nabore.bg

В състава на ОФ политическият кръг "Звено" бил против въоръжената борба срещу фашизма

Партизанка чете прокламация пред партизани в Кочериново. Снимка от сайта Изгубената България

(Продължение)

 На 22 юни 1941 г. войските на Вермахта неочаквано преминават границите на СССР. Нахлуването на Германия и някои от съюзниците предизвиква остри реакции сред левите и русофилските среди в България. Още същия ден ЦК на БРП разпространява призив „да не допусне по никакъв начин използването на своята земя и своята войска за разбойническите цели на германския фашизъм“. Два дни по-късно, на 24 юни, по директива на Коминтерна БРП обявява „курс на въоръжена борба“ срещу войските на Третия райх и българското правителство на Богдан Филов. Първите прояви са изпращане на протестни телеграми и петиции, обявяващи се против участието на България в Тристранния пакт. В някои от фабриките, чиято продукция се използва от Вермахта,

работници саботират производствения процес.

Първите създадени партизански групи и чети през лятото и есента на 1941 г. са в района на Разлог, Дупница, Батак, Ловеч и Средна гора. Командването се осъществява от Централна военна комисия на Българската работническа партия (комунисти). През първата година на въоръжените действия БРП се осланя най-вече на бойните групи, а не на четите. Те извършват саботажни акции: палежи и взривяване на складове за оръжие, облекло и горива, на комуникационни връзки, предприятия, железопътни линии. Дело на бойните групи са и други акции – ликвидиране на видни ръководители на политическия апарат, полицията, армията и Вермахта. Дейността им нанася удар по подкрепата за властта в България. 

Георги Димитров прочита програмата на ОФ по радио "Христо Ботев"

В края на лятото на 1941 година (със съветски самолети и подводници) в България са изпратени, разделени в 8 групи,

антифашистки водачи начело с Цвятко Радойнов, Христо Боев и Георги Янков.

 Те са 55 дейци на БКП и целта им е да оглавят въоръжените действия в България. Счита се, че това е дело на Задграничното бюро на БКП, подпомагано от съветските специални служби - НКВД. Голяма част от изпратените са заловени от полицията. Част от изпратените са съдени в така наречения "процес на парашутистите". Някои от фукнционерите са екзекутирани. Оцелелите от наказателните акции на българската полиция и жандармерия групи на „подводничарите“ и „парашутистите“ по-късно стават едни от най-известните партизански водачи в страната.

Правителството на Богдан Филов прави България военен съюзник на Германия

На 13 декември 1941 г. България обявява т.нар. „символична“ война на САЩ и Великобритания. На 5 юли 1942 г. САЩ обявяват война на България. Решението за обявяването на войната е взето със съвместна резолюция на Конгреса. В Сената за обявяване на война гласува мнозинство от 66 сенатори. След два дни подобна резолюция гласува и Английският парламент. Нотата за обявяване на война е предадена на българското правителство от пълномощния министър на Швейцария в София след съгласието на Швейцарския федерален политически департамент. Новината в България е обявена единствено в малко каре на вестник „Мир“ в броя от 5 юни 1942 г. Така страната се оказва в положение на

фактически участник във Втората световна война.

С незабавен позив до българския народ ЦК на БРП (к) уведомява за събитието и заявява: "Нашите патриоти и народ попречиха до днес да бъдем хвърлени във войната против освободителите ни руси. Това е хубаво, но днес това е недостатъчно. Америка и Англия обявяват война на българското продажно правителство и докато не е късно, ние трябва да се отделим с дела от авантюристите."

През април 1942 г. заради предателство е арестуван и по-късно екзекутиран почти целият състав на Централната военна комисия на БРП (к). През юли 1942 г. по нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ Георги Димитров обявява програмата на Отечествения фронт – коалиция между БРП (к.), „Звено“ и БЗНС „Пладне“. Тя се обявява за „недопускане на участието на български войски на Източния фронт срещу СССР, за скъсване на съюза с Германия и прекратяване на износа на зърнени храни за нея". В рамките на Отечествения фронт има разногласия по отношение на партизанското движение. Макар отделни активисти на „Звено“ да се включват в него, организацията смята, че вземането на властта чрез масово въстание е невъзможно и разчита на организирането на военен преврат чрез симпатизиращи ѝ офицери.

Създаването на Отечествения фронт и народният подем срещу фашизма по-късно влизат и в живописта   

Поради увеличения брой на партизанските чети и отряди и участниците в тях, през април 1943 година се създава нелегалната Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). По това време военното разузнаване оценява броя на партизаните на около 750 – 760 души. НОВА разделя страната на тринадесет въстанически оперативни зони. Командването се осъществява от Главен щаб на НОВА. Установява връзка с британски военни мисии в България. Виждат се намеренията на БРП (к) да усили борбата - през август 1943 г. е създаден ръководен орган на ОФ – Национален комитет. Правителството от своя страна засилва действията си. С окръжно № 3928 от 10 април 1943 г. на МВР борбата с партизаните се възлага на полицията. Допуска се при необходимост и използването на военни части.

Свекърът на Богдана Карадочева идва от СССР като парашутист

Младежът Лъчезар Аврамов (първият свекър на естрадната певица Богдана Карадочева), виден антифашист и функционер на комунистическата партия през юни 1941 г., се записва като доброволец в Червената армия. Още от 1938 г. той живее в СССР с родителите си - политически емигранти.

Лъчезар Аврамов

През септември 1941 г. Аврамов е прехвърлен в България в състава на разузнавателно-саботажна група с наши парашутисти антифашисти. Тя е разбита още при стъпването ѝ на българска територия и повечето членове на групата са заловени. В последвалия съдебен процес са осъдени на смърт, а Лъчезар Аврамов – на доживотен затвор, тъй като е непълнолетен. След 9 септември 1944 г. Лъчезар Аврамов е заместник министър-председател (1966 – 1971), министър без портфейл (1962 – 1968) и министър на външната търговия (1962, 1968 – 1971), кандидат-член на Политбюро (1966 – 1971) и секретар (1962 – 1966) на ЦК на БКП. Негова съпруга е известната актриса от Военния театър Иванка Димитрова (1920 – 2002), осъдена в процес срещу ЦК на БРП (1942) и изпратена в концлагера Гонда вода, където е интернирана и майка му. Аврамов умира през 2000 г.

Синът на Лъчезар Аврамов е първият съпруг на естрадната певица Богдана Карадочева.

(Следва)

www.nabore.bg