nabore.bg

Архивите са живи

19. ПАРТИЗАНИТЕ - кой беше в Балкана?

През 1944 г. новозагорските партизани овладяват каменовъглените мини „Българка“, „Бутора“, „Надежда“, „Твърдица“, „Вулкан“ и „Ерма

 

Митинг на свободата в Нова Загора, 10 септември 1944 г. Говори политкомисарят на отряд „Петко Енев” Слави Баджаков-Майски  


(Продължение)

 

Партизанският отряд „Петко Енев“ е подразделение на Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на партизанското движение в България (1941-1944). Действа в района на Нова Загора. Първите партизани в Новозагорско излизат в нелегалност през 1943 г. Формират Новозагорската чета. През март 1944 г. след масовизиране тя прераства в отряд „Петко Енев“. Наименуван е на загиналия през Априлските събития в България (1925) деец на БКП Петко Енев. Командир на отряда е Христо Кожухаров, политкомисар Слави Баджаков.

14 септември 1944 г., Нова Загора. Партизани от отряд „Петко Енев” се снимат с първия офицер от Червената армия, пристигнал в града

 

Във взаимодействие с партизански отряд „Георги Димитров“ новозагорските бойци се съсредоточават в Твърдишкия проход на Стара планина. Нападат и овладяват каменовъглените мини „Българка“, „Бутора“, „Надежда“, „Твърдица“, „Вулкан“, „Ерма“ и др. Снабдява се с оръжие, боеприпаси и продоволствие. През юли 1944 г. отрядът влиза в състава на партизанската бригада „Георги Димитров“. На 9 септември 1944 г. участва в установяване управлението на ОФ в Нова Загора. След победата командирът на отряда Христо Кожухаров работи в системата на МВР.

Петко Енев (1889-1925). Снимката е открита в архива на архиепископ Йосиф Соколски. Придружена е от следния текст: „Снимката на др. Петко Енев я намерих след смърта на майка ми в нейната архива. Тя и другарката на П. Енев бяха близки приятели от дълги години. От техния разговор помня че Енев и баща ми се знаели още през Европейската война на фронта. Предполагам, че тя е подарена на покойния ми баща от Петко Енев още на фронта. Подпис (не се чете)” Енев е разстрелян през кървавите дни на 1925 г.

 

Неслучайно партизаните от този район избират за свой патрон Петко Енев. Той е роден на 19 ноември 1889 г. в село Индже кьой, Сливенско в чиновническо семейство. Като ученик в Априловската гимназия (Габрово) участва в социалистически кръжоци през (1905 – 1906). Работи като учител. Завършва специалност право в Софийския университет. Като запасен офицер с военно звание поручик участва във войните за национално обединение на България. Награден е с орден „За храброст“. Става член на БРСДП (т.с.) през 1912 г. На Първия конгрес на БКП (т.с.) оглавява групата на левите комунисти в партията. Скоро след това се отдръпва от нея и е избран за член на Висшия партиен съвет на БКП, какъвто остава до смъртта си.

Работници от каменовъглената мина „Българка” в Твърдишкия балкан, овладяна от партизаните през 1944 г.

 

Петко Енев работи като адвокат в Нова Загора. Общински съветник от 1919 г. Ръководи Септемврийското въстание през 1923 г. в Нова Загора и околностите. След потушаването му се оттегля в планините начело на чета, с която продължава борбата срещу първото правителство на Демократическия сговор. По-късно е заловен от властите и хвърлен в затвора. По време на съдебния процес изрича крилатата фраза: „Защо Александър Цанков да може да прави преврат, а Петко Енев да не може?! Аз действувам от името на негово величество народа.“ Оправдан заедно с другите подсъдими и отново се включва в дейността на БКП. По време на априлските събития от 1925 г. е арестуван, изтезаван и разстрелян в Стара Загора.

Партизанският отряд „Цвятко Радойнов“ е също е бойна единица на Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона на НОВА в периода на антифашистката съпротива у нас (1941-1944). Действа в района на Казанлък. Отрядът е формиран в Казанлъшко през юни 1944 г. Наименуван е на загиналия ръководител на Централната военна комисия на БРП (к), Цвятко Радойнов. Командир на отряда е Тодор Чернев, политкомисар Георги Михайлов. През юли 1944 г. отрядът влиза в състава на Партизанска бригада „Георги Димитров“. По време на правителствената офанзива през август, води тежки боеве в Крънския балкан. На 9 септември 1944 г. участва в установяване управлението на ОФ в Казанлъшко.

Фрагмент от фалшивата лична карта на Цвятко Радойнов

 

Кой е Цвятко Радойнов, когото казанлъшките партизани са избрали за патрон на свя отряд? Радойнов е политически и военен деец на БРП (к). Полковник в Червената армия. Участник и ръководител на съпротивително движение по време на Втората световна война, става ръководител на Централната военна комисия. Той е роден на 10 февруари 1895 г. в с. Крън в бедно селско семейство. Още като ученик става член на БРСДП (т.с.) Завършва Казанлъшката педагогическа гимназия (1914). Участва в Септемврийското въстание от 1923 г. в Бургаско. След разгрома на въстанието емигрира в Турция, а оттам в Съветския съюз. От 1926 до 1929 г. учи във военната академия „Михаил Фрунзе“, по-късно става преподавател в нея. Достига до звание полковник в Червената армия. Участва в гражданската война в Испания през 1936-1939 г. като доброволец в интернационалните бригади. Проявява героизъм в боевете при Гуадалахара и при Мадрид. Става член на ЦК на БРП (к). Начело на група диверсанти през лятото на 1941 г. се завръща нелегално в България с група от парашутисти и подводничари с цел да подпомогне развитието на нелегалната съпротива в страната. Апаратът на полицейския началник Никола Гешев чрез свой информатор сред комунистите го разкрива и той е арестуван през 1942 г. Осъден е на смърт по процеса на подводничарите. Разстрелян в гарнизонното стрелбище на София на 26 юни 1942 г. Тогава е бил 47-годишен.

Полицейското и съдебно дело № 503 от 1942 г. за ареста и присъдата на Цвятко Радойнов

 

През 2018 година в град Крън се състоя среща на наследниците на ятаци и партизани от цялата страна. Инициативата бе да се съберат на всенародна среща потомци на избити и измъчвани ятаци и партизани от всички партизански отряди, взели участие в антифашистката борба, от всички краища на Република България. За това призоваха организаторите от казанлъшката организация на БСП. Мотивът за този призив към всички граждани на страната за провежданеот на такава всенародна среща на наследниците на ятаци и партизани бе, че "днес ставаме свидетели за опит от страна на безродници и продажници да се зачеркне паметта им и обезценят лишенията и саможертвата им." Срещата се състоя пред паметника на Цвятко Радойнов в града. Наследниците на българските антифашисти се обединиха под мотото: Ние помним, ние няма да забравим!”

 

 (Следва)

 

www.nabore.bg

 

Очаквайте в следващата част от поредицата:

Регентският съвет обсъжда овладяването на село Кремиковци от бригада "Чавдар" през март 1944 г.