nabore.bg

През 1969 г. сменят първата фамилия на вуйчото на Иван Гарелов – командира на отряд „Георги Бенковски” генерал Динчо Велев (Дупинов), защото „звучала двусмислено и смешно”

Документален очерк за Васил Балевски, издаден през 1996 г.

(Продължение)

Партизанинът Васил Спасов Балевски също е боец от бригадата „Георги Бенковски” – след победата той се впуска в политиката и дипломацията. Роден е на 19 юли 1917 година в Троян. Произхожда от стар охридски род. От 1928 година е член на Работническия младежки съюз, а по-късно става член на Централния му комитет. През 1930 година става член на Българската комунистическа партия. През 1938 г. завършва Международната ленинска школа в Москва. От 1939 година е член на Окръжния комитет на Българския комунистически младежки съюз в Пловдив и член на Бюрото на Окръжния комитет на БКП в града. Арестуван и вкаран в затвора, откъдето избягва през 1943 година. През май 1944 година става партизанин и командир на партизански отряд „Георги Бенковски“, а след това - заместник-командир на втора родопска бригада „Васил Коларов“.

Решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1950 г., за освобождаването на Васил Балевски като шеф на Вътрешни войски към МВР

На 21 септември 1944 година Васил Балевски е назначен за помощник-командир на Двадесет и първи пехотен средногорски полк. Ранен е през Отечествената война при Куманово на 3 ноември 1944 година. Награждаван е с орден „За храброст“. След войната е заместник-министър на леката и хранителната промишленост. Бил е командир на Вътрешни войски (1948), през 1950 г. е освободен от този пост с решение на Политбюро на ЦК на БКП. Бил е посланик на България в Сирия, Република Гвинея, Сиера Леоне и Сенегал. В периода 1976 – 1982 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП. Починал през 1982 г. (на 64 години).

Паметник в Троян на Спас Балевски – баща на партизанина Васил Балевски. Той е от дейците на социалистическата организация в Троян, бил е кмет на града за кратко. Умело разобличавал данъчната система на буржоазната държава, лихварите и чорбаджиите. Спас Балевски е роден през 1887 г., умира през 1925 г.

Васил Балевски е син на известният троянски социалдемократ Спас Балевски,

убит през кървавата 1925 година.

 Васил Балевски заедно с брат си Илия Спасов Балевски и сестра си Тодора Спасова Балевска продължиха делото на своя баща.

Динчо Петров Велев (Дупинов) също се сражавал в строя на партизанската бригада „Георги Бенковски”. Той е роден на 5 декември 1921 г. в пазарджишкото село Смилец. Завършва пазарджишката гимназия (1943). Като ученик е приет за член на РМС (1937). От юни 1944 г. е член на БКП. Влиза в съпротивителното движение по време на Втората световна война. От март до септември 1943 г. е ятак на партизани и секретар на РМС в родното си село. През 1943 г. излиза в нелегалност и се включва в като командир на чета и помощник-командир на бригадата „Георги Бенковски”.

Счита се, че генерал Динчо Велев е създателят на алпийските войски в България. По този повод бившият партизанин написва книгата си "Маньовърът в общовойсковия бой в планина" 

Участва и във войната срещу нацистка Германия (1944), като командир на рота. След 9 септември 1944 г. служи в БНА. Командир е на рота в 27-и пехотен полк (септември 1944-януари 1945). От януари до юли 1945 г. учи във Военното училище в София. След това до ноември 1946 г. е инструктор в училището. Между ноември 1946 и януари 1948 г. е командир на дружина в 27-и пехотен полк. Завършва Военната академия „Михал Фрунзе“ (януари 1948 - декември 1950). През декември 1950 г. е назначен за временен началник на Оперативния отдел в Управлението на втора армия. Остава на този пост до януари 1952 г. От януари 1952 г. като полковник е временен командир на осемнадесета мотострелкова дивизия. От 3 октомври 1957 г. е повишен в звание генерал-майор. Командир на Втора мотострелкова дивизия в Стара Загора (1959 – 1960). Началник на военновременния щат на БНА от 15 декември 1962 г. Командир е на Втора армия (1971 – 1975). Бил е началник на Управление „Бойна подготовка“ в МНО. Към 1976 г. е началник на Управление „Бойна подготовка“ на Командване Сухопътни войски. Бил е съдебен заседател от военната колегия на Върховния съд на Народна република България от 17 юли 1981 г.

Достига до звание генерал-лейтенант през 1969 г.

Създател на алпийските подразделения на българската армия (1982). Велев е автор на книгата „Маньовърът в общовойсковия бой в планината“ и мемоарните книги „Огньовете горят“ и „Дълг и младост“ (преведени на руски език). Динчо Велев е вуйчо на известния български журналист Иван Гарелов и чичо на поета Иван Динков.

През 70-те години на миналия век две от книгите на Динчо Велев са преведени на руски език и издадени в Москва

Като младеж и млад генерал Динчо Велев носи все още фамилното име Дупинов. По-късно той го променя на Велев. Като военен фолклор преди 40-50 години се разказваше как генералът се е отървал от своята неблагозвучна фамилия. Покойният пловдивски журналист Стефан Северин разказва за това, като цитира спомените на отдавна пенсионирания полковник Върбан Атанасов:

”Тогава бях все още напет майор в Школата за запасни офицери и два дни преди срещата с заместник министъра на отбраната генерал Кирил Косев ме натовариха с отговорна задача – да подготвя залата, в която ще се състои срещата на генерала с отговорни офицери от цялата страна. Дадоха ми десетина школници и се започна търкане и миене. Всичко лъщеше, само дето не рендосахме наново дюшемето, припомня си пенсионерът. Какво им е говорил генералът, само те си знаят, но след това той провел с всеки среща на четири очи. От стаята му излизаха позачервени полковници и объркваха накъде да вървят.

Първи при него влиза генерал-майор Динчо Дупинов – партизанин, участник във войната, способен военачалник. Генерале, честито, казал му Косев, вие вече не сте Дупинов, а Велев!

А и още на първото партийно събрание накратко ни запознаха с височайшата визита на зам.-министъра: имало е нарочна заповед на Добри Джуров, естествено съгласувана със Секретариата на ЦК на БКП и лично с Тодор Живков, да се сменят офицерски фамилии, които предизвикват двусмислици и насмешка. С тази задача бил натоварен най-престижният от ръководството на министерството – генерал-полковник Кирил Косев, легендарен командир на Горнооряховския партизански отряд, командващ Трета армия, а сега и заместник по бойната подготовка на Добри Джуров.

Решено било преименуването да започне от висшия състав –

командири на дивизии, на полкове и поделения. Те пък от своя страна ще продължат покръстването на места. Затова били събрани по спешност в школата, а генерал Косев трябвало лично да говори с всеки...

Влиза един и рапортува: Другарю генерал, полковник Келешев се явява по ваша заповед! Косев го поглежда и пита: какво е бащиното ти име? Христов, другарю генерал! От днес сте вече полковник Христов! И така  при него влизат полковници с фамилии Куртаков, Бърборков, Чутурков, Юрганчев, Колипатков, Катъров, Сланинков...А излизат Иванов, Георгиев, Асенов, Петров, Христов... Сигурно, като се прибрали по частите, е имало конфузии, ама с времето се свиква...Пък и те трябвало на място да проведат униформеният възродителен процес с младшите офицери и старшини. Тази история се разиграва в началото на 1969 г.”

През 1974 г. бившият партизанин полк. Велю Врачев посмъртно е удостоен с пагоните на "генерал-майор"

Антифашистът Велю Ганчев Врачев е родом от Копривщица. Бил е партизанин в четата „Тодор Каблешков“ на партизанската бригада „Георги Бенковски“. Негов брат е Иван Врачев е генерал-полковник, също партизанин в бригадата. В периода 1969 – 1974 г. е командир на втора мотострелкова дивизия. С решение от 28 март 1974 г. полковник Велю Врачев е посмъртно повишен в звание „генерал-майор“. Починал е на 28 март 1974 г.

 (Следва)

www.nabore.bg

Очаквайте в следващата част от поредицата:

Бившият партизанин от бригада "Георги Бенковски" проф. Николай Наплатанов става член-кореспондент на БАН и ректор на Техническия университет.