nabore.bg

Бившият боец от бригада "Георги Димитров" Стефан Василев става професор във ВИАС, секретар на ЦК на БКП и министър на просветата

Веднага след 9 септември 1944 г. от партизанския строй Стефан Василев се включва като помощник-командир по политическата част на Четиридесет и четвърти пехотен тунджански полк, с който участва във военните действия в Югославия и Унгария

(Продължение)

В строя на партизанската бригада "Георги Димитров" се сражава и Стефан Костадинов Василев. Той е родом от село Батак  - на 12 септември 1919 година. През 1940 година завършва гимназия в Пещера. След това започва да учи във Висшето техническо училище в София. Там се включва в работата на комунистическия Български общ народен студентски съюз. През 1943 година Василев е мобилизиран в Трудови войски. След връщането си в Батак е ятак на Родопския партизански отряд „Антон Иванов“, а от февруари 1944 година е партизанин в отряд „Георги Димитров“, действащ в Старозагорско. След Деветосептемврийския преврат е назначен за помощник-командир по политическата част на Четиридесет и четвърти пехотен тунджански полк, с който участва във военните действия в Югославия и Унгария.

Проф. Стефан Василев оглавява катедра във ВИАС

След края на войната Стефан Василев ръководи организацията на БКП в VIII район в София. От 1947 до 1952 година учи и специализира хидроенергетика и хидравлика в Московския енергетичен институт. След връщането си в България става асистент в лабораторията по хидравлика на Инженерно-строителния институт. От 1961 година Василев работи в Института по водно стопанство и строителство при Българската академия на науките, където на следващата година получава степен кандидат на техническите науки, а през 1966 – 1971 година достига до поста ръководител на секция „Хидравлика“.

Един от учебниците, написан от бившия партизанин от бригада "Георги Димитров"

В периода 1962 – 1968 година е завеждащ отдел „Наука и образование“ в ЦК на БКП и първи секретар на Градския комитет на БКП в София. От 1962 е кандидат-член, а от 1966 до 1976 година – член на ЦК. От 1966 до 1971 година Стефан Василев е секретар на ЦК на БКП, а от 1968 до 1973 година е министър на народната просвета във второто правителство на Тодор Живков и в първото правителство на Станко Тодоров. От 1969 година професор Василев оглавява катедра „Използване на водната енергия и хидрология“ във Висшия инженерно-строителен институт.

Мемоарите за партизанските години, оставени от министър Стефан Василев

През същата година става заместник-председател на Националния комитет към Международната агенция за атомна енергия и получава званието „Герой на социалистическия труд“. През 1976 година е освободен от политическите си постове. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас, съветския орден „Червена звезда“, орден „На унгарската свобода“ – сребърен. Умира през 2005 г. (на 85 г.). Бил е депутат в два парламента - Петото и Шестото народно събрание.

Кольо Цанев Арабаджиев е роден на 10 ноември 1924 г. в пловдивското село Зелениково. От 1939 г. е член на РМС. Известно време е секретар на районен комитет на РМС в Пловдив. От 1 май 1943 г. е партизанин от партизански отряд „Антон Иванов“, а след това в партизанска бригада „Георги Димитров“. В село Зелениково в партизанското движение се включват 18 души, двама от които са убити. На 20 декември 1944 г.

Кольо Арабаджиев е награден с югославския антифашистки орден "Партизанска звезда"

Кольо Арабаджиев е назначен за помощник-командир на първа дружина от петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк с чин капитан. От април 1945 г. е помощник-командир на полка. Награждаван е с орден „За храброст“ и югославския орден „Партизанска звезда“.

Георги Милев Минков (Гео) от бригада  "Георги Димитров" също стига по чин генерал след  9 септември 1944 г. Той е роден на 8 март 1909 г. в с. Кътина, Софийско. През 1928 г. става член на РМС, а през 1932 г. и на БКП. От 1933 до 1935 г. сътрудничи на ЦК на БКП. Арестуван е и лежи в затвора до 1936 г. Участва в гражданската война в Испания. Лежи в затвор във Франция (1939 – 1940). Между 1941 и 1943 г. е политически затворник. От 1943 г. е партизанин в партизанска бригада „Чавдар“, Трънския партизански отряд и партизанска бригада „Георги Димитров“. От 28 октомври 1944 г. е помощник-командир на тридесет и втори пехотен загорски полк. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас и югославския орден „Партизанска звезда“, II степен.

За годините, прекарани по партизанските пътеки, на фронта и в МВР, Георги Минков-Гео оставя книга със спомени

След Втората световна война влиза в българската народна армия. Работи и в структурите на МВР, като достига чин генерал. Началник е на отдел в управление на Държавна сигурност. Пише спомени, озаглавени „Неспокойни години (1923 – 1945)“.. Умира през 1985 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.

Петко Николов Колев е роден на 11 ноември 1919 г. в Твърдица. Роден е 11 ноември 1919 г. в Твърдица. През 1933 г. завършва трети клас и поради липса на средства става обущарски работник в Сливен едва на 15 години. От 1937 г. е член на РМС. Чирак в обущарска работилница в родния си град. Работи като обущар от 1935 до 1939 г. в Сливен. Тогава се завръща в Твърдица и създава ремсово дружество и Младежка кооперативна група, на която е секретар. От 1939 до 1940 г. е касиер-деловодител в трудово-горска производителна кооперация „Бук“ в родния си град. Изкарва наборната си служба в трета интендантска дружина. След това става член на БКП. От октомври до ноември 1941 г. е касиер-деловодител в сливенското село Бяла Паланка. През октомври 1941 г. участва в превеждането на Цвятко Радойнов и Аврам Стоянов от Сливен в Казанлък. Николов е първият партизанин в Новозагорския край. От 14 ноември 1941 г. е заместник-командир на дружина „Георги Георгиев“. От 1942 г. е партизанин от отряд „Хаджи Димитър“, заместник-командир на партизански отряд „Петко Енев“ и партизанин от партизанска бригада „Георги Димитров“.

Спомените на Петко Николов за партизанската съпротива

След 9 септември 1944 г. е взводен командир в гвардейска рота на тридесети пехотен шейновски полк (от 8 ноември 1944) и помощник-командир на осми дивизионен артилерийски полк (от 6 януари до 2 юни 1945)[3]. Уволнен е на 30 януари 1946 г. от военния министър Дамян Велчев. Според други източници в периода 3 юни 1945 – 1 юли 1948 г. е командир на артилерийско отделение в 8-и дивизионен артилерийски полк. След това започва работа като инструктор във Военния отдел на ЦК на БКП. През пролетта на 1947 г. отново влиза в българската армия. Между 2 юли 1948 и 1 април 1949 г. е временно изпълняващ длъжността командир на 8-и дивизионен артилерийски полк, като през това време учи във Висшата офицерска артилерийска школа в Санкт Петербург. На 2 април 1949 г. е назначен за постоянно за командир на полка до 24 април 1950 г. Завършва двумесечен курс за политически офицери в Народно военно училище „Васил Левски“ във Велико Търново. На 7 юли 1947 г. е повишен в звание майор. Между 25 април 1950 и 19 април 1951 г. е началник на артилерията на двадесет и четвърта мотострелкова дивизия в Бургас. По-късно е началник на артилерията на осма мотострелкова дивизия в Долни Чифлик (20 април 1951 – 1 ноември 1953). От 2 ноември 1953 до 21 юли 1954 г. е началник на отдел в командването на артилерията в Министерство на народната отбрана (МНО). На 22 юли 1954 г. се записва да учи във Военна академия „Георги Раковски“ в София. Завършва я на 11 октомври 1957 г.

Генерал-майор Петко Николов от 1972 г. до 1975 г. е военен аташе в българското посолство в Прага (Чехословакия). Завръща се в България заради инфаркт.

Между 12 октомври 1957 и 5 август 1958 г. е заместник-началник на Народно военно артилерийско училище „Георги Димитров“ в Шумен. От 6 август 1958 до 4 октомври 1961 г. е началник на артилерията на първи отделен стрелкови корпус. След това от 5 октомври 1961 до 14 септември 1972 г. е на разпореждане на ЦК на БКП. През 1963 г. заминава за СССР, където изучава ракетна техника. В периода 1964 – 1972 г. е инструктор в ЦК на БКП. От 29 август 1969 г. е генерал-майор. Между 15 септември 1972 и 6 март 1975 г. е военен аташе в Чехословакия. Завръща се поради инфаркт. От 7 март 1975 до 6 октомври 1977 г. е на разпореждане на Министерството на народната отбрана по щат А-144. Между 7 октомври 1977 и 31 март 1978 г. е на разпореждане на Управление „Кадри“ по щат А-144 към ЦК на БКП. Излиза в запаса на 1 април 1978 г. След това е заместник-председател на Градския комитет на офицерите от запаса, а по-късно и председател (1978 – 1989). Умира на 15 октомври 2010 г. в София. Автор е на книгите "Под връх Чумерна" София, 1983 г. и "По стъпките на Първа българска армия 1944 – 1945 г.", -  неиздадена.

 (Следва)

Очаквайте в следващата част от поредицата:

• Деецът на ВМРО (обединена) тютюноработникът Иван Стамов-Мирчо става ятак и партизанин от бригадата "Георги Димитров"