Архивите са живи
- search
- Всички
1. ПАРТИЗАНИТЕ - кой беше в Балкана?
Още през 1940 г. партията на Гемето - БЗНС "Пладне", иска да вземе властта с въоръжен преврат, заговорът е разкрит
Според историците у нас е имало 10 000 партизани
В речниците се обяснява, че партизанин е активен привърженик на определена политическа партия или човек от бойна група, която се бори срещу фашисткия тираничен режим в страната. Думата има италиански произход - partigiano, от parte (част). На френски е partisan, на руски - партизан. У нас е така само в прословутото стихотворение на Младен Исаев "Партизан за бой се стяга, мята пушка на рамо...", иначе официалният термин е партизанин. Сайтът Наборе.бг започва хроникална поредица от статии за този период от българската история.
Властта преди 1944 г. и нейните симпатизанти наричат партизаните иронично шумкари или шумци. В годините между 1944 и 1989 г. бившите партизани и техните помагачи (ятаците) са с висок обществен авторитет, уважавани от всички. След 1989 г. героичният им ореол незаслужено помръкна и за тях всеки можеше да говори каквото си поиска, включително и да ги нарича терористи, убийци и разбойници.
Първият партизанин в България е Иван Козарев от с. Добринище, който излиза в нелегалност още през февруари 1941 г. Преди това като член на БКП участва в Септемврийското въстание през 1923 г. в Разложкия край, а като член на ВМРО (от 1925 г.) лежи в затвора през 1935-1938 г. Козарев си построява рибарник недалеч от селото, от който се прехранва, и край него на 27 юни 1941 г. застрелва двама полицаи, дошли да го търсят. Това се смята за начало на партизанското движение
не само в България, но и на Балканите.
На 26 юли 1941 г. заедно с Никола Парапунов Козарев създава първата партизанска чета и приема името Балкан. Командир на четата обаче става не той, а Парапунов, възпят в популярната песен "Имала майка едно ми чедо, едно ми чедо Никола..." Парапунов е убит при полицейска засада край село Бараково на 9 декември 1943 г. В нощта срещу 1 април 1944 г. Иван Козарев е застрелян по погрешка от своя съселянин, ятак и близък приятел Александър Пицин.
На Никола Парапунов е посветена популярна песен
Колко са били партизаните в България на 9 септември 1944 г.? И до днес няма единно мнение за техния приблизителен брой. През март 1944 г. Георги Димитров иска справка за числения състав на партизаните. На 12 март от ЦК на БРП (к) му изпращат шифрована телеграма, в която се казва: "В партизанските отряди около 25-30% са комунисти, толкова са комсомолците, останалите са безпартийни. По възрастов състав главно са младежи, от тях 70-75% са селски бедняци, около 20% - работници, останалите са от средите на интелигенцията. В 12 въстанически окръга (зони) има 26 отряда с обща численост 2320 човека. Има окръзи само с по няколко десетки партизани: например Хасковски - 20 души, Варненски - 40, Старозагорски - 50, а в някои окръзи въобще не съществува партизанско движение."
На 17 октомври 1945 г. организационният отдел на ЦК на работническата партия (к) съобщава, че броят на партизаните на 9 септември 1944 г. бил 7000 души. Десет дни по-късно обаче същият отдел дава съвсем други данни - 50 000 партизани. Според данни от историографията преди 1989 г. общият брой на партизаните и участниците в бойните групи е около 30 000, а на ятаците и помагачите им - около 200 000.
Публикуваният от Българския антифашистки съюз поименен списък на загиналите участници в партизанското движение включва трите имена, година и място на раждане, форма на участие, дата и обстоятелства на гибелта.
Общият брой на загиналите е 3055 човека.
Според едно по-съвременно изследване към 9 септември 1944 г. действащите партизани в цялата страна са около 10 000 души.
Партизанското движение в България е организирано от Българската работническа партия по време на Втората световна война. Обхваща периода от 24 юни 1941 до 9 септември 1944 г. Изразява се в бойни партизански действия срещу държавната власт в България.
Г.М.Димитров-Гемето
Малкоизвестен факт е, че в края на 1940 година БЗНС „Пладне“ взема решение за въоръжена борба и предлага на БРП създаване на Отечествен фронт и начало на въоръжени действия срещу диктатурата. Целта е премахване на безпартийния режим, установен през 1934 г., демократизация, установяване на република и недопускане на евентуално обвързване с Третия райх. Първоначално ЦК на БРП отхвърля предложението поради обвързаността на СССР с нацистка Германия чрез пакта Рибентроп-Молотов. Тогава Г. М. Димитров-Гемето и партията му БЗНС „Пладне“ решават да действат съвместно с британските тайни служби и тези на Югославия. Планираният пуч според британските виждания следва да доведе до формиране на Балканска федерация под върховенството на Турция. Така БЗНС „Пладне“ става първата партия, която взема решение за въоръжена борба срещу властта. Скоро след това решение партията започва подготовката за държавен преврат, но не намира никаква поддръжка. През февруари 1941 г. заговорът е разкрит от Обществена безопасност и ръководителите на заговорниците бягат в чужбина. Самият Г. М. Димитров
успява да избяга във Великобритания.
Издадена му е задочна смъртна присъда, както и 10 задочни смъртни присъди на други земеделци и 4 присъди на доживотен затвор.
Радио "Христо Ботев" е първата тогавашна медиа, която призовава към бунт. На 23 юли 1941 г. , месец след нападението на Хитлер срещу СССР, в Москва започват емисиите на нелегалната радиостанция „Христо Ботев“. На честотите ѝ водачите на БКП в емиграция Вълко Червенков, Васил Коларов, Георги Димитров и Станке Димитров призовават българите към неподчинение на правителството и въоръжена борба срещу немските войски.
(Следва)