nabore.bg

Писателят слага край на живота си на 26 декември 1967 г.

Димитър Чорбаджийски е роден на 25 март 1890 г. в село Турия, Казанлъшко. Учи в родното си село ,в Казанлък и в Стара Загора. Участник е във войните. През 1919 г. се дипломира в Художествено-индустриалното училище в София. Връща се в Казанлък,където учителствува /1920-1933 г./ Изпращан е на специализация във Париж и в Италия.

    През 1933 г. приключва с учителската кариера и става читалищен деец и директор на музея в Казанлък.До края на живота си остава свързан с  Казанлък, с казанлъчани и с ... розата. Уханието и цветът на розата, присъстват неизменно в поезията, но истинския и ненадминат поет на розата у нас, си остава вълшебникът от Турия - Чудомир.И нищо чудно той да е поел мирисът на гюл, заедно с майчиното си мляко.

    Чудомир става член на Върховният читалищен съвет.През 1965 г. е удостоен със званието ''Заслужил деятел на изкуството'', а през следващата година е избран за народен представител в Петото обикновено народно събрание.

    През 1967 г. вече е ''Народен деятел на  културата '' и член на Съюза на българските писатели.

    Неизлечимо болен, слага край на живота си на 26 декември 1967 г.

    Най-интензивният период от живота му са осемте години между 1932 до 1940 г. Тогава излизат голяма част от неговите фейлетони и хумористични разкази:  ''Не съм от тях ''/1935/,''Нашенци ''/1937/,''Аламинут''/1938 /,''Консул на Голо Бърдо'' /1947/.Творбите му са превеждани на много чужди езици. Използвал е псевдонимите: Чудомир, Брей, Два пъти фан, Фанфан, Дели Димо, Сечко-Бечко, Стрелец и др.

    През 1969 г. е учредена Националната награда ''Чудомир'', която се присъжда на Чудомировите празници всяка година за къс разказ.

    Общинският съвет в Казанлък през 1992 г. учредяват фондация ''Чудомир ''.

    Чудомир беше бележит радетел на розарството и розоварството и воюваше за него с писано и устно слово и с действия .

Д-р Мирослав ЛАЗАРОВ