nabore.bg

След участието си в антифашистката съпротива проф. Николай Наплатанов се отдава на научна кариера, полага основите на автоматиката и телемеханиката у нас 

Член-кореспондент на БАН, професор д-р Николай Наплатанов

(Продължение)

Николай Делчев Наплатанов е партизанинът с пъстра и интересна биография. Роден е на 25 април 1923 г. в с. Мечка (днес Оборище), Пазарджишко. Учи в Пазарджишката гиманзия. Членува в РМС. Арестуван е по ЗЗД и интерниран в лагера Кръстополе, а после е партизанин от бригада „Георги Бенковски“. Неговия баща Делчо Наплатанов е емигрант в СССР, който се завръща в България с група подводничари. Заловен е, осъден на смърт на процеса на парашутистите и подводничарите и разстрелян на 26 юни 1942 г.

Паметна плоча на Николай Наплатанов в Историческия музей в Панагюрище

Николай Наплатанов завършва специалност „Електроавтоматика“ в Ленинградския електротехнически институт (1952). Специализира „Автоматично регулиране и управление“ в Техническия университет в Дрезден и Берлин (1960), „Техническа кибернетика“ в Станфордския, Калифорнийския и Илинойския университет (1972). В МЕИ (София) защитава дисертация на тема „Изследване на системи за автоматично регулиране чрез ходографи на входни статични въздействия“.

Паметникът в с. Оборище на бащата на проф. Наплатанов - подводничарят Делчо Наплатанов, разстрелян през 1942 г.

Кандидат е на техническите науки (1957). Дългогодишен преподавател е в Държавната политехника, МЕИ и ВМЕИ, София: асистент (1952), доцент (1961) и професор (1966). Основни области на научната и преподавателската му дейност са теория на автоматичното регулиране и управление, техническа и медицинска кибернетика, бионика, ергономия, ергатични системи. Основоположник на научни направления като автоматиката и телемеханиката в България.

Една от аудиториите в Техническия университет в София днес носи името на проф. Наплатанов

Автор на над 150 научни публикации и 20 учебника и учебни пособия по теория на автоматичното регулиране и управление, сред които: „Основи на техническата кибернетика в 9 тома” (1971 – 1977), „Автоматично управление на електрозадвижванията” в 3 тома (1979, съавтор). Избран за член-кореспондент на БАН. Награден с Орден „Кирил и Методий“ I степен (1968), Орден „Червено знаме на труда“ (1959) и званието „Заслужил деятел на науката“. Наплатанов е създател на „Метод и устройство за управление на товара на автомобилния транспорт в открит рудник” (1971, съавтор), патентовано в Канада и САЩ и на „Устройство за управление на имплантируемо изкуствено сърце” (1976, съавтор).

Проф. Николай Наплатанов има няколко изобретения патентовани в САЩ и Канада

Научната и преподавателската кариера на Николай Наплатанов се развива така: Ръководител на Катедра „Промишлена автоматика“ в МЕИ и ВМЕИ (1961 – 1974), Ръководител на Катедра „Автоматика и телемеханика“ във ВМЕИ (1974 – 1982), Ръководител на Катедра „Системотехника“ във ВМЕИ (1982), Ректор на ВМЕИ (1968 – 1970). Основател и директор на Института по техническа кибернетика на БАН (1964 – 1978), Председател на Специализирания научен съвет по кибернетика и автоматика при ВАК и главен редактор на сп. „Автоматика и изчислителна техника“ основател на сп. „Техническа мисъл“. Умира на 18 април 1993 г. (69 г.) в София.  

Несъмнено едно от най-известните имена от състава на бригадата „Георги Бенковски” е бъдещият генерал-полковник Иван Ганчев Врачев (Максим). През 1944 година той става и командир на бригадата. Иван Врачев е роден на 20 януари 1921 година в Копривщица. От 1938 година е член на Работническия младежки съюз, а от 1940 година – на БКП. От септември 1935 до септември 1941 г. работи като сарашки работник в работилницата на Сава Семерджиев. Секретар е на партийната организация на БКП в Етрополе. Между септември 1941 и декември 1942 г. отбива военната си служба в Общовойсковия конен полк в София. През 1942 година е арестуван за кратко. От 1942 до 1943 г. работи в кооперацията „Богдан“.

Генерал-полковник Иван Врачев след военната си кариера бе шеф на българския туризъм и Съюза на автомобилистите в България

В периода 1943 – 1944 г. е партизанин. Първоначално е редови боец, а след това командир на отделение. От декември 1943 г. е вече командир до 9 септември 1944 г. След 9 септември 1944 година Врачев командва новосформираната гвардейска рота в Двадесет и седми пехотен чепински полк и е ранен при Крива паланка. През 1945 година (февруари-октомври) завършва курс за старши офицери при Военното училище „Васил Левски“. Служи като командир на курсантска рота във Военното училище (октомври 1945 – февруари 1947). От февруари 1947 г. до септември 1948 г. Иван Врачев е военен аташе в Белград. Командир на Осемнадесети пехотен етърски полк (септември-декември 1948), Десети пехотен родопски полк (декември 1948-март 1950) и Втора пехотна тракийска дивизия (6 март 1950 – януари 1951). От януари 1951 г. е командир на седемнадесета стрелкова дивизия.

Паметникът в Копривщица на генерал Врачев

Същата година изкарва 6-месечен курс във Военната академия. От юли до октомври 1952 е заместник-командващ на втора армия. Между 15 октомври 1952 и 10 януари 1953 г. е председател на Военния съвет на втора армия. На 10 януари 1953 г. е назначен за заместник-командващ на втора армия по строевата част. Командир на Втора армия (1953 – 1954). През 1956 година завършва Военната академия „Климент Ворошилов“ в Москва, след което е командващ Трета българска армия. От 1958 година е кандидат-член на Централния комитет (ЦК) на БКП. Между 1960 и 1962 година е началник на Генералния щаб на Българската народна армия. От 1962 до 1966 година Иван Врачев е член на ЦК на БКП и първи заместник-министър на народната отбрана. Освен това е началник на Главното управление за подготовка на войските. От 1964 г. е генерал-полковник. На 26 ноември 1966 година се уволнява от армията. През 1967 – 1973 година е първи заместник-председател, а в периода 1973 – 1976 година е председател на Комитета за отдих и туризъм с ранг на министър в първото правителство на Станко Тодоров.

През 2013 г. излезе възпоменателен сборник със статии за Врачев

Между 1976 и 1990 г. е председател на Централния съвет на Съюза на българските автомобилисти и отново е кандидат-член на ЦК на БКП. Член е на Президиума на НС на ОФ. През 1981 година получава званието „Герой на социалистическия труд“. Награден е с орден „Георги Димитров“, орден „За храброст“, орден „Народна свобода 1941 – 1944“, орден „Народна република България“. Бил е депутат м пет парламента. Иван Врачев умира на 17 февруари 1994 година в София и е погребан в Копривщица.

Кунчо Танчов Кацаров (Огнян) след партизанските си години също избира военната кариера. Роден е на 12 февруари 1924 г. в пазарджишкото село Стрелча. Има завършено средно и висше военно образование. Член е на РМС. Излиза в нелегалност и през март 1943 г., наред с Александър Пашов, Стаханов, Грую Палавеев, Петко Радоев и Петър Драганов, е партизанин в бригада „Георги Бенковски“. Бригадата се разраства и достига до 263 бойци. След 9 септември 1944 г. служи в Българската народна армия. Командир на дружина в 25-и пехотен полк.

Мемоарите на Кунчо Кацаров "С порива на младостта"

През 1947 г. започва 10-месечен курс „Вистрел” в СССР. След това учи във Военната академия на Генералния щаб на СССР заедно с генерал Цаньо Бакалов. Към 1964 г. е командир на шестнадесета мотострелкова дивизия. Излиза в запаса от 3 август 1972 г. Автор е на мемоарната книга „С порива на младостта“ (Спомени) и „Божко Иванов. Боец в двете септемврийски битки“.

Партизанинът Стоян Мичев е роден на 10 декември 1919 г. в пазарджишкото село (днес град) Стрелча. Има завършено висше военно образование. Член е на РМС от 1934 г., а на БКП (т.с.) – от 1937 г. От 8 август 1942 г. излиза в нелегалност и става партизанин и политкомисар на партизанска бригада „Георги Бенковски“. Участва във Втората световна война срещу нацистка Германия (1944), като помощник-командир на трета дружина от двадесет и седми пехотен чепински полк. От 10 ноември 1944 година е помощник-командир на двадесет и първи пехотен средногорски полк. След 9 септември 1944 г. служи в БНА.

Бившият партизанин генерал-майор проф. Стоян Мичев е награден с ордена "Народна република България"

Работи като преподавател във Военната академия „Г. С. Раковски“ в София и като началник на секция във външното разузнаване в щаба на граничните войски. После става генерал-майор и професор. Завършва академията „Фрунзе“. Към началото на 60-те години е командир на първа учебна мотострелкова дивизия. От 30 април 1951 г. е полковник, а от 1964 г. е генерал-майор. По това време е заместник-началник на Военната академия по оперативно-тактическата подготовка. Носител е на орден „Народна република България“ I ст. (1969). Умира през 1999 г.

(Следва)

www.nabore.bg

Очаквайте в следващата част от поредицата:

• Бившият партизанин от бригада "Георги Бенковски" Ангел Пенков става командир на Гранични войски, ръководи и футбола в ЦСКА