроинженер и председател на ТКЗС след 1944 г.: „Командирът на отряда Переновски държеше стоманена дисциплина. Според него, който изневери на отряда и идеята, който се отдаде на съблазни, трябваше да се наказва със смърт”.

За Переновски в съвременния жълт печат се пуска интригата, че по време на съпротивата той дори удря плесница на другаря Янко (Тодор Живков) пред немалко присъстващи партизани, в резултат на което е свален като командир на отряда „Чавдар”, заменен е от Добри Джуров (Лазар) и изпада в жестока немилост. Всъщност историческата истина е, че Джуров е издигнат за командир на бригада „Чавдар” след като тя се формира. Това става след мобилизация на антифашистките сили в Ботевградско – тогава техният брой надвишава 500 бойци.  

След 10 ноември 1989 г. Владимир Спасов, генерален секретар на Българската комунистическа партия в една своя статия пак разказва за тази интрига, по-скоро слух: „Все още се скрива от народа причината поради която прославеният командир на чавдарци Тоне Переновски удря плесница на Тодор Живков, за което след 9.9.1944 г. беше подложен на жестоки инквизиции, оклеветяване и преследване. Все още живите очевидци на това събитие мълчат, но защо правят това буди сериозно подозрение”.

 (Следва)

www.nabore.bg

Очаквайте в следващата част от поредицата:

Бившият партизанин от бригада „Чавдар” генерал Александър Гетман ръководи Народния театър „Иван Вазов” и Софийската опера