nabore.bg

Порнографията се превърна в първия видим откровен визуален знак на така наречената, демокрация

Речите по площадите вещаеха свобода, отърсване от тоталитаризма, волност на избора, на развитието на всеки, на талантите и уменията, на мечтите и въжделенията. Това бе словестният вихър на първите митинги в подкрепа на демокрацията.

Съвсем очаквано се промениха дрешката и съдържанието на вестникарския, и на целия медиен пазар. Развихри се бум на откровено порно, еротични и сексуално освободени вестници, списания и касети с твърда еротика, които бързо намериха популярност. Това, в началото, след промяната, първо изглеждаше като израз на някаква, скривана досега, освободеност на страсти и желания. Търсенето и, естествено, тиражите бяха огромни.

Откровено похотливите картинки заглавия на първите страници на вестници, списания и други издания, сладострасно чувствените текстове, като че бяха насочени към еротичните усещания и желания на хората. Случайно ли бе, че един министър на културата, тогава, превърна тези издания в семен бизнес?!

Тази брутална еротика бе първият израз на свобода, макар и окровено сексуален. Заигравката с мокрите сънища на хората, обаче, е твърде елементарно обяснение на този порнобум. Всъщност това бе истинският външен и съдържателен дизайн на онова, което щеще да се случи. Това бе един ясен не само визуален и  еротичен знак, това бе политически знак! Знак за промяна и отпадане на ценностните изисквания и граници на морала и интимното. Нещо повече това бе знак за отпадане на всички и всякакви граници и норми в поведението, действията и общуването в отношенията между хората, между гражданите и институциите,  между партий и други политически субекти. Този образ на демокрацията не само се запази, той се разви, обогати, разшири и задълбочи. Именно тази картинка ние виждаме сега и тук на Парламента. Съединението на политическата порнография и липсата на култура доведе до възторжения възход на простотията, грабежа и липсата на всякакъв морал, на съдебна, политическа и обществена отговорност. Ето прякото отражение на онзи, уж външен дизайн, който демокрацията в своята зора представи като откровен порноалбум преди повече от 30 години по маси, павилиони и будки... 

Така се посяха семената на цинизма. Той се пренасяше постепенно по площадите, като израз на една планирана омраза. Тя  бе насочвана, от явни и тайни подстрекатели у нас и формулирана и шлайфана предварително в чужди лаборатортории, институти и централи.

Жертва на омразата бяха комунистите, ръководители на всички равнища и БКП като цяло. Идеологията бе вече друга. Под маската на свобода на словото, на избора, на равенството се криеше зловещия образ на лъжата за благоденствие. Еротичния цинизм, всъщност, бе визия на идващия грабеж на труда на хората, но тогава „изгревът” на свободата заслепяваше всички или почти всички.    

Да, циничната порнокултура се превърна в първия видим, откровен визуален знак на, така наречената, демокрация. Зад картинката с изгрева, всъщност, се таяха огромните тъмни облаци на грабежа, мизерията, коварството и лъжата. Тази порнографска свобода съвсем не бе случайна, тя бе само част от завесата, която скриваше голямата лъжа! 

Като антипод нека само си припомним първите дни и години на социализма – възторг, вдъхновен труд, градеж – фабрики, заводи, домове, училища и детски градини, болници, язовири, пътища, строителни бригади. Тези които помнят сигурно и досега се сещат за песните, стиховете, разказите и очерците за даровити строители, инженери, работници и учители. Образование, образованост и култура, които не само нямат равни на себе си, но стоят на пиедестал, който днес е немислим и поруган.

Демократическата порнокултура и вдъхновението от градежа на социализма са два несъизмерими образа, когато става дума за хоризонти на бъдещето. Така онзи първи порнопорив на демократическата естетика и етика, ако това въобще може да се нарече естетика и етика, днес е модел на поведение, което виждаме в поколенията израсли в тези „свободни” от тоталитарлизма години.

Или както казва един от моите литературни герои Бай Онзи: Срамотиите от некога станаха мода сега!

/Следва/

Георги АПОСТОЛОВ

----

Георги Апостолов е дългогодишен журналист, писател. Издал е над 30 книги, като по-голямата част са посветени на днешните 
преживелици и теглила на обикновения българин. Поредицата е под рубриката "Демократически сказания". 
Тези  публикации са продължение на тези наблюдения в сегашните демократически времена.