Архивите са живи
- search
- Всички
16. ПАРТИЗАНИТЕ - кой беше в Балкана?
Само 6 дни след смъртта на 94-годишния антифашист от бригада "Георги Димитров" генерал Димитър Стоилов умира и съпругата му Меранза, доброволка в Отечествената война
Протокол № 116 от 6 май 1965 г. от заседание на Политбюро на ЦК на БКП с решение за 20-годишнината от победата над фашистка Германия да се повиши в звание генерал-майор полковникът от Българската народна армия Атанас Шопов. Към решението е приложен и доклад от армейски генерал Д. Джуров – министър на народната отбрана по същия повод.
(Продължение)
Още един генерал излиза от партизанските редици на брогада "Георги Димитров" - това е генерал-майор Атанас Иванов Шопов. Той е роден на 19 септември 1919 г. в пловдивското село Сотир, днес Храбрино. През 1936 г. става член на РМС, а от 1943 г. и на БКП. Между 1939 и 1941 г. е секретар на Районния комитет на РМС. На 27 април 1943 г. става партизанин и влиза в партизански отряд „Антон Иванов“. По-късно е партизанин в бригада „Георги Димитров“, където е командир на дружина. От 1944 г. е на служба в българската армия - на различни позиции. На 25 септември 1944 г. е назначен за помощник-командир на 3-то артилерийско отделение от трети дивизионен артилерийски полк. Завършва курс в Народното военно училище. Между 1954 и 1957 г. учи във Военно-техническата академия в София. Към 1965 г. е командир на двадесет и първа мотострелкова дивизия. Брат му Андон Шопов също е партизанин и генерал-майор. Между 1984 и 1987 г. е началник на Столичното военно управление. Награждаван е с орден „За храброст“. Атанас Шопов умира през 1993 г. (на 73-годишна възраст).
Паметник в чест на бригада „Георги Димитров“ в с. Храбрино. От селото родом са: Атанас Шопов (1919–1993), партизанин и генерал-майор, неговият брат Андон Шопов (1915–1994), партизанин и генерал-майор и Георги Серкеджиев (1922–1992), партизанин и генерал-майор.
Ето какво пише за Шопов в спомените си генерал полковник Атанас Семерджиев: "Смел участник в антифашистката съпротива - един от най-авторитетните ръководители на партизаните в района южно от Пловдив, полковник Шопов беше добре подготвен, опитен и напълно утвърдил се командир на дивизия. Година и половина преди провежданото в момента командно-щабно занятие (през лятото на 1960 г.) с командваната от него дивизия (според плана на учението тя влизаше в състава на "Северните") и втора дивизия от "Южните", беше проведено двустранно войсково учение на тема "Подготовка и водене на бойните действия в началото на войната"... Командирските решения на Шопов тогава се отличаваха с оригиналност и решителност, а управлението на подчинените му части - с бърза реакция на динамично променящата се обстановка. Виждаше се, че тези си качества той ще потвърди и на провежданото в момента учение..."
Иван Димитров Стамов-Мирчо също се сражава в редиците на бригадата "Георги Димитров". Той е роден в края на 19 век през 1898 г. в голямото българско село Горно Броди, Сярско, тогава в пределите на Османската империя.
Югоизточната част на село Горно Броди (родното село на Иван Стамов-Мирчо) в началото на XX век с църквата „Свети Димитър“ (долу дясно) и кулата. Днес селото е на територията на Гърция.
Съществува още една дата на неговото рождение - 4 януари 1903 година. Семейството му емигрира в България и се установява в Пловдив. Стамов работи като тютюноработник. Става член на БКП през 1939 г. и на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).
Уставът на ВМРО (обединена), чийто член е бил партизанинът Иван Стамов
Участва в синдикалното движение в Пловдив (1929 – 1944). В периода 1941 – 1944 година е ятак на партизаните. На 19 юни 1944 година става партизанин. Интендант е в щаба на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона. След Деветосептемврийското въстание от 1944 г. работи в Градския комитет на БКП в Пловдив. Оставя свои спомени.
Трима участници от така наречените Български контрачети - паравоенни отряди създадени с помощта на българските власти с цел борба срещу партизаните в Сърбия и Гърция. Те са активни през периода на българското управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия от 1942 до 1944 година. Отрядите съдействат на органите на българската полиция и армията, както и на германските и италианските окупационни части. Ръководят се от михайловисткото крило на ВМРО.
Димитър Стоилов Христов (Жеко) е генерал-полковник, който също е бил в редиците на две партизански формирования - родопския отряд "Антон Иванов" и бригада "Георги Димитров". Той е роден на 29 май 1924 г. в Хасково. Член е на РМС от 1938 и на БКП от 1944 г. След 9 септември 1944 г. е доброволец в двадесет и първи пехотен средногорски полк във войната срещу Германия. След това учи във Военното училище в София. В 1946 г. се жени за Мера (Меранза) Кръстева. Имат две деца - Мима и Божо. От 1948 г. влиза в системата на МВР. След войната е началник на Областното управление на МВР в Пловдив. Бил е заместник-министър на вътрешните работи (1973 – 1986)и представител на МВР в КГБ в Москва.
Генерал-полковник Димитър Стоилов със съпругата си Меранза
От 1981 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП. Почетен гражданин на Пловдив. Награден е с орден „Народна република България“ – I степен. Умира на 22 май 2018 г. (94 г.) в Пловдив. Бил е народен представител в два парламента - VII и VIII народни събрания. В края на земния си път генералът Димитър Стоилов бе почетен председател на сдружение „Памет и бъдеще“, погребан е в Централните гробища в Пловдив. Шест дни след него почина и съпругата му Меранза Стоилова. „Двамата съпрузи вървяха рамо до рамо в житейския си път цели 72 години“, разказват техни близки в Пловдив.
Сдружението "Памет и бъдеще" бе създадено по идея на генерал Стоилов, като всяка година организираше поход по стъпките на героите от партизански отряд „Антон Иванов” и бригада „Георги Димитров”. Съпругата на генерал Стоилов - Меранза беше почетен председател на Областния управителен съвет на ветераните от войните в Пловдив. Родена в семейство на бежанци от Одринска Тракия, отива на фронта в Първа българска армия, служи в санитарен взвод към поделение 66200 “Следа” – Пета армейска хирургическа болница, когато е само на 17 години. 9 месеца е на фронта, била е на първата бойна линия в Унгария по време на Дравската епопея. Меранза Стоилова е създател на Комитета на жените ветеранки от Отечествената война.
В некролог за смъртта на Димитър Стоилов Областният съвет на Съюза на ветераните от войните в Пловдив се казват следните думи за партизанина: "Родовите корени на генерал Стоилов са в Енидже, Вардарско в Серския революционен окръг. Преди сто години грешно заченатият Ньойски договор прокуди населението от бащините им огнища, в това число и баба Мара и дядо Стоян Стоилови. Спрели се в Хасково, а след това в Пловдив. Там около извора на Белоногата и около тепетата на имперския град в семейство Стоилови се раждат 9 деца, от които оцеляват само пет. Аргир, Димитър и Васил записват имената си в партизанския отряд „Антон Иванов”. Васил загива на 1-ви март в „Сухото дере”, а Аргир – политическият комисар на отряда загинал в бой срещу народните душмани на 4-ти юли 1944 година. Димитър – второто чедо на пловдивската баба Тонка от Русе се завръща от Балкана невредим, победител и веднага се включва в редовете на народоосвободителната армия на Отечествения фронт в Двадесет и първи Родопски полк. Води тежки боеве при Страцин, Стражин и Пчиня. Завръща се в Пловдив като победител. Тухларският син на тютюноработничката от Пловдив след войната се включва в промените, в реформите на армията, на милицията, на народното стопанство… Младият реформатор е уверен в това, което върши в името на народа, защото над него е наставникът Кочо Мавродиев – директорът на обединените гимназии в Пловдив. Многолюдната челяд на Мара от тютюневите складове всички са възпитаници на Кочо Мавродиев. Математикът, директорът на средношколците в Пловдив се отнася с топли чувства към децата на бежанците от Солунско, защото Мавродиев е завършил солунската гимназия, участник е в Илинденското въстание. За младия Димитър Стоилов Кочо е повече от духовен татко. Веднъж директорът се обажда на младия администратор и го смъмрил със следните думи: „Абе, Митре, какви ги вършите, бе? Вашите спецслужби в армията уволнили старшина Иван Николов с четири дребни деца. Затова че е служил в 58-ми Драмски полк, предполагали, че е участвал в преследване на гръцки партизани. Същият твърди, че не е участвал в такива акции, че току-що се завърнал от фронта в Унгария. Изслушай старшината, върни го на работа в армията!”. Димитър Стоилов изслушал старшината, изпратил го на служба в свързочния полк в Пловдив. Било е преди 70 години. Потомството на старшината и днес споменава името на генерала с добро.
Генерал Стоилов (с тъмния костюм) с ветерани от сдружението "Памет и бъдеще" в Пловдив
Меранза (съпругата на генерала) участва на фронта като милосердна сестра – доброволка. Срещнали се с Димитър, залюбили се, създали дом, семейство в Пловдив. Живеели щастливо тук и в посолството в Москва. Щастливо живеела и баба Мара при сина си и при младата си снаха. Меранза многократно е споделяла за топлите чувства между нея и свекървата. И двете са активни общественички в Отечествения фронт и в Съюза на жените в големия град. Меранза завърши своя жизнен път като почетен председател на Областния съвет на Съюза на ветераните от войните в Пловдив. Областта получи голяма популярност с мощното ядро от жени, участвали в Отечествената война, от ансамбъла жени с бойни отличия с подбран репертоар от руски и български песни. Меранза си замина в отвъдното, като остави след себе си подредена летописна книга за дейността на Съюза, за красивите съпружески отношения с Димитър – народния генерал, прославил името си във всенародната борба против фашизма, против злото, за благоденствието на народа. Слава и поклон пред светлата им памет!"
(Следва)
Очаквайте в следващата част от поредицата:
• Бригада "Георги Димитров" обедини бойците от отрядите „Георги Гърбачев“, „Марко Чернев“, „Петко Енев“ и „Цвятко Радойнов"