nabore.bg

Стогодишнината от рождението на Христо Пацов /1921 – 2012/ стана повод Издателство „Потайниче” да подготви юбилейно издание на неговата мемоарна трилогия „Слънчогледите по изгрев”, „Семестърът се зачита” и „Въртележката” в един том под общото заглавие „Така беше, такива бяхме”. Това е не просто разказ за живота на автора в три епохи от най-новата българска история, но и ярко свидетелство за събитията в историческото развитие на България, както и хронология на промените и катаклизмите в българското общество от 20-те години на 20-ти век до първото десетилетие на 21-ви. Разбира се, в центъра на повествуванието са съдбините на съселяните на Христо Пацов от ловешкото село Ъглен, разположено край река Вит в древната Мизия. Богатият език на автора, сравним с живописно изображение, изключителната му наблюдателност, острото му чувство за социална справедливост, почтеността и обективността му в изобразяването на нещата от живота и обществените процеси, живото му чувство за хумор, характерно въобще за ъгленчани, драматичната му съдба на честен човек в мелницата на времето са само част от богатствата, които предлагат трите му книги.

В предговора на трилогията „Така беше, такива бяхме” на Христо Пацов дъщерята и синът на писателя в своеобразно писмо до баща си казват: „Знаем, че благия си характер, великодушието, добрия си нрав си наследил от нашите предци – ние помним дядо ти Христо Пацов, баща ти Йото Пацов, разказвали са ни за дедо Пацо, за дедо Кръстьо и за много други преди нас. За техните жени-светици – баба Йордана, баба Гена – пренесли с цедилото си цялото тегло на селския живот през столетията. Но знаем също така, че и от живота си си взел най-важното, съкровеното – момчешките устремления в Луковитското училище и Плевенската гимназия, войнишките си преживелици в Бронирания полк, в Гърция и в Германия, ужасът на полицейските инквизиции в Луковитското околийско, вечните приятелства от килията „Абисиния” в Плевенския затвор…

Новото издание включва книгите на Христо Пацов "Слънчогладите по изгрев", "Семестърът се зачита" и "Въртележка"

И най-важното – вдъхновението и ентусиазма на строител на новия свят – бригадир на линията Перник – Волуяк, студент в Юридическия факултет на Софийския университет, пръв кмет на Ъглен след  Девети септември 1944 г., главен редактор на вестник „Българо-съветска дружба”, един от основателите на трудово-кооперативното земеделско стопанство в Ъглен, журналист в Българската телеграфна агенция, кореспондент в Тирана… Това са етапите на съзряване на идеята за хроника на този живот, който те запраща от бездната на покрусата до върховете на възторга. А когато най-после тази наистина изстрадана правдива книга за перипетиите на българското битие във втората половина на двайсетия век е готова – твоите т. нар. „партийни другари” съзират в нейната искреност предателство – защото не говори с лимонаден възторг за постижения и успехи, а разказва нещата такива, каквито са наистина. И издаването остава под въпрос за дълго време, но когато това най-после се случва в Издателството на Българския земеделски народен съюз – твоята книга „Слънчогледите по изгрев” се превръща в най-търсеното четиво и при това – далеч не само по нашия край.

Следващите две книги от трилогията – „Семестърът се зачита” и „Въртележката” са естествено допълнение към първата, те я обрамчват със събитията, които предхождат времето на повествуванието в първата и времето след това. С изобилния хумор на нашите съселяни, към който ти имаше изострени сетива, с колоритния си език, с богатството на възприятията, с поетичната си чувственост ти успя да превърнеш битието в епопея на българската жизненост, устойчивост, висок дух.

И в тази година, когато ние, твоите наследници, отбелязваме 100-годишнината от рождението ти, смятаме за свой дълг да предложим на българския читател твоята трилогия не само като образец на мемоарна проза, но и като свидетелство за честно, достойно и почтено извървян житейски път.

Така че – твоят свят не умря, татко. Той просто стана поредното стъпало към бъдещето на България. Точно така всяко следващо поколение е звено от веригата на човешката вечност.”.

Христо ВИТАНОВ