nabore.bg

Като кадет той завършва средното си образование и получава право да следва във ВУЗ

Има време за учене, има време и за празници – проф. Дафин Тодоров на 8 декември 1969 г. със своиите студентки Лилия Райчева и Сета Гостанян. Семеен архив на Дафин Тодоров.

На 23 септември се навърши един век от рождението на проф. Дафин Тодоров, един от обичаните преподаватели по история на чуждестранната журналистика във ФЖМК в СУ”Св. Климент Охридски”. С помощта на документи, предоставени от Дирекция „Държавен военноисторически архив” във Велико Търново, нека да се докоснем до подробности за младежките години на професора, който ни научи: ”Хората се делят на две – журналисти и други”. И не защото подценяваме другите, а за да помним отговорностите в нашия нелек занаят.

Но първо да се върнем към рождената дата на проф. Д. Тодоров. В зрелостното му свидетелство и други документи е посочено: роден на 24 септември, а в Юбилейния сборник на 65-и випуск на Военното на Негово Величество училище 1940-1945-1995 г.”, както и в редица лично попълнени от професора сведения датата е 23 септември. Неволна грешка? Едва ли. Според негови близки той има две кръщелни свидетелства с различни дати. Причината можем да подозрем в ареста на баща му д-р Димо Тодоров, известен икономист и журналист с леви убеждения, в навечерието на Септемврийското въстание. С новородения си син Дафин той се запознал в затвора, майката Мара Тодорова занася бебето при посещение на задържания.

Оригиналът на свидетелството за зрелост 5463 се пази в ДДВА-Велико Търново. Там са съхранени и оценителният лист на кадета, и азбучната книга за юнкери във Военното училище

И по-нататъшната семейна хроника не е много ведра – родителите отглеждат Дафин и по-големия му брат Богомил /роден 1919 г./, осиновяват момиченцето на загинали съидейници. През 1937 г. Мара Тодорова си отива от тежко заболяване и грижата за третото дете се поема от друго семейство, а през 1941 г. и нейните момчета остават без баща си. Тогава Богомил вече е студент по право и на държавна стипендия, а Дафин е приет във Военното на негово Величество училище. Преди това е учил в Първа мъжка гимназия, но за съжаление там не успяха да открият документи за обучението му.

Семейството на д-р Димо и Мара Тодорови – на заден фон е големият син Богомил, а характерната усмивка на малчугана май подсказва какъв шегаджия ще бъде той, когато порасне. Във факултета по журналистика нямаше преподавател или студент, който да знае толкова вицове и анекдоти, колкото проф. Д. Тодоров. Снимката е от музейната сбирка на читалище „Д-р Димо Тодоров” в с. Православен.

А защо той избира военното училище? Съвсем наблизо е до бащиния дом, дава много висок образователен ценз и е наистина мъдро решение за юноша, оставащ без родителска подкрепа. Но последната забележка да не подвежда никого – скоро двамата братя са принудени да продадат бащиния си дом на ул.”Алеко Константинов”, за да погасят натрупаните дългове след смъртта на д-р Димо Тодоров. По-голямото момче обаче  не загърбва дълга да подкрепя малкото и сетне, когато професионалният му път го отвежда на дипломатически мисии в различни точки на планетата.

Д. Тодоров като кадет. Снимката е от "Юбилеен сборник на 65-и випуск на Военното на Негово величество училище 1940-1945-1995”.

Във военното училище Дафин Тодоров учи от 6 до 8 клас, зачислен е на „всякакъв вид доволствие в кадетска рота”. От 1942 г. е повишен в чин старши кадет, от 7 септември 1943 г е юнкер. На 24 януари 1943 г. полага клетва за вярна служба на царя и Отечеството, на 29 август с.г. полага клетва за вярна служба и на Негово Величество цар Симеон II. Съгласно Правилника за службата в училището е уволнен по собствено желание, считано от 8 септември 1943г – според същия правилник се смята, че е отбил военната си служба с чин ефрейтор по запаса и от следващата дата е изключен от списъците на училището. Цитираното свидетелство за зрелост № 5463  ни представя кадета Дафин Димов Тодоров  така :”от източно православно вероизповедание, по народност българин, поданик български, е свършил курса на Реалната гимназия при Военното на Негово Величество училище, гдето е изучавал следните предмети: български език, немски език, руски език, философска пропедевтика, математика, дескриптивна геометрия, обща и българска история, обща и отечествена география, физика, химия, естествена история, рисуване, телесно възпитание и пеене, полит. икономия и гр. учение, и на зрелостните изпити, като редовен абитуриент при поведение примерно е показал мн. добър /5.06/ общ успех”.

 Дафин Тодоров е вече доцент в Софийския университет

За мнозина, на които Дафин Тодоров е писал една или друга оценка на изпит във факултета, би било любопитно да надникнат в „бележника” на бъдещия си професор. Нека не изпадаме в подробности, макар че документите показват до стотни как е формиран този успех срок по срок. Детайли има дори за латински език и религия. Иначе, макар че зрелостникът е освободен от писмени и устни изпити, успехът му расте така – от най-нисък  по химия, математика, към българска и естествена история, после се редят български език и литература, отечествена география, немски, физика. Среден успех 40.48, откъдето се получава много добрият 5.06.

Следват подписите на началника на училището, министерския пратеник, инспектора на класовете, многочленната изпитна комисия. И как иначе – та това е документ, който удостоверява, че Д. Тодоров е със завършено средно реално образование и има право да следва във висши учебни заведения.

По-нататък историята я знаем – от 1947 до 1951 г. учи във Виена и се връща у нас „доктор по философия“. Заедно с ученето се включва в обществена дейност, свързана със студентски прояви, с движението за мир. Та нали майка му Мара Тодорова през 1934 г. е сред организаторите на първия у нас легален комитет за мир...

Първата публикация на Д. Тодоров във в. „Поглед“.

Професионалният път на Дафин Тодоров минава през различни издания, а през 1959 г. печели конкурс и става хоноруван преподавател по чуждестранна журналистика в катедра „Журналистика” на Филологическия факултет на Софийския университет. И през каквито и трансформации да преминава обучението по журналистика, Дафин Тодоров остава до своите студенти – редовен преподавател, доцент, професор...

Има нещо, за което ние, някогашните момчета и момичета по университетските банки, изобщо не подозираме. Ето какво разказва синът на нашия преподавател Ивайло Тодоров „Дафин Тодоров – историк, изследовател, публицист – събираше всички интересни за него статии, писма, документи, снимки – всички с дати и източник на публикация. В неговите архиви има записки за всеки един студент – как се е представил на изпитите, по какви въпроси са говорили...” После добавя още един неочакван щрих за родителите си: ”Дафин Тодоров се запознава със съпругата си Виолета Стоилова след завръщането си от Виена в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Виолета – след като се дипломира семестриално в Юридическия факултет на СУ“Св. Кл. Охридски“- прекарва професионалната си кариера в информационния сектор на библиотеката и е верен сътрудник на съпруга си във всички негови изследователски и научни занимания. Тук бих споменал библиографията за публикациите на Захари Стоянов, изготвена съвместно с проф. Дафин Тодоров и доц. Митко Иванов .../ И Стефан Чирпанлиев, показва малка справка за изданието от 1985 г. - б.а./.”

Студентски спомен с обичаните преподаватели на стълбите на Алма матер – снимката е предоставена от внук на проф. Д. Тодоров.

Проф. Тодоров си отиде през ноември 1989 г. В творческата му биография са над 3000 статии в нашия и чуждестранния печат, много книги. За съжаление, все още не знаем коя е неговата първа публикация в печата, но вероятно последната е посветена на 1789-а, годината на Великата френска революция в сп. „Български журналист”. Там той пише:”Жан Пол Марат – върхът на журналистиката на Великата френска революция, е бил наречен „гадател”, защото далеч преди прокламирането на „Декларацията за правата на човека и гражданина” заявява, че тя ще бъде само примамка, ако не засегне социалния въпрос. Той разбира, че тази революция ще облагодетелства само богатите слоеве от буржоазията, и предвижда, че от нея ще се роди друга революция”.

През 1966 г. Д. Тодоров работи в седмичника на СБЖ „Поглед” – статиите му са посветени на историята и настоящето на чуждестранния печат, на актуални събития у нас и разбира се, на идеологическата битка с капитализма. Там четем и един размисъл за възвръщането на достойнството на нашата професия, за която професорът в университетските аудитории се шегуваше, че е втората по древност... Ето какво пише той в „Поглед”: „ Преди повече от век и три четвърти в зората на журналистиката във Франция, когато Великата френска революция възвести свободата на словото и печата... Жан Пиер Бризо дьо Варвил, издател и редактор на... „Патриот франсе”, предсказа „срамното търгашество с печата, което доведе до унизително положение професията на журналиста във Франция, ще престане...”. Е, поколение след поколение творци от цял свят отговорят с дела, но понякога и с живота си, оправдава ли се и как това пророчество за достойнството на професията журналист.

Антония МЕЧКОВА