nabore.bg

Той е автор на Закона за санитарно-ветеринарната служба в България от 1924 г.

Георги Павлов Хадживичев е роден на 10 март 1881 г в Котел.Учи в  Педагогическото училище в Казанльк.През 1905 г.заминава за Италия,кьдето следва ветеринарна медицина в Торино. Тук той получава настоятелна покана за асистентско място,но предпочитанията му са да се завьрне в Бьлгария.Назначен е  за околийски ветеринарен лекар в Ески Джумая /днешен Търговище/. Участва в Първата световна война, като запасен  санитарен поручик. Следва израстване в кариерата - районен ветеринарен инспектор  в Айтос, а от 1923 г. до 1935 г. Георги Павлов е началник  на ветеринарното отделение кьм Министерството на земеделието. По негова инициатива е приет Закон за санитарно-ветеринарната служба в България от 1924 г.и превръщането на ветеринарната в обществена медицина. Осем години е постоянен делегат  в Международното бюро на епизоотиите в Париж.

    Научната кариера на д-р Г. Павлов започва от 1925 г., когато става доцент в Катедрата по ветеринарна полиция и администрация и сьдебна ветеринарна медицина с подвижна клиника, извънреден професор /1928 г./ и редовен професор и титуляр на същата катедра /1931 г./.    В периода от 1925 до 1945 г. той чете лекции по ветеринарна  профилактика, съдебна ветеринарна медицина, ветеринарна полиция и ветеринарна администрация, история на ветеринарната медицина. От 1937 до 1942 г. той е непрекъснато декан на Ветеринарномедицинския факултет и член на  Академическия сьвет на Софийският университет.

     Известни са 13  научни труда на проф. Павлов,между които ’’Предпазни мерки против причинените от филтруем вирус епизоотий’’/1924/ ‘’Международният елемент в борбата против епизоотиите’’ /1928/, ’’Постиженията  в обществената ветеринарна медицина’’/1930/,’’Поглед вьрху историята на епизоотиите’’/1931/, ’’Нашата тьрговия с животни и  животински продукти  и  ветеринарните  конвенции’’/1932/,’’Страници от от ветеринарната служба в България до Съединението’’/1934/,’’Граничен трафик и гранична  зоопрофилактика’’/1935/,’’Застраховка на домашните  животни’’/1935 /,’’Покупко-продажба на домашни животни според  обичайното ни право’’/1941/, ’’Исторически  бележки  вьрху бьлгарската ветеринарна  медицина’’/1944/.

     Автор е на следните учебници, монографии и рьководства: ’’Ветеринарната служба у нас и нейната сегашна организация’’ /1925/, ’’Сапьт в Бьлгария’’/1926 /, ‘’Задачите на зоопрофилактиката в борбата против  туберкулозта’’/1927/ , ‘’Пьрвата Балканска ветеринарна конференция ‘’/1928/, ’’Зоопрофилктични основи на обществената  ветеринарна медицина ‘’/1948/, ’’Лекции  по сьдебна ветеринарна медицина’’/1948 /, както и на многобройни проблемни и научнопопулярни статии в специализирани списания.За лекциите на проф. Павлов е оставил спомени д-р Ячо Кабаивански, който пише: ‘’....тук, в аудиторията, са   сьбрани 40 здрави момци, студенти, хора излезли от народа, и слушат унесени думите на професора... и никой от тях не смее да  мрьдне, не смее да диша дори,за да  чуе по-добре,за да разбере по-добре думите на откровението...Така  сухата  материя на зоопрофилактиката или сьдебната медицина оживяваше и се преврьщаше в най-интересната и най-лесно усвоима материя  вьв Ветеринарно-медицинския факултет при Софийския университет’’.

Професор Павлов е инициатор и учредител  е на Сьюза на научните работници в Бьлгария /СНРБ/. Предлаган е и за ректор на Софийския университет. Той е вторият след акад.Асен Хажиолов председател на СНРБ.

     Проф.Павлов умира на 31 юли 1945 г. и е погребан в парка на Висшия ветеринарно-медицински институт /ВВМИ/ в София. Той е патрон на института до неговото преструктуиране.

 Д-р Мирослав ЛАЗАРОВ, член на Съюза на учените в България