nabore.bg

Летописи в първо лице и единствено, и множествено число

Годината е 1920. И тогава, и днес след успешен лов ловците задължително са запечатвали радостното събитие на снимка

Столичани с пушка на рамо?... Споко, пушките са ловни и законни, носят ги хора отговорни, членуващи в Софийското ловно-рибарско дружество, то обединява усилията на десетки дружинки от 4 сдружения. Ловците в тях не само „слугуват” на хобито си, а полагат безценни грижи за опазване на природата, поддържайки волиери и микроязовири, ниви с посеви, чакала и хранилки за дивите животни и т.н. Подробности по темата читателят може да научи от изданието на НЛРС „Съюз на ловците и риболовците в България”, озаглавено „Софийска ловна организация. История, съхранена за бъдещето”/2025 г./. 

Така изглежда корицата на книгата, а следващите снимки са от нейните страници.

     Летописът не е предназначен за книжните щандове, но въпреки това значението му е безспорно и си струва да бъде разлистен даже от аудитория, която не е изкушена от авджийство. Защото в него има интересни факти от обществения живот на България, щрихи за различни печатни издания, уникален илюстративен материал и своеобразна география с народни топоними на местности. За пример: Преслопа в Лозенска планина, Пейова бука в Плана, Попови егреци във Верила, Лагатор в Бистришко. Имената звучат като в стари легенди, ала от книгата може да се научи и нещо ново за пристрастието към този спорт, характерно за видни наши творци и политици от най-челните редици...

     Първите ловни дружества са основани във Велико Търново/1884/, във Варна/1889/ и в София/1890/. Именно столични ловци излизат по Витоша... за мечки, а на закуската обсъждат и идея за създаване на свое дружество.

Далечната 1890 година – ловци и техните семейства.

Учредителното събрание се състои в хотел „Пловдив”, после е утвърден уставът на Софийското ловчийско дружество „Соколъ”/ ето оригиналния правопис/ и то е регистрирано официално. Председателят Георги Христович през 1893 г. начева списание „Природа”, което агитира за защита на полезния дивеч и разумно стопанисване по лова. Членовете са 126, примерът им пали последователи в разни краища и през 1898 г. в столицата се състои Първи ловен конгрес. После щафетата преминава в списание „Ловецъ”, по-късно – из други издания, вече и в електронни, а в социалните мрежи могат да се прочетат какви ли не лични разкази за смешни и  страшни приключения по гори, поля, баири. Понеже обичам да ровя в миналото на нашия периодичен печат, ще добавя – именно тези издания са публикували много творби на известни писатели и журналисти, посветени на лова и риболова.

Първите периодични печатни издания по темата.

     До днес НЛРС е преживяло доста метаморфози, свързани със значимите обществено-политическите промени в страната. Аз обаче си пазя детския спомен от един „ловджийски” адрес – на ул. „Георги Кирков”, между „Възраждане” и Женския пазар. Там се събираха членовете на трето ловно-рибарско дружество да се наприказват, а клубчето бе изобилно украсено с препарирани доказателства за точен мерник по време на излет, вълк гледаше завистливо минувачите по улицата през витрината...

Легендарният автобус, с който ловците някога тръгвали за ловното си поле.

     Книгата е истинска съкровищница на факти за четирите ловно-рибарски дружества в столицата – изток, запад, север и юг, за всяка отделна дружинка. Снимки от излети, детайли за създадената материална база, полагани грижи за развитието на ловците и опазването на дивеча, създаваните традиции – ето свързващото звено от разказ към разказ, колкото и различно да звучат. Защото хобито си носи и задължения – дисциплина, участие в планираните мероприятия, откритост и подкрепа за по-неопитни колеги. В 135-летната история на Софийската ловна организация са записани доста страници за градеж на хижи, заслони, беседки, за благотворителни томболи, курбани и други инициативи, за привличане на малките, па и на цели семейства към ловните подвизи. Иначе пусии, разходки сред природа, туристически гощавки и общи веселби изглеждат привлекателно, но са само малка видима част на извършеното през десетилетията. Та хич не е случайно, че в хрониката за живота на отделните дружинки често се споменава кои деца и внуци са приели ловците в редовете си, с какви постижения заслужено се гордеят в дейността си, напомняйки за наследеното и от някогашни събратя по оръжие.

Редове за ЛРД-Манастирище.

 Е, аз съм пристрастна към историята на дружинката в Манастирище и ако трябва да разкрия – събирахме я като снимки, документи и устни спомени над 20 години. Понякога разказите започваха с „аз”, после неусетно преминаваха в категоричното „ние”... Струвало си е да ги чуе човек, нашата дружинка е равна на другите от Софийско, но има и с какво да се похвали. Ако попитате, всеки в нея ще заговори за хижата, построената през осемдесетте години хижа „Диана”. Някога преспивали преди лов в едно стайче до фазанарията, после започнали градежа и с много най-доброволен  труд сега имаме двуетажна сграда с подобаващи удобства. Пак мнозина са допринесли за тях: един проектирал парната инсталация, втори изпълнил чертежите, трети се заел с елинсталацията, четвърти – с осъществяване на идеята да се топлим на камина, да се прокара телефон. Така е и с обзавеждането, с периодичното обновяване на общия дом – керемиди, покриване на тераса, слагане на теракота в кухнята и ПВЦ-дограма, ремонтиране на стълби и цокли. В добавка – засаждат се борчета, поддържат се пътищата, микроязовирът.

     Работа – колкото иска човек, па и повече, и някои ловци показват майсторство точно по своята професия, други помагат с дарения. Но всички го правят със сърце. Затова ми се иска да завърша не с изброяване на имена и ловни рекорди, а със завета, който първостроителите изсякоха върху мраморна плоча на хижата. Той е недвусмислен:”Потомци, пазете я, тя е ваша!”. Както и историята на дружинката, както и летописът на цялата столична организация за изминалите 135 години. Нали това е хроника, пазена за бъдещето като памет, поуки и вдъхновение.

Антония МЕЧКОВА